сериозна

Здравейте,
имам проблем.
Казаха ми, че съм прекалено сериозна и това отблъсква мъжете. За съжаление не разбирам какво точно означава "да си сериозен" и защо дразни. Жена в разцвета на силите си съм и бих искала да се променя, за да изживявам пълноценно общуването.
Ако можете, моля, помогнете ми!

мъжете не обичат усещането за "впримчване". Понеже са страхливци и не издържат на болка, избягват любовта, понеже от нея винаги боли. В този смисъл се страхуват от "сериозните" жени. С тях обикновено ги "грозят" дълбоки отношения- сиреч любов. Ето за това те избягват. Преструвай се на лекомислена, ако искаш " да се котираш" Но лично аз не виждам смисъл, защото това ще ти донесе единствено разочарования...

да бе - на мене пък обратното- последния ми каза че съм вятърничава и несериозна .......така че явно зависи с какъв човек си имаш вземане даване ....просто бъди себе си и да не ти пука- все някой ще те хареса такава каквато си

я са трите патки да фанете за ръчички и да се разберете на какво трябва да се ПРЕСТРУВАТЕ за да си дигнете оборота

забавно ти е нали ???Ама понякога наистина преструваш се преструваш се и накрая ти писва и виждаш че най- добре да бъдеш себе си- а който те хареса ще те хареса

на мен лично най-често проблема ми е аз да си се харесам

"Прекалено сериозна" като нагласа или на външен вид? Ако е второто, което си мисля, "сериозният" ти вид, както някои го определят (други вероятно биха го нарекли "леден", или дори "надменен"), предизвиква у мъжете усещането за недостъпност, за нежелание от твоя страна да осъществиш контакт. Това не е нещо, което дразни, просто те прави да изглеждаш като човек, който не е отворен за каквото и да е общуване и който би "отсвирил" всеки опит за свалка. Самците може да те наобикалят отстрани, да хвърлят мераклийски погледи и да се облизват, но не доближават, защото "Няма смисъл да се пробвам! Тая сто на сто ще ме отреже!", а това е труднопреглътваем удар за мъжкото его. И традиционноленивата мъжка природа ще ги отведе при маце, което може да няма и половината от твоята привлекателност, НО изглежда достъпно.
Няма готова рецепта как да се избавиш от своята "сериозност". "Проблемът", както го наричаш, всъщност не е толкова проблем, когато бъде разбран. Решение е, например, вечно да мляскаш дъвка, за да "разчупиш" изражението си. Шегувам се, разбира се, но схващаш идеята ми.
Темата е толкова плодотворна за писане, че като ленив мъжкар чак не ми се искаше да я подхващам, но, какво да се прави, трябва да помагаме!

В тая държава има митница! Вий к`во си мислите?!?!

Благодаря за отговора!
Не съм сигурна какво да разбирам под лекомислена - такава, която не търси сериозна връзка, не иска деца/семейство или такава, която поддържа разговори и начин на живот неиздаващи екзистенциалните и нужди...

Благодаря, помагате ми!

"да "разчупиш" изражението си" - Разбрах идеята, но не знам как се прави и къде е баланса. Май трябва да мисля и чета по въпроса. За начало ми трябва нещо като модел, от който да черпя идеи, защото сама ми е трудно да преценя каква точно да бъда.

аз пък не мисля, че това е проблем...като бях на 16 мислех, че е така, щото исках да бъда като съученичките ми - по-несериозна...
ама честно казано сега съм хем сериозна, хем мога да си бъда и несериозна за хората, които харесвам...
пък иначе наистина са ми казвали, че има нещо в мен, което държи мъжете настрана, но то някакъв полъх на "ледена стена", на недостъпност ли и аз не знам какво...

Според мен няма нищо лошо в това, да си сериозна; във всеки случай, по-добре, отколкото лекомислена и глуповата.
Защо да се променяш? Ако искаш, общувай с мене (стига да не си омъжена).

не го слушай - тва не е твоя ърнест!

Благодаря.
"Защо да се променяш?" - Бих променила разбиранията си, за да мога да общувам с различни хора. Светът е шарен и не съм убедена, че сериозността ми е най-удачния подход за всяка ситуация. Установих, че съм сляпа за определени видове хумор, поведение и светогледи, които ме привличат, но са ми недостъпни, защото "стягам" хората... Не знам как да съм отпусната в определени ситуации и как да съм себе си без да съм сериозна. Мисля, че дори се НАЛАГА да го направя, тъй като ме избягват хора, които харесвам...

Все пак - искаш ли да общуваш с мене? Няма да те изям ...
Ако желаеш, дай е-mail.

P. S. Някакво неграмотно човече се беше изказало по повод моя отговор към тебе без да ме познава - не му обръщай внимание.

според мен е най-добре да бъдеш такава, каквато си!

Да, искам и го правя тук във форума. Целта на поста ми бе да си съставя по-пълна представа за сериозността при жените и възприемането и от мъжка гледна точка (и женска, различна от моята), с надеждата, че това ще ми помогне да разбера по-добре себе си. Не търся специално внимание, нова връзка и повод за чат. Не разбирам защо ви е да общуваме извън този форум.

Да мислиш и да четеш по въпроса … Може. Ама по малко, без да ангажираш твърде съзнанието си. Това не е учебен материал, който трябва да се научи, след което да се приложи. Придобиването на освободено поведение и вид не може да се управлява, както казва моя приятелка. Това се получава полекичка, така че започни нещо по въпроса без, обаче, да се вторачваш в него, втълпявайки си, че това е проблем, който стои с огромна тежест пред теб и очаква решението си. Защо не пробваш да се усмихваш повече? На мъжете имам предвид. Нали знаеш, усмивката е универсалният начин за демонстриране на благоразположение. Не става въпрос да грейваш в 24 – каратова усмивка при вида на всеки задал се насреща ти мъжки индивид, а само лекичко и закачливо. И само на тези, които ти се нравят. Опитай да започнеш да се обличаш различно, т. е. също закачливо и свежо. Опитай да вършиш и говориш неща, които са неприсъщи за теб. Използваш ли, да речем, думата “пич”? Подозирам, че не. Е, включи я в речника си. Както и други като нея. Къде е балансът между освободеността и пошлостта, вулгарността ще прецениш сама.

В тая държава има митница! Вий к`во си мислите?!?!

Не съм сигурна каква съм. Още се търся и когато околните сигнализират за проблем (който и сама усещам) май е по-добре да се замисля преди да отсека, че съм си такава...

мила, я погледни себе си от вътре
послушай сърцето си, какво ти казва
престани да мислиш за себе си като за предмет, който трябва да облечеш в една или друга опаковка, за да се хареса и да бъде разбран от околните.
колкото и странно да звучи, имаш нужда от една зимна почивка сред природата, сама с чистия планински въздух и медитация
и ще видиш, че не е нужно да откриеш себе си по задължение, а това ще си дойде от само себе си, без да влагаш, каквато и да е мисловна дейност

...

понякога околните не са най-добрия индикатор...
аз имах шанса да попадна в компания, където всеки беше приеман такъв, какъвто е, а аз бях свита, и прекалено сериозна - приемайки ме обаче такава, каквато си бях, лека полека се отпуснах и сега съм по-несериозна, в смисъл такъв, че не загубих себе си, а се поотпуснах психически и започнах да си говоря по-свободно с хората и да разбирам майтапите им, ....
затова ти казвам, че е най-хубаво, когато държиш на зрънцето сериозност в теб, което те први хубава и различна.