ЛЮБОВ

Не вярвах в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога.
Не и в тази, която събира хората до края на дните им
и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни,в болката и в радостта в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек,
да заспиваш до него всяка нощ, да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове,
да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви разделя.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която те закриля докато танцувате върху лунната светлина.
Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение...
И когато е така - светът е само за двама.
Тя е света...
Любовта ,за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия...
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея.
Аз - не.
А обичала ли си някога така ?
Така, че нищо да не може да спре полетът, към този когото обичаш? Обичала ли си с тази любов?
Кълняла ли си се с всички думи и във всичко?
Крещяла ли си от болка? Умирала ли си с мълчанието?
Молила ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов?

Аз обичах някога така!
И сега съм обречен да не мога да обичам...Никога пак
така...
Ала сега всичко е минало.
Не вярвам в тази любов!
А друга няма.....

Просълзи ме....

като се има предвид вариациите на темите в клуба:

липса на комплект гащички и сутиен ; хамлетовският въпрос за отношението към гейовете - да ги мразим или не; философски размисли в стил есе на ученичка от 5ти клас - в "За Благородната лъжа?!"

тематично се вписваш добре! А и поне една от горните теми е твоя.

С този твой полет на мисълта можеш да спечелиш някой конкурс на в. Лична драма за литературно есе. С което ще бъдеш овенцехвален в клуба, защото това е настолното четиво на много от девойките тук. Факт! Естествено ще се намерят поне една две, които не са го чели отдавна, и които да се развикат, че от 3 дни си търсят последния брой и не могат да го открият, но факта си е факт. Нашите труженички тук не намират "енергия и сили" да четат по-задълбочени неща, а може би не намират и необходимост. За това всичко което им звучи елементарно силно ги влече.


Мисля, че е крайно време дори да оставя нашите труженички на мира, защото някои от тях получиха късо съединение на междукорието от пренапрягане в мисловен аспект, и сега зомбирани ме преследват да спорят с мен.

Изчезвам преди някоя Франкенщайнка да ме ощави.

О, върни се, огледало ... на дълбоката мисъл!!!
Този клуб ще загине без теб...!!!


Свобода за българските медици в Либия!

Едно стабилно духане добре ще ти се отрази.

Значи, хубаво е когато се пуска нещо, написано от друг - да се цитира и автора - в случая - Ина Герджикова. Иначе плагиатството е доста нечистоплътно занимание, не мислиш ли?

Who cares?




Im not stone femme, who is not dominated by stone michismos,......

охо плагиатство