Колко е трудно

Четейки този форум, неведнъж съм мислила: Колко трудно е на човек да каже "Благодаря!"
След като спрях да пия - и горе-долу на третия месец, чух от съпруга ми отново една любима фраза: "Обичам те!" И до днес ми я повтаря - ежедневно. Благодарна съм за това!
Но тогава, когато след моите усилия (а вие знаете :) за какво става дума) да спра с пиенето си, за първи път я чух, му отговорих "Благодаря ти, скъпи! И аз те обичам.", се почувствах освободена и значима. После дълго време мислих по въпроса: колко рядко казваме и колко трудно казваме това "Благодаря" - особено ние, дето сме тук, защото ние сме някакви такива...
Кажете, трудно ли ви е да кажете "Благодаря"? На някого, който е направил нещо значимо за вас, или пък за някоя дреболия, за някоя песен, изпратена в прикачен файл?

На мен не ми е трудно да кажа "благодаря", виж, съвсем друго е да изпитвам благодарност. Не да повтарям като папагал, а наистина да бъда благодарна. Когато очите ми се отварят, ме залива чувство на благодарност. Към Създателя, към приятелите ми, към съпруга ми, към спонсора ми. Към програмата наАА. Благодарна съм за всичко в живота ми, и животът ми се отплаща
Когато егото ми взема превес и ослепявам, не виждам нищо за което да съм благодарна и аз очаквам да ми благодарят, започват бедите. Най- дребната от които е лошото настроение. Тогава вадя моя "Списък с благодарности" , направен преди време , смирявам се тихичко и проглеждам. И винаги имам какво да добавя към списъка.