Hvanah go

Ta zna4i taka... Hvanah moi4kiat ,s koito jiveem na semeini na4ala i imame 1god dete, 4e ima vruzka s druga. I to dulga,dulga.....1god i polovina. Izli6no li e da kazvam ,4e mnogo puti ,kogato sum zapodozirala promiana v povedenieto, sum go molela da mi kaje ako ima ne6to,ako ne jelae da sme zaedno i t.n. Vinagi e otri4al i e kazval 4e sum samo az .... drun-drun ta plias!!! Mina vreme ,prostih mu (uj) i pak sme zaedno (uj). Pi6a gi tezi uj ,za6toto vutre v sebe si nito sum mu prostila,nito znam dali moga da upotrebiavam ve4e dumata zaedno,kato stava duma za nego. Ka6a! Ta vaprosut mi e : Kak bihte postupili vie? Az go prieh,za6toto toi mislia e goliamata mi lubov. A i dete ima vse pak... No kak da viarvam na takuv 4ovek? Niama li pak da postupi taka? Kak mislite?

Ти вече си го решила .. Ще му натякваш и триеш сол на главата до края на жалкото му, мизерно, и ваше съвместно .. съществуване .. докат' издържи, разбира се, "твоичкият" ... Аз не съм чак толкоз наясно като теб, к'во бих направила в подобна ситуация ..

Minah po twoia pat........na wtorata godina razbrah,na sedmata reshih,che ne moga poveche da se pravia na glupachka za da proshtawam.Toi spirashe za malko i posle pak i pak,otnowo i otnowo.......Sama preceni,lubowta wi iawno ia niama weche,no ako e ostanalo uwajenieto si struwa da opitash da prostish pak.Wsichko zavisi ot morala i otnoshenieto kam semeistwoto.Mnogo e wajno sama da si opredelish miastoto w negowia jivot.Kogato go razberesh,shte si naiasno i sas sebe si.Poniakoga sami pozwoliawame da ni zaslepiat i zabludiat,samo zashtoto mnogo sme go iskali.

Виж сега, мойто момиче.

След като не си му резнала пишока (надявам се), а пишеш по форумите, значи не гледаш на случката прекалено емоционално.

Та, да подходим рационално.

Аксиома: "Рак, простак и мерак не се лекуват!"

В твоя случай печелиш, щото първите две са до живот, а третото - до можене (не че няма "бащи" по на 80 години, но там вицът е друг).

Задай си няколко въпроса:

Обича ли детето, грижи ли се за него?
Дава ли своя дял в градежа на семейното огнище - с пари и личен труд?
"Обгрижва" ли те редовно и с необходимото/приемливото качество?
Дискретно ли "залита" или се хвали на приятелите?
Ти можеш ли да го целунеш, без да имаш чувството, че обираш лигите на тази преди теб?
Той е имал и "други жени преди теб ... или?
Ако, да, можеш ли да си представиш, че чисто практически няма разлика между всяка следваща и тези предишните?
Можеш ли да поддържаш тази представа 30 години?
Можеш ли да го държиш в напрежение (за да не тръгне съвсем през просото) още поне 30 години, без ти самата да хабиш нерви?
Той ще издържи ли на това напрежение или ще си вземе шапката?

Ако на 90% от въпросите си отговорила с "Да" - карай нататък, пък докъдето стигне. Ако не, ти си знаеш - молбичката - съвета и всеки по своя път.

За детето дума не отворих, щото ти сега и без това мислиш основно за себе си, пък и аргументът "какво ще стане с детето" реално е "спасил" твърде малко бракове.

Хайде, сядай и си реши задачките.

"Можеш ли да поддържаш тази представа 30 години?
Можеш ли да го държиш в напрежение (за да не тръгне съвсем през просото) още поне 30 години, без ти самата да хабиш нерви?"
Ситуацията ми е позната.
Интересно ми е обаче какво разбира верния съпруг под горенаписаното?
На практика имам предвид, какво точно значи?
А за теб ..не знам какво да ти пиша. Сложно е и всеки сам избира как да постъпи. Да забравиш няма. Ако обаче искаш да продължите заедно трябва да се опиташ да простиш/знам,че е безумно трудно/ и да не му го натякваш.
Въпреки коментара за спасените семейства заради децата,мисля,че всяко дете заслужава шанс да живее в пълноценно семейство и по възможност със своя баща.
А ако не стане,здраве да е. Важно е само това,другото ще се нареди някак.
Желая ти успех,най-вече в борбата вътре в теб.

Blagodaria nas vsi4ki za mneniata!
ne e verno ,4e ne gledam emocionalno!!!Naprotiv!Kak se razbira i kak se jivee s takova ne6to znae samo tozi,koito go e prejivial. Prosto ne iskah da zvu4a hlen4eshto,zatova tonut mi niakak se poluchi ne mnogo kakto se o4akva v takava situacia.
Naistina ne mislia 4e 6te zabravia. A dali moga taka da jiveia...6te razbera. Misleh si dali ne sum postupila slaboharakterno kato sum go priela otnovo.Iskah da 4uia bezpristrastno mnenie. A deteto naistina e nai-golemiat motiv za men .

Съчувствам ти , но наистина рецепти няма. Аз не смятам за безхарактерно да опиташ да си силна заради детето и заради чувставата,които съм сигурна , че още имаш към него,щом има вариант да останеш с него.
Това е по-трудно, от колкото да се разделиш с него.Когато имаш нужда от подкрепа,пиши ми на лични.Ще се радвам да помогна ,ако мога.Понякога и малко кураж е достатъчен за да продължиш да се усмихваш,защото детето ти те гледа в очите и търси надежда. Ние сме целия свят за нашите малки деца и трябва да се борим за усмивките.

Daaa...Nai-goliam e problemut s doverieto. Ako se e osuznal,nai veroiatno 6te se popravi.Ako e razbral kakvo e mojel da zagubi.Ako,ako... Ne se obviniavai 4e pak ste "zaedno". Ot naranenata ti gordost i nedavaneto na 6ans,nai-veroiatno bi postradalo deteto. Stiskam palci!

Преди всичко,набий си в главицата,че голямата ти любов винаги може отново да ти сервира същото.При това ще е съвсем честен с теб,казвайки ти"че си само ти".Просто има и такива мъже.Той вярва,че е така,и е съвсем искрен.Другата наистина нищо не значи за него.Въпросът е,дали ти можеш да се примириш с това,и най-важното:да се чувстваш добре и да останеш в мир със себе си.Аз някак намерих начин,но със сигурност не съм това,което бях...Станах цинична,нищо не би ме изненадало след това,което преживях.Той,от своя страна,вече е безкрайно дискретен,но аз знам...и понякога ми тежиА минаха доста години...

Stranno. Az su6to biah upotrebila izraza ,4e ve4e ni6to ne bi me iznenadalo.A daje si mislia i 4e niama kakvo drugo da se slu4i,4e da me narani pove4e.(no da ne durpam diavola za opa6kata). 4estno da si priznaia,vupreki 4e se re6ih na davaneto na vtori 6ans, vutre6no v sebe si niakak ne viarvam ne6tata za nego korenno da sa se promenili i da stane veren. Moje bi triabva6e da go ostavia za po-dulgo,da go nakaram da se bori za men, za deteto....Tujno mi e. Mina samo mesec,za godini daje ne mislia.

Ако си решила твърдо да останеш с него,не бива да ровиш много надълбоко и да му натякваш,най-вече.Истинският живот не е приказка и според мен рано или късно на всеки му се случва да се сблъска с проблема "изневяра"във връзката си.Заложено е в човешката природа/особено в мъжката/ да се поддава на изкушението,но това не означава задължително,че любовта си е отишла.А ако е за теб голямата-нищо по-естествено от това да му дадеш шанс и заради вас двамата,не само заради детето.Всичко разбира се е строго индивидуално и зависи само от теб/и от него/ какъв ще е краят.Решението не е лесно и ти пожелавам мъдрост и разбиране,за да е най правилното.Аз не съжалявам за моето!Късмет и успех,дано бъдеш щастлива!

Ne sum utopist.Znam,4e vuv vsiaka vruzka rano ili kusno se slu4va takova ne6to. Be6e mi tejko,4e ne e incidentno,a e bilo produljilo tolkova dulgo s edna i su6ta. Blagodaria za savetite i spodelenia opit! Mnogo!

Е, хвана го! Хвана го! Разбрахме и ашколсун!

Хъ, сига го пусни вечи!

Не се случва във всяка връзка - и слава богу - това са примери с надежда за другите. Не знам защо отдавате толкова значение на изневярата.?Ваша си работа.Но със същата сила може да не е жена, а кола или друго.И тогава?
Аз лично бих се променила - смятам, че това е доброто решение
И дано не бях много груба.