Да ме посъветвате

Не знам как да започна...всъщност не е толкова сложно...
И така, мой дългогодишен приятел (мъж, просто приятел!) има огромен проблем в работата, касаещ не толкова пари, колкото престиж и репутация. Всъщност, положението му е провалено на 99%. За него ще е фатално, просто ще се съсипе, човекът и тъй като освен работата и приятелите си няма нищо друго, ще се срине! Напълно е по силите ми да му помогна, да го измъкна, да го спася от ситуацията. Преди 2 дена той говори с мен, разказа всичко с подробности. Не поиска помощ, а съвет. И ме гледаше с такива едни очи - безумни, отчаяни и молещи...
Тъй! Обаче, по моя преценка (в случая мога да преценявам, вярвам си и ми вярват!) той изобщо не заслужава да получи това, към което се стреми. Би било несправедливо, няма качества и не е извършил това, което трябва, а само толкова, колкото са му възможностите. Но провали ли се, ще бере безкрайни негативи, които също не е заслужил.
Въпросът ми е - да го спасявам ли? Защото, ако се втурна, то нарушавам си принципите. От друга страна, човекът не е ли по-важен от принципа? Мисля си - не са толкова много хората, които ни обичат, че да ги попиляваме по пътя си?!?
Моля ви, отговорете, сигурно ви се вижда крайно налудничаво от моя страна, но за мен е важно. До понеделник по обяд трябва да знам.
Днес работя, но ще наглеждам темата, обещавам.

после да не ти се наложи да спасяваш цяла България . поред на
номерата и така докато си жива. ами ако вземе та се наложи да спасяваш
цял свят. поне ще станеш много известна. лека работа и успешен ден.

Аз те разбрах на 100%, защото съм попадала в такива ситуации. Човекът толкова си може, но по някакво стечение на обстоятелствата е надскочил себе си. Трудно му е да продължи, а и да се откаже не е възможно. Ситуацията често се среща при имигрантите, макар и в позразличен контекст. Защо не поговори открито с него какво мислиш? Неудобно ли ти беше? Сега ще трябва да му помогнеш, за да изкупиш собственото си неудобство. Мисля, че погаването на принципите ти няма да е толкова болезнено стига да не се отнася за прецакване на някой друг или за "запикаване на връзки". Всички се учим, а това определено ще ти е добър урок за следващия път. Бъди сигурна, че ще има такъв. Хората са склонни да изпадат в типични за самите тях ситуации.

отговора го има в постинга ти."Не е справедливо,няма качествата,не е извършил това което трябва,а толкова,колкото са възможностите му".Ако това е тавана на неговите възможности,значи до тук.Ако смяташ,че има потенциал и че би се справил,дори и да се наложи да го буташ,помагай.Отделно,помагайки му,ти поемаш ангажимент и поставяш авторитета и името си зад неговата кандидатура.Т.е. всичко това те засяга пряко.Преди години помогнах на един човек,но бившия ми шеф ме накара да напиша молба за напускане по взаимно съгласие без дата и да му я дам.Направих го и не съжалявам,но просто познавах човека,за който гарантирах.

много сме,луди сме!

Хм, казваш , че той изобщо не заслужава това, към което се стреми. Тук не става въпрос за това да поставиш принципа над човека, а за реална преценка на човека. Освен това, човек, попаднал не на пътеката на призванието си или просто на неподходящо, професионално погледнато, място, може да натвори доста глупости и неприятности на ближните. Пред теб очевидно тази дилема не би стояла, ако въпросният мъж не ти беше приятел. Разбирам сложността на ситуацията, в която си поставена, но в края на краищата проблемът би изглеждал по- прост, ако се опиташ да го разглеждаш максимално професионално и безпристрастно.
Малко ме притеснява факта, че мислиш, че той би се сринал психически от разрешаването на проблема му. Не зная какво толкова е поставено на карта. В края на краищата, доколкото схващам, от теб се очаква съвет, а не буквално и окончателно разрешаване на проблема му. Т.е. не разбирам това пряко да зависи от теб. Няма ли начин приятелски да му обясниш позицията си,без да се ангажираш с нещо друго? Не става дума за бягство от отговорност, но когато професионални и лични елементи се смесват, полезен ход е много трудно да се намери. Но пък освен човешка, има и професионална етика и отговорност.
Хем ми е жал за приятеля ти, но отдруга страна съм отвратена от шуробаджанащината и непрофесиоанализма у нас, с които човек се сблъсква на всяка крачка.

Ами да, всъщност този човек си има амбициите, но няма кой знае какви дадености, за което всъщност не е виновен. За мъжете като че ли е по-трудно да разберат, че желание и реализация са две различни неща, дори когато много се стараеш. Говорила съм открито с него много пъти, познаваме се от много години. Той си знае как са му нещата, но счита, че липсата на (някои) качества може да бъде компенсирана с упорито постоянство.
Няма да прецаквам никого. Освен себе си, леко...

преди години станах поръчител на уж много сигурен човек и станах пишман.
Щом не си сигурна в човека,просто не му помагай.А да не говорим,че в трудни моменти са готови на всичко ,само и само да получат помощ,която много често после забравят.

тогава защо се чудиш какво да направиш?просто послушай разума си:-)

Доки, според мен ние, хората с амбиции сме 2 вида - първите се справят без побутване, постигат нещата между другото, като на шега; но има и такива, на които, стига да се помогне, ще успеят. Въпрос на способности, на среда за развитие, на начин на формиране на индивида, на характер, самочувствие, нахалство, ако щеш! Да, залагам си авторитета. Понеже, поне дотук, не съм се изявявала като ходатай на некадърници, няма пречки.

Замислям се и за себе си - доколко съм права изобщо да се колебая да помогна на верен приятел, да преценявам кое е справедливо и кое не. Едва ли съм Господ, най-малкото той е мъж, все пак?!

Всъщност той иска съвет, а вътрешно се надява да помогна и да го измъкна. Но не смее да го иска категорично. Общо взето, от мен се чака аз да реша.

Дотук винаги съм постъпвала принципно, що се касае до работа. Ако не ми беше проверен и доказан от времето приятел, бих го изкастрила лично аз, без да се колебая! Крайно време е в тая страна да се спре профанацията!

Лошото в случая е, че ако не помогна, той ще трябва да понася негативи, които пък не е заслужил. Понеже е лабилен, няма и на кого (на какво) да се опре, животът му ще рухне, без преувеличение. Не всеки е боец по рождение...

не

Всъщност, много добре знам как трябва да постъпя. Всичко, до което съм достигнала, съм го получила придържайки се към принципите, към точността. Нещата трябва да имат покритие!
Пречи ми обаче не кой да е, а Валери Петров: (по памет)
Казва се приятел пръв/но защо е той такъв/ затова, че пръв полита/в огъня да те спаси/пръв и без да се запита/прав ли си или не си...


Господи, що за човек съм?

какво толкова се чудиш. в краина сметка всеки застава в позиция
която му гарантира пространство за шаване. пък и събота е днес,съботаа.
събота, не забравяи. трябва да се спазва крачката. и да не се
разваля строя. берекет версин на малко разговорчета. справки да не би
нещо да се е получила авария в преценката за нещата. ти грешка ли ще бъдеш

както и да постъпиш - все ще се чувстваш виновна. Ако не му помогнеш - ще се чувстваш виновна, че ще рухне; ако му помогнеш - пак ще се чувстваш виновна, защото ще се провали (за пореден път).
Освен това правиш прекалено много предположения... всъщност. Първо, Предполагаш, че той те моли за помощ, въпреки че само иска съвет. А може би той наистина иска САМО съвет? Друг е въпросът, че ти знаеш, че можеш да помогнеш, та по тая причина се чувстваш длъжна и да решаваш... После предполагаш, че непременно ще рухне. Ами че то в това може да е житейския му шанс, откъде знаеш? А ако съдбата му е да рухне - той и без това ще си рухне, това е. Ако ще да посветиш живота си само на това да го спасяваш... той винаги ще изпада в ситуацията на вечната жертва.
Просто не прави нищо повече от това, което е поискал от теб. Иска съвет - даваш му съвет. Толкова. Най-доброто, което можеш да направиш, е именно това - да му дадеш точно това, което е поискал от теб. Ни повече, ни по-малко.

Всъщност, не иска само съвет. Сондирал е мнение на друг човек дали е възможно аз да плюя на това-онова и да го измъкна.

Ако не помогна, то ще е защото преценявам, че не трябва. Оправдания за пред себе си, че той всъщност не ми го е искал, не смятам да формулирам.

Не знам, имам още малко време да реша. Благодарна съм ви, че ми помагате да обмисля. Засега реших само да поизляза тази вечер. Така де, който не пие в кръчма, пие в аптека, в края на краищата!

аз бих помогнала, ако имам възможността и не си вкарвам някакъв голям автогол. най малкото , защото не ти си тази, която трябва да определя доколко е способен и доколко не, а и на никого няма да попречи. принципите са си принципи, хората са си хора. след като за него негативите ще са толкова големи и на никого няма да попречиш, помагайки му..какво толкова? рабира се, с уговорката, че е за последно т.е. няма да му мъкнеш работите на гърба си!
все пак хубаво и достойно за уважение е, човек да има упоритост,желание и постоянство, макар и не талант. аз съм от обратните случаи...
според мен, е безсърдечно на везна да се поставят хора и принципи:)))

Хех! Аз всъщност точно нещо такова си мислех - след като няма Сила, доблест, чест (или както щеш го наречи) дори да се изправи пред теб и да поиска помощ... ами действа някак зад гърба ти и сондира мнения... (докато ти се чувстваш притисната, длъжна и виновна...) - струва ли си да му се помага!? Просто ще пропилее с лека ръка И тази лесно достигната и непоискана помощ - амчи той дори не се е потрудил да си я получи като хората.
Тук не става въпрос да си формулираш оправдания за пред себе си. За някои хора най-добрата и честна помощ е да се отдръпнеш или да направиш точно това, което искат от теб.

Забрави ,че говориш за приятел,нека това просто е един човек,който има нужда от помощ,дори да не ти е приятен,да не го обичаш много ,да не те свързва нищо лично с него
Казваш ,че не е заслужил такъв провал,че е дал всичко което зависи от него ,но толкова е могъл,казваш ,че има опасност да се срине ,ако се провали,
а ти можеш да му помогнеш в момента без особен проблем за теб
За себе си съм сигурна как бих постъпила ,ще се опитам да му помогна .Правила съм го за хора ,които не са ми били близки или не са оценявали помощта адекватно,но не съжалявам ,смятам че ако мога трябва да направя добро и да го хвърля в морето ,не да очаквам благодарност ,защото обикновено тази помощ не предизвиква благодарност.Много често разваля приятелството ,защото човекът вече ще се чувства задължен да отговаря на жеста ,а никой не обича особено задълженията си.
Има едно основно правило да постъпваш с хората така ,както би искал да постъпват с теб
За себе си знам ,че ако съм в криза ,ще се надявам на милост ,не на справедливост

дано не съм прекалено досаден с намесата си. когато съм в криза
единственото нещо което очаквам е справедливост.

Мечешка услуга е да побутваш човека по стълбицата нагоре или да го крепиш на място, за което няма качества.
Защото в момента, в който нямаш възможност да си му опора, ще се срине от по-високо, отколкото би стигнал сам със собствени сили. Падането от високо боли повече, а човек е щастлив там, където се чувства на мястото си.

Отношението към приятелите трябва да е същото, като към враговете ни.
Честност, справедливост, принципи... това не са празни думи.

(Правила съм подобни услуги на приятели и вече сме просто познати. Валери Петров... не знам за неговите приятели, но моите знаят, че заради шибаната кариера на някой от тях вече няма да си застрелям принципите. А, да... човека, който броях за неприятел взе, че ми върна жеста. )

"Ако не си в състояние да събереш идеята си за филм на визитка, значи нямаш филм."