СЕБЕПРИЕМАНЕ

„Когато се приемеме такива каквито сме, ние приемаме
и другите хора в нашия живот, и може би за пръв път
без всякакви условия за това”.


От най-ранните си спомени до сега, много от нас не намираха съпричастност. Колкото и голяма да беше компанията на хората около нас, ние никога не се почувствахме част от нея. Беше ни трудно да бъдеме част от колектива. Смятахме, че ако хората ни опознаят по-добре, ще ни отхвърлят.Възможно е на тази почва да е покълнал нашият егоцентризъм и чувството на самодостатъчност.
Много от нас криеха болката от отчуждението под маска на безразличие. Ние говорехме на целия свят : „Не съм ви нужен? Добре, тогава и на мен никой не ми е нужен. Имам си бутилката, мога сам да се погрижа за себе си”. Колкото повече прогресираше нашият алкохолизъм, толкова по- висока беше стената, която изграждахме около себе си.
Стените започват да се рушат, когато намираме приемане при останалите възстановяващи се зависими. Когато сме приети от другите, ние започваме да се учиме на важния принцип на себеприемането. А когато приемеме себе си, можеме да позволиме на другите да вземат участие в живота ни, бе да се страхуваме, че ще ни отхвърлят.


Аз съм приет в общността на АА; чувсвам се на мястото си.Днес аз съм в безопасност, допускайки други хора в моя живот.