Дали съм добра майка?

Здравейте,отдавна не съм писала в клуба...
Честито на новите модератори,желая ви успех!
Искам да споделя с вас един проблем относно моят син-Влади на 3 години и 4 месеца.
Притеснявам се за него с всеки изминал ден,станал е ужасно агресивен...
Непрекъснато обижда всички-мен,баба си,дядо си...за него всички са глупаци,тъпанари,акета,пикета и сополи...
Страшно много е палав,да е жив и здрав,от както проходи не се е спрял-като фурия е,но това за мен не е проблем стига да слуша и да е дисциплиниран,но...нещо май не успявам да го увладея...
Ходи на детска градина и там играе с две от най-лошите деца на групата.Аз непрекъснато му обяснавам,че не трябва да играе с тях,те непрекъснато говорят лоши неща и се бият...той ми обещава и след това от госпожите пак разбирам че играе с тях.
Притеснявам се дали и развода ни с баща му не му се отразява по някакъв начин и той не може да го изрази освен чрез бой и обиди на всички около себеси...Все се обръща към мен и ми казва-Ти си лоша майка...
А иначе е страшно умен,говори много,разсъждава като голям човек.Ходи на английски и народни танци в градината и за възрастта си е много будно дете,но...дисциплината ни куца.Опитвам се да бъда строга,да го наказвам,да го лишавам от любими неща,но....безрезултатно.Научил се е и казва-ИСКАМ и трябва да стане на мига неговото...
Какво да правя,как да успея да го узаптя,да го усмиря...ак да го накарам да ме слуша...та той е на 3 години,ами като стане на 7,10,16....????

Ох, миличка, изглеждат нещата сериозни
Тя и моята на всички казва, че са лоши. Аз си мисля, че е нещо като подтика на пубертетите да псуват, някак да са по-различни да речем. Но сама знаеш, че с какъвто се събереш - такъв ставаш. Предполагам е абсурд да се мисли за смяна на градината.
Разводът няма как да не му се е отразил.
Иначе си мисля, че сега е момента да действаш. Може да пробваш да не се виждате за ден -два да видиш дали има промяна. Другият ми съвет е вместо наказания и забрани да пробваш со мирно со кротце и многооо говорене.
С теорията лесно ...
Успех!

Не искам да го местя от градината,тя е перфектна-директорката,главната сестра,учителките...всички са на ниво,много съм доволна.
А и миналата година те единствени се съгласиха да ми вземат детето веднага,чаках с месеци и нямаше къде да го преместя след раздялата ни с мъжа ми и старата градина...беше абсурдно да продължа да го разнасям по студовете и маршрутките сутрин от единия на другия квартал...
Опитах се няколко пъти да говоря с родителите на тези деца,на единия,който е по-големия бандит майка му е безпардонна и за нея това било нормално,а баща му бил мутра и никой не смеел да му се оплаче.На другото детенце майката май е в подобно на моето положение и тя се опитва да се пребори.
Вече спрях да му купавам каквото и да било,лиших го от това удоволствие,вече не ходим на паркове и Патиланци...сърдя му се,плача,но...понакога е безрезултантно.

Синът ми се държи по подобен начин. Навърши 4 годинки преди броени дни.

Вкъщи го държим строго, защото е много буен и не може да стои на едно място дори за минута. Лоши думи не употребяваме, знам колко лесно попиват и внимаваме. Ако сгафи нещо, слагаме го да си почива на дивана или на някой стол. Не казваме "наказан си", а "сядай да почиваш за 5 минути" (познава часовника и след 5 минути става сам).
Държим се с него винаги като с голям човек - всичко се обяснява подробно, той самият търси логика във всичко и като я намира схваща по-лесно.

Пробвала съм да го оставя без десерт. Впечатлява се само за няколко секунди, после му е все тая, затова не го прилагам. Ако нещо се скараме, гледам да отвлека вниманието му в друга посока. Влагам енергията му в игри или го карам да ми помага с нещо (да редим заедно масата, да ми дава щипки за прането, да сгъваме заедно дрехи). Обожава пъзели и сме му купили 5-6, така си осигурявам няколко спокойни минути.


Не знам дали ти помагам по някакъв начин с постинга си
Исках да ти кажа, че не сте само вие, че непрекъснатите наказания само влошават нещата, че някак трябва да влезем под кожата на детето и да погледнем през неговите очи.

При всички положения синът ти сега е по-чувствителен предвид развода, затова ще трябва да положиш двойно старание да го разбереш и укротиш. Даже "укротиш" не е точната дума, защото почти всички деца на тази въраст минават през първия си пубертет и се държат по-особено. Само период е, ще мине.
Пусни му по-бърза музика и го остави да се набеснее, изведи го да потича навън, четете заедно книжка... ти най-добре знаеш кои са любимите му неща и какво го влече - осигури му го. Опитвайте и нови неща, щом е будно дете, има нужда да се развива непрекъснато.

В никакъв случай не се поддавай на черни мисли и никога не забравяй (дори за миг!), че няма по-добра майка за твоето дете от теб!
Желая ти повече търпение и успех!

Чесно казано ситуацията наистина е много сложна.Според мен има голяма вероятност детето да се държи така именно поради факта, че мама и тати са разделени. Мисля че е възможно дори да обвинява себе си за това или пък теб. Добре е пак да седнеш с него и по детски да му обясниш защо мама и тати не са заедно и че той няма вина за това. Че го обичаш и т.н.
Може и директно да го попиташ защо се държи така. Ако и това няма ефект лично аз бих си изместила детето в друга група или направо друга градина.
Успех и дано да се справиш с тази ситуация!

Преместването на детето не е решение.
В почти всяка група (да не кажа във всяка) има по-буйни деца. Няма спасение.

Сигурно си права, аз нямам поглед за детските заведения и се надявам детето ми да попадне в добра среда.

С баща му сме разделени откакто Влади навърши 40 дни,а от скоро сме официално разведени.Той почти не е живял с него,ходи при него два пъти в месеца,а останалото време дори не се сеща за него.Изобщо не го споменава,но знам ли какво става в главицата му???
А за преместването съм категорична,че няма смисъл.Навсякъде има разни зрънца,а и искам да осъзнае,че тепърва ще вижда невъзпитано държание и лошо поведение,но не трябва да подражава.

А ти задавала ли си му директен въпрос защо се държи така с теб?

Не съм го питала конкретно,но мисля довечера да си поговорим сериозно.
Днес го гледат майка ми и баща ми,защото беше болен и не е на детска градина и той направо ги е подлудил.А те го обожават...
Трябва да взема незабавни мерки,че ме е страх да не изпусна нещата от контрол!

Писах онзи дългия постинг без да знам, че таткото не живее с вас от дълго време.

Но пак ти казвам, не си лоша майка! Напротив - ти си най-добрата за твоето дете.

Аз знам,че давам всичко за детето си,но понякога се чуствам безпомощна,защото знам,че аз съм тази,която се е нагърбила със задачата сама да възпитава сина си,без баща и повярвай ми...отговорността е двойна!

Вярвам ти

Знам, че никак не ти е лесно, затова се включих в темата и изписах доста. Жалко, че не успях да помогна. Имах желание да те успокоя и да ти дам някоя друга идея

Благодаря ти за подкрепата!Оценявам вниманието ти.

Моя Влади е най-кротък когато го помоля да ми помогне да изчистим с прахосмукачка или да си оправим креватите,или да мием нещо на мивката-като водна жаба е...
От известно време съм му обяснила,че след като не иска да слуша е лишен от купуването на играчки,дискове или лакомства...
Понякога му се сърдя и не му говоря...
Аз мисля,че ще успея,просто е въпрос на време и търпение.Възпитанието не е никак лесно!!!

Ани, мога да ти гарантирам, че си най-добрата майка на света... А освен това за Влади си единствена и незаменима! Пиши ми на скайп или ай си КЮ.

Дани

И Борис е много непослушен, опитва се да обижда и повтаря всяка лоша дума която чуе. Караме му се, ама ефект...мисля, че не трябва с караници, а с търпеливо обясняване кое е лошо и кое добро. С времето ще започнат да правят разлика и ще са по-внимателни какво и на кого говорят.


чаша бада

Осъзнава ли, че е лишен от купуване на разни неща? Щото моя терминатор на подобни закани не се впечатлява

Здравей, Ани.
Струва ми се че си добра майка, след като се тревожиш какво се случва с детето ти, след като си се заела да се грижиш сама за него и поемаш двойно отговорноста и след като мислиш за неговото бъдеще...
А за Влади - много е малък според мен, за да разбере какво се случва в света на възрастните. Пък е достатъчно голям, за да го преживява по своему, но да не може (не иска) да каже какво се случва с него. А може самия той да не си дава сметка раздялата на родителите каво е за него.
И така... мислила ли си за консултация с детски психолог. Доколко знам с деца на тази възраст има много интересни игрови терапии.
Стискам палци!

Всяка майка е най-добрата за своето дете, но след вчерашния репортаж не съм съвсем съгласна за дечицата пребити от майка си в Пирогов

Ани, с теб се познаваме от доста време, знаеш говорили сме си много за децата, не бъди крайна с критиките към себе си. В случая може и да не му липсва чак толкоз на Влади татко му а просто в градината да се случва нещо. Тази седмица дето измина Тоши и много агресивен, бори се, скача, бие се - като кечист /по дяволите и това предаване/ забелязала съм че навън ги гледа по-големите как се борят и той прави същото, иначе вкъщи не му пускам кеч определено - както Елф казва - ЦУНАМИ

обаче ето как стоят нещата - мъжът ми като го прибира вечер казва че децата почти всяка вечер са били наказани да си седят на столчетата защото били неппослушни биели се, гонели се и подлудили госпожата, те наистина са палави - представете си само 24 деца цунамита, естествено е да ги наказват иначе ще се изтрепят трябва да има контрол, но смятам че това че там са били "послушни" - ги прави вкъщи бомБички защото те милите - кипят от енергия и просто няма как да я изразходят и именно тая енергия май прелива в агресия - не знам и аз но така си мисля, защото там освен че се борят те се и отбраняват предполагам

за това че ти си лоша майка - това е редовната реплика - така излиза от това което прочетох че и други мами са наградени с тая реплика
и на мен Тоши ми казва - ами като не ми даваш, аз отивам да си търся нова майка, ще видиш ти ще те смениме;))))
и аз му казвам - Ок Тоши обличай се да слизаме долу на пазара до Ева /момиче което продава плодове и зеленчуци и Тоши я познава/ заставаш до нея и като се спират да пазаруват майки която си харесаш тая си вземи, стига тя да се навие да те вземе - тогава той започва да се смее и ме гуши и казва - ама аз теб много си те обичам
като започне да иска нещо и аз му кажа не може сега, често той започва да плаче, плаче плаче, много реве опитва се да ни манипулира и тогава го оставяме сам в стаята и ние отиваме в другата стая и му казваме като се успокоиш ела при нас - вратите са отворени не се стряска не се плаши, след около 5 минути той вече е забравил заиграл се е и идва при нас да ни покаже нещо или да му наредим някакъв пъзел или там с каквото се е заиграл - въпроса е като почне да ти се тръшка ти да излезеш като идеш в другата стая и го оставиш сам той няма на кой да си показва цирковете - ти да му казваш моля ти се то да се дере още повече да привлича вниманието и да те изкарва извън контрол
при нас това работи, оставяме го да си почива и като се успокои да дойде при нас, четох от друга мама че и те така процедират по 5 минутки - работи тоя номер;)))))