Да споделя и аз...

Чета в този форум относително от скоро, може би година...едва. Не съм влизала няколко дни и днес гледам, на първа страница препирни всякакви. Пък на мен ми напират едни, все за споделяне и все несподелими.
Обожавам слънцето и топлината. Стане ли студено, заприличвам на мечка, почти заспала зимен сън. А днес беше от моите дни - приказен, топъл. Бръмнах аз, цял ден летях, исках да чуя всички, които познавам, да видя усмивките им, а ако ги няма, да ги заразя мъничко поне. И успявах, цял ден, задъхах се почти. А някъде дълбоко, дето се опитвам да не усещам и чувам, ме яде онзи малък червей - много хубаво не е на хубаво...
И не че не си го изпросих сама, но ми се иска да попитам - дали някой от вас е забелязал, че ако си усмихнат и ведър, все ще се намери кой да ти изтрие усмивката...все си го представям като ученичеса дъска, усмивката е грейнала от край до край, сякаш мястото е малко и аха...да изскочи. Но влиза някой сърдит мърморко, грабва гъбата, намокря я добре и с един замах я изтрива, помен от нея не остава...нещо такова си представям. Та, дали аз съм мнителна вече или това и на вас е познато?
Объркано стана, тъжничко...като за представяне на ново попълнение. Но пък и това понякога е добър повод да споделиш, може би...

Знаеш ли кое е върховното споделяне ?
Да умреш в ръцете на приятел.
Мисля че избираме кога да умрем. Не винаги как. Или кога.


рано или късно четенето в Споделено минава в писане, неизбежно е
Бисквитка ?

Manahmanah

като първа крачка, що не рзкараш този уморен ник ;-)

Уморих се днес, за мъничко само. Иначе ника ми си е доста ведър

айде бягай да спиш тогава,
че една час и четвърт са минали от днес, а ти вече си се уморила =))

първо смени ника и тогава отговаряй

Лошото на тъгата е, че винаги след това ме наляга неистов лигоч...
Ако искаш да знаеш, и онзи ник си е моя и е добър в момента.
Познай дали ми се ляга
Апропо, нищо не казваш за усмивките, аз май това питах...

не си мнителна, а чувствителна,
щом разни мокри гъби така лесно изтриват усмивката ти...

а дори през най-ледената зима, там - над облаците, Слънцето грее в усмивки и се раздава на всички

аз първо почнах да пиша и после - да чета
и ми личи

Що ли ми е познато това с усмивката и дъската.
Влизам си аз в един клуб (няма значение кой), и си споделям, че обичам една жена. Влиза и тя и споделя, че пък обичала мен (съвпадение някакво).
И като се почна едно викане, едно вайкане: "Ма вие, простаци с простаци, как значи не ви е срам, идиоти, ще се обичате значи, деца нямате ли, грижи нямате ли, вижте ни нас какви сме улегнали и т.н."
Та познато ми е усещането, когато си щастлив и усмихнат, да се намерят едни посивели (вече) чичковци и лелки, и веднага да ти кажат къде ти е мястото.

Мдааа.
Сега се сещам за един съвет на Алек Попов към младите писатели.
Чети повече, отколкото пишеш. И се опитай да пиеш по-малко.

"Като дъх на бизон през зимата"

До колкото забелязвам, съветите му са останали неприложени.

и при мен така се оказа...

напоследък се мъча и с четенето повече ...

[линк]

ами като четеш тия сложни уроци.нет!

като най-близко , си избрах "изрязване на коса". ми то, няма нито една фризура.


фююю, дзен и изработката на собствена страница, мъкаа

но и да напишеш данъчна декларация с желания данък не е лесно