Дайте идеи

за дипломатично отблъскване на неприятен мъж!
Не знам с годините омеквам ли, кво ми става, но си губя вродения "такт". Минават ми мисли като "Е, за кво ся да го унижавам. Сам ще се усети. Простено да му е, той просто не вменява кво си проси." Днес разплаках един само с поглед и мълчание, няма ли и друг начин, който да не е така брутален, но пък да е толкова категоричен?

Умирай само в краен случай.

Ми... щом не се е усетил, дипломацията явно не фърфи...

Тъй че - давай по съкратената процедура.

Освен това никой не знае, че съм лесбийка


достатъчно дипломатично ли е

Manahmanah

Абе май и аз съм станал лесбиец.
Все по жени се заглеждам.
Ужас, какви времена, какви нрави....

Мдааа. След мнението на Безсънна мога да добавя само: МОМИЧЕ, РАДВАЙ СЕ МЪЖКОТО ВНИМАНИЕ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ГО ИМАШ.
Дано не звучи грубо, защото не това е идеята. Мъжът също усеща, когато е нежелан. Защо простичко не кажеш на досадника, че си имаш сериозен приятел, дори това да е лъжа. И непременно му се усмихни.

"Като дъх на бизон през зимата"

Появявай се по-често, човече!

Умирай само в краен случай.

"Драги, заслужаваш нещо по-добро" би могло да се превърне в ситуация с двуяк смисъл и незнаен изход. Пък и предполага някакво познанство отпреди това, защото иначе може да последват реплики като "Откъде знаеш предварително?"
А това с лесбийката определено ми е идвало на акъла, но още не съм го пробвала. Бих го приложила на напълно непознат човек, когото никога повече няма да видя и съответно нямаме общи познати/приятели и т.н.

Умирай само в краен случай.

"Ти защо изпитваш подтик да унижиш? Мислиш, че човекът не ти е "на нивото" и скача прекалено високо, ти си нейде "над" него и за теб той изглежда твърде невзрачен, считаш, че се надценява, надявайки се да получи вниманието ти ли?"
Аз не изпитвам такъв подтик, а напротив - опитвам се да предотвратя едно такова положение, именно защото знам, че човекът не го заслужава. Нали това казах - въобще не е наясно какъв ще е резултатът. Обаче какво пречи да опита!? По тази причина стискам зъби да не съм груба, защото когато нещо ми е неприятно, не мога да го скрия нито с думи, нито с мълчание, нито с жестове, нито с нищо - колкото и да искам!!! И ми е гузно.

Умирай само в краен случай.

Знаеш ли, има мъже, които нищо на този свят не може да ги убеди, че не са желани. То просто поведението им говори "Не, не може да е вярно. Тая па на ква се прави. АЗ ВИЖДАМ, ЧЕ МЕ ХАРЕСВА."
Кошмар, казвам ти! Ако съм груба - лошо, ако съм мила - още по. Веднъж-дваж, как да е, обаче всеки ден да измислям начин да избегна присъствието, става дразнещо. Пък и също може да бъде изтълкувано погрешно.
Незнам, може да не съм наред, но намирам за особено непрактични личните взаимоотношения в атмосфера, в която трябва да се върши работа. И никога не съм могла да възприема нито съучениците си, нито сега колегите по друг начин, освен като хора.

Умирай само в краен случай.

Зарадва ме призивът ти, да знаеш!!!

Ми така, де!

Умирай само в краен случай.

Така, така...

Все така, все така случва се, нали?
Щом навън тръгнеш без чадър, започва да вали...

Хих, тая песен ми припомня, че майка ми винаги ми се е карала да не си слагам пръстен на безименните. Пфу, трябва да започна само там да си слагам.
Приближи се някой, дзак - пръстена и "Ааа, ясно, ясно."

Умирай само в краен случай.

...хих...
така се решават нещата "из корен"

П.С. Защо не сложиш и на двата безименни пръста, за по-голяма сигурност...

А какви жени, по-точно

Manahmanah

Аз не знам предварително.
Може да е щото не търся.
Глупости.
Не ми се е налагало да търся.
И да ти прожектирам мъдрост от разстояние,
някак не става

Другата линия е любимия ми дизайн за тениска.
Правя си тениските в домашни условия, като си събирам линии от любими филми + Илюстратор; ето любимите ми от Хаус МД (усмиФФФка)

"Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again."

"Humanity is overrated."

"Idiots are fun, no wonder every village wants one."

Do I get bonus points if I act like I care?

Who da man? I da man. I always suspected.

Next time you want to make me feel all warm and fuzzy, leave me a message"

Everybody Lies.

Manahmanah

Извинявай за закъснението, но ходя и на лекции.
Не си падам по всеки хумор, заеби. И ми личи - на лицето ми го пише какво мисля. Може да ти изглежда съмнително, но наистина добре се познавам. Поглеждам и знам - става, не става. Останалото са палячовщини. На фея няма да стана, ами да си карам както си знам. Почна да ми минава, а и както обикновено перспективата да клюкарствам ме отегчава. Гледам, че и за задни мисли си писала, което съвсем ме отказва да обяснявам. Не го приемай като грубост, но ме налягат едни такива моменти (като този), когато губя интерес, млъквам и оттам нататък считам случаят за приключен и се прехвърлям на нещо друго.

Умирай само в краен случай.