Игри за бебе

Здравейте!

Ще комбинирам малко въпроси в една тема, всичките са свързани около заниманията и игрите с бебето. Както може би повечето от вас, аз съм сама по цял ден, което значи, че на моя гръб падат всякакви домакински задължения и грижата за бебето. Често се чудя дали изобщо му обръщам достатъчно внимание и съответно ме обхваща чувството за вина, че май все гледам да си свърша първо другата работа .... После си мисля какво е забавно за едно 5-месечно бебе, с какво да му давам да си играе, за да не му е скучно? Имаме 2 столчета, които се клатят, на тях висят играчки, имаме унивеситет, сменям дрънкалки, свирещи патета, книжки, той не че им обръща внимание на всички, явно още е малък... От време на време се търкаляме по леглото, уча го да се обръща, пея му, ама все ми се струва, че може да му е скучно, защото всичките тия неща го правя в промеждутъците докато върша и нещо друго. Как е при вас, как постъпвате вие?
Гледат ли вашите бебета телевизия? Алекс се заглежда, абе понякога доста и се притеснявам дали не е вредно за очите, уж го слагам на прилично разстояние от телевизора...
И още нещо да питам, той много си хвърля дрънкалките по земята, трябва ли да ги измивам след всяко хвърляне, ами то тогава трябва да прекарам деня си над мивката? Иначе, измивам ги, ама 1 път на ден.

Аз помня, че като беше Ния малка (незнам точно колко месеца) я слагах или в кошницата или в столчето за хранене по-късно и докато вършех домакинската работа танцувах, пусках силно музиката и правех всякакви смешни движения докато готвя или чистя, така тя се завабляваше с мен, а аз си вършех малко по странен начин работата, но все пак я вършех . В началото с дрънкалки, после с ТВ, после пред компютъра (за което горчиво съжалявам сега се нарежда сръд първите млади хакери на земята), на прозореца, изспипвах съдържанието на някоя кутия или шкаф за подреждане, игри мног, въпреки че още ти е малко рано, поне след 1-2м. ще почне по-сериозно да гледа на нещата. А от чуство за вина няма смисъл, по-натам ще имаш време да го изпитваш

Е не можеш да си нон стоп с детето, я. Все пак е хубаво то само да "открива" някои неща. Иначе на таzи въzраст и пеех, гъделичак, "хвърчахме" иz въzдуха, и аz като Яна си я слагах в кошницата и я вzимах с мен в кухнята(много и харесваше)...Спомням си, че точно на вашата въzраст zапочнах да и давам раzлични битови предмети и с тях много се zабавляваше(пълно шише с вода или с няколко макарона вътре, пътно огледало_нечупливо, старо, праzно портмоне_отваряше всички отделения, някой стар часовник)...много интересно и беше също да и zалепя единия край на детски цитопласт на пръстчето(единия край го лепваш, а другия оставяш свободен и гледаш шоу), интересни и бяха и моите тънки гривни наниzани на шнур, ластиците ми zа коса с раzни фигурки и т.н...
Телевиzия иzбягвам да и давам да гледа.
Вече не сте малки и няма смисъл да миеш всичко...ако е паднало навън_да, но в къщи е беzмислено...да не говорим като zапочнете след месец да пълzите какви неща ще му минат преz ръцете, респ. устата.

Аз съм голям фен на активната гимнастика Моят Борис много си падаше по нея... мисля, че и твоето синче е на подходяща възраст - много обичат да си лежат и да "гонят" висящите животинки
Що се отнася до чувството за вина - добре дошла в клуба Аз, освен домакинската работа, и работя в къщи... откакто детето стана на 2 месеца - което, като всичко останало, си има добрите и лошите страни... а детето си е съвсем ОК, мен ако питаш Много е разбран и кротък като цяло - като не вися постоянно над главата му, намира начини да се забавлява и сам, което според мен не може да бъде лошо

А да, и аз работя от време на време от къщи, така че празно няма