РАБОТНА СРЕДА

Може ли да се работи нормално в офис след като всеки прави сурати , крие се информация касаеща работата , като се влеза в стаята се замълчава и куп други простотии.Бясна съм!Мисля си , че на моменти аз нещо не съм наред , но всичко говори за обратното.Не може на въпроса с какво да помогна да ти се отговаря "ми....... нищо ....... гледаме умно".То се вижда , че гледат умно , но според мен така не може да се работи!Като не те харесват поне да те освободят/в тази връзка миналата седмица исках да напусна и не ме пуснаха.Казаха ми , че имало "канален ред - имаха предвид предизвестие/Пробвах по каналния ред - скъсаха ми молбата за напускане.И сега какво?Хем стой , хем върши работа в пълно информационно затъмнение.Аз ли откачам - не знам.Съжалявам , че ви занимавам с простотии , но така поне мога да си излея яда.

Да напуснеш. Скъсано нескъсано предизвестието си остава. Ако се правят на велики каже им че по кодекс имаш право да напуснеш когато си искаш а ако се правят на велики могат да им дойдат гости от Инспекцията по труда и съдебна призовка. Говори директно с шефа и не се впечатлявай от викове или заплахи. Закона е на твоя страна.

Така е. Не могат да те спрат и законът е на твоя страна.
Че явно това не е работа, а ходене по мъките...

ако си държиш на работата се опитай да разбереш причината за "информационното затъмнение", ако пък имаш по-добра алтернатива - тегли им една и гледай напред

като няма хляб яжте пасти

Въобще не става въпрос за лоша комуникация.Интригите ги заформя една персона , която има роднинска връзка с шефа и на нея никой нищо не може да и каже.Нещата май са малко по - сложни.

Извинявай, но на теб не ти се напуска, а просто искаш да покажеш недоволството си и такива демонстрации не са начина.

Когато човек сериозно иска да напусне, отива при шефа си обяснява му как стоят нещата, защо ще напуска, какво би могло да го задържи (това включва и изказването "нищо не може да ме задържи") и накрая си остава молбата за напускане за да се оформи документацията.

Не знам дали откачаш, но това което правиш са детинщини.
Да ти е хрумвало, че не ти дават достъп до повече информация, защото не може да ти се има доверие, м?

Извинявам се отново, че съм груба. И все пак ще продължа.

Въпроси от типа "С какво да помогна?" ми се виждат неудачни на работното място, освен в случаите, когато някой наистина се скапва от работа, изнемогва и го споделя с теб. Всеки си има задълженията и си ги гледа - ти си гледай твоите.
Ако нямате ясни правила и не можеш да си намериш "занимание" на работното място, то не тормози околните.

Зад всяко нежелание за разговори или допускане до информация стоят различни неща, включително и такива провокирани от твоето отношение както към хората, така и към работата.

Стига ти толкова от мен, че ми е писнало от мрънкала на работата, които искат да бъдат зебелязани, а се държат като слонове в стъкласки магазин.

Мога да съм зла, но съм и обична.
Мога и да съм кучка, но съм вярна.

Хора, ще ме извините, ама някак си много е лесно така да даваш съвети, да съдиш и да се изказваш без да знаеш ситуацията. Аз съм в подобна ситуация - от отдел, в отдел, закриват, откриват, нов мениджър, стар мениджър, предложения оттук оттам....вече 1 година пълен тормоз! в момента едно зъбато пале се опитва с мръсни номера да ме изолира от работата, да си приписва заслуги, да заграби всички задачи и да се бие в гърдите.
Но работата е там, че "говори с шефа" не върви, щото шефа не вижда по-далеч от носа си...едно "добро утро" като хората не може да каже. Истината е да си потърся късмета другаде...Не винаги ситуацията позволява да си най-оперения и да тръшкаш оставки по нечие бюро...А естествено при добро предложение всеки би си бил камшика
Айде.... и малко по-спокойно

Винаги може да си тръшнеш оставката. Ама стиска ли ти? Седял съм 2 и половина години безработен. И кво? Не съм се научил да си мълча. Принципа е че започнат ли един път да ти го вкарват връщане назад няма. Няма половин педераст както и малко поумрял. Човек решава или не. Проблемите си остават негови. Но пък винаги съм спал спокойно. Никакви пари не могат да компенсират сринатия вътрешен мир.

нима мислиш, че е толкова лесно да се мълчи ?
И аз знаех, че ще имам неприятности, ако кажа на шефа какво мисля за него и секретарката и мълчах известно време, но като ме настъпи един път, такива ги наплещих, че по-добре по-рано да си бях казала болката. Може и ревност да го наречеш, както по-горе, но когато се крие информация с цел да те изкарат некадърен, не може дълго да търпиш и да мълчиш. А ако не си нито от търпеливите, нито от мълчаливите...няма смисъл да обяснявам, то е ясно.

работиш на това място ?