Самотата...

...е твърде тежък противник за да я преборя сам. Имам нужда от съюзник...

зеленясал блог

Уморих се да цивря и да слушам една и съща песен...ще опитам да поспя...

зеленясал блог

Добро утро:)

Коя е песента?

Добро да е.

"Като дъх на бизон през зимата"

Нали беше влюбен бе.
Много бързо ти мина, 3-4 дни и край. Поне не скучаеш така

Да- Тишината... заради нея предпочитам да съм на работа през почивните дни, когато няма никой. Успявам да се съсредоточа, работя с 2-3 пъти по-голяма скорост и имам възможност да огледам нещата отвсякъде.

здравей!

колко си готов ... да "платиш" за съюзник...

Самотата е съюзник и неоценим помощник в решаването на трудни неща. Ако човек не може да живее сам значи просто не може да носи отговорност за самия себе си и търси на кой да я прехвърли. Самотата е прекрасен начин да се провери ставаш ли за нещо или с рев и писък търсиш себеподобните в стадото. Този който я е изживял не скучае никога. Едно от най-приятните ми преживявания беше на един подземен лагер когато два дена бях сам в абсолютен мрак и тишина. И невероятната музика на Ренесанса Почти щях да стана религиозен. При теб май самотата е следствие на нещо нерешено. М?

То и словото има нужда от материална манджа

Наздраве

Мдааа. Човек не може да бъде пречупен, когато е достатъчен на себе си.
Самотата май е естественото състояние на духа, мисля...
Но не съм много сигурен.
Ми наздраве ви!
А една FINLANDIA може ли?
Че веднъж като ученик се натрясках с един драй джин от Добрич и оттогава не мога да подуша джин.

"Като дъх на бизон през зимата"

Всичко можеВодката също не е лоша но навремето когато регистрирани никове нямаше аз бях Anonimen се натряскахме с Пепелта с водка и кола Джинчето си е класика. Аз с него си лекувам свиренето на нервите Задължително с много тоник сурови ядки и хубава музика. Последните две седмици разпускам със Songs from the Labirynth на Стинг. Много ми допада въпреки че всичко живо наоколо мърмори че това било мрачна и кофти музика. И кво от това? На колата ми отзад има надпис - Memento mori.

можеш да се пребориш с нея сам ... стига да искаш....

и друг вариант има - да свикнеш с нея.

самотата е хубава, красива, ползотворна до време.
самотата, когато се случва за прекалено дълъг период, започва да тежи. кара ума да задълбава в странностите ни, които не ни приобщават към т. нар. стадо, а напротив.
човек е стадно животно.
и няма лошо да си в стадото, стига да се чувстваш добре.

може би там и тогава друга съм била...

И богу не е драг Прекалено многото лекарства със сигурност ще те съсипят а може и да те убият. Всичко трябва да си знае мярката. А тя се научава само опитно не става ни с книжки ни по приятелски разговори ни по форуми. Човек е стадно животно но когато стадото започне да скача в пропаста трябва ли и той да скочи? Никога не съм видял котките да ходят в стадо. А нали сме по-умни? Кое е по-добре- да си сам но не самотен да цениш себе си чуствата си страданието си радостите си или да живееш в топлината на стадото обгърнат от малки нужди малки желания и миризма на обор? Да си тананикаш под звездите и да говориш със смъртта за разни неща или да не смееш да кажеш нищо противоречейки на стадото за да не изрита извън защитения периметър? Да не те е страх когато Тя дойде за теб и да я посрещнеш като равен или да затънеш в еснафщина рев и сополи? И тъй зле и инак зле Аз отдавна съм избрал. А всеки си избира сам за себе си