Спрете земята.....

искам да сляза......... И какво се върти като надраскана грамофонна плоча? Едно и също и едно и също до припадък? И на какво се кефите изобщо да пригласяте на песента? И за какво се въртим-така сме се увъртели вече, че няма оправия. Има ли изобщо някой наистина щастлив-не мисля, но всеки се стреми да изглежда най-щастливият в очите на другите. Накрая от въртене окапваме като круши-доволни, че сме били на въртележката. А тя не спира да се върти, само пътниците се сменят, слушайки една и съща песен изцъклени в транс пригласят и искат още и още, но никой от тях незнае защо всъщност се върти и защо всъщност пее шибаната песен. Ми щото така трябва-кой каза мамка му? И няма излизане от луна-парка, а попиташ ли 'защо"- "ми защото не можеш "- отговаря портиера-"Така ти се вие свят и така си зомбясал от пеене, че неможеш да стигнеш до изхода, а стигнеш ли го-разбираш, че всъщност-изход няма-вратата е нарисувана, я си вземи един захарен памук и влез при кривите огледала да се разсееш- закъде си се запътил? С какво ще нахраним утре персонала?" И с неуверена крачка, залитайки поемаш към залата на смеха- лапаш захарен памук , заради горчилката в устата си, смеейки се на изкривените образи осъзнаваш смисъла на цялото безсмислие да съществуваш. Излизаш и с олекнало сърце запяваш познатата песен, редейки се на опашката за още едно кръгче.

Яко кефиш, мацка!

.

Tonight, Jesus loves you!

Много сиво, много безнадеждно, много тъжно наркомансо. Лош сън на омагьосън краговрат. Силно нереалистично пресъздадена, накъква абстрактна реалност. Нищо общо с действителноста.
Дано не го мислиш наистина.


Истината е някъде посредата!

Ами земята маи няма да мога да спра-но мога да загася луната-маи не ти деиства добре ;)

"...най същественото е невидимо за очите"

И в кривите огледала вярваш, че ще видиш себе си - този някой, който ще свали твоята маска и най-сетне ще си спомниш коя беше онази, твоята песен, не - вашата песен, а огледалата изкривяват изкривения, фалшивия образ още и още, но - и - в тази игра дали ще е = на + ?! Не можем да знаем, нали

А щастието... ееех, то е едно такова състояние само по себе си лъжа! Но не е лъжа, защото за да го усетиш, трябва да го вярваш, и все някога ти се случва да повярваш, а после са питаш Как така?! Защо повярвах?? Ами така де... Защо не !
Има нещо много типично за въртележките - колкото сме по-малки, толкова повече ги обичаме и постепенно започва да ни става лошо, да ни се вие свят от... живота вероятно... Но не искаме да слезем, да спрем - защото преди ни е харесвало, а и може следващото огледало да е онова най-кривото и значи най-истинското, в което ще видим него - истинският си образ, т.е. Той

А другите, ооо, другите често не правят разлика дали се смеем или пък плачем - те не виждат сълзи, маската, която сме си сложили... която са ни сложили, а ние сме приели понякога за съжаление, друг пък за радост... но в крайна сметка показва само усмивки и щастие. Затова и не си струва да плачем наглас - кой ще ни чуе? Той?? Оо, не! Не, не, не! Той е зает... да плаче за себе си... и да ме/ни обвинява, че не виждам/е неговите сълзи. И как да ги видя?! Като очите му са толкова красиви, а аз се взирам в тях, за да надникна и прозра вътре в тях, отвъд, не отвън... искам да разбера дали...

Общо взето е забавно - поне за зрителите по пейките. Но винаги е по-добре да се въртиш, не да стоиш, защото едното е полет, а другото... загуба на потенциал Лека вечер

именно-идва и един такъв момент

Нищо общо с действителноста.
-напротив Печалний-всеки има своята си заблудено-илюзорна реалност-това че твоята е розова, не означава, че и другите я виждат в розово
А ако свалиш розовите очила-виждаш,че светът всъщност доста си сивее-номера е за теб да е розов
тъжно наркомансо-Дано не го мислиш наистина.

и луната неможеш да загасиш-що се правиш на велик
Клъц, клъц, но иначе все усмивки раздаваме
Мерси все пак, че взе проблематиката присърце

-Лека и на теб.

Моля-за нищо:)заповядаи пак:)и за усмивките и за луната-като влезеш в лунапарка-търси ме вдясно-в малката шоколадена къщичка;)

"...най същественото е невидимо за очите"

... казанъ да е запален ... вОдкатъ дъ е останалъ ут вчеръ ... ъ туршиятъ дъ не е тафанъ ... купОнъ дъ стаФФъ

купона край няма-само дето не на всички им е купонджийско-примерно на този, който го варят в казана с водката за допълнение към трушийката......
И какво ако е тафана - няма да я върнем я-важното е мезе да има

нали знаеш какво искала да направи вещицата с Хензел и Гретел?

виновно е времето...
пък може и виновни да сме ние?
бедните човешки същества... скри се слънцето, замина си лятото и ние се депресирахме... а дали всичко е химия и ако сега изям един шоколад дали всичко ще се оправи и ще си върна щастието?... е, да...може би...

... истински щастлив е онзи, кОйто приемъ светъ такъв какъвтО е ... ъ не такъв какъвтО иСкъ да е

а ти нали знаеш Хензел и Гретел какво направили с вещицата:)и изобщо веселбата е пълна:)айде усмивки:)

"...най същественото е невидимо за очите"

а аз даже го направих...туй с шоколада де-и ми е хубаво...може да има значение и факта ,че шоколада е във формата на бутличици уиски и вътре има марката усики което е на опаковката на шишенцето-но все пак....хубаво ми е:)дано и на теб да ти е-без бутилчици...само усмивки:)

"...най същественото е невидимо за очите"

тъжен, грозен, самотен и мрачен път вървиш изпепелена душа

твоя свят е грозен и надали някой ще поиска да го сподели

.....ако си си изпуснала спирката просто скачай в движение не тзрси

привърженици

амин!