кръстопът

Душата ми е на кръстопът
Не мога да съм с теб,
а без теб няма смисъл.
Нямам право да искам нищо,
но не мога и да спра да те искам...
Уморих се да мечтая,
уморих се да пазя равновесие,
но ако за миг го загубя
ще загубя теб.
Кога станах зависима
Защо когато обичаме
ставаме уязвими и зависими
и защо тогава обичаме
и как може да спре това.
Развръзката е безнадеждна и болезнена
не искам
да я преживявам...
А ти като ми казваше,
че се разделяме
предаваше ли ме...
а аз не можех да си тръгна
исках, но не можех
Душата ми е на кръстопът
не мога да тръгна,
не мога да спра...
А аз не искам да те губя
уморих се да губя и
да ме боли...
а не е ли обречена
тази среща на душите ни
а как ще живеем ако
предадем сърцата си
ще можем ли да се усмихваме,
ако не смеем да живеем.
Не мога да лъжа себе си
затова съм тук
и приемам безмилостните ти условия
боли ме и се усмихвам
от едно време нататък
все боли...
но ти върви
захвърляй ме винаги, когато
надвисне опасност
аз нямам право на чувства
и когато си тръгваш
и когато ми споделяш
угризенията си
аз трябва да съм камък
сякаш не дялкаш сърцето ми...
Вече толкова свикнах с болката,
че дори не ме боли...

Много е хубаво-автора кой е?

To и аз имам такива копнежи ама... Ни стаа...

Поне не ти е празна главата... Пък и всяко нещо рабо или късно си има край, така че споко:)

Изживей си емоцията!

Обаче безмилостните условия, никога не са добри условия. Помисли, преди да приемеш.

Ако позволим някой да стане единствен смисъл на нашия живот, това вече не е любов, а обсебване.
Обсебването води до бавно самооунищожение, страдания и болка.

освен това води и до унищожаване личния живот на "партньора"

...

Хубаво ли ти звучи?...
на мен ми звучи деградиращо. Да се похаби такава любов за деградация, не за съзидание...

Не съм съгласна.
Всеки сам може да унищожи или да не унищожи личния си живот.
Причините са си вътре в човека, а не извън него. Ако той се влияе от външни фактори, тогава ТОЙ, а не някой друг унищожава личния си живот.
Другото е вменяване на вина. Всеки сам носи отговорност за собствените си усещания, а не светът който го заобикаля.