"График"

2:00h – 10:00h – Заслонени под възглавница елегантни ръчища. Разчекнат спящ труп. Сънувам, че обесвам Кирил и Методий. Сънувам две изпечени тела, пълни с ориз, покрити с мръсно миленце. Сънувам.
10:01h – 10:40h – Нещо светло и безпорядъчно оптимистично се просмуква в матрака и завивките. Събуждам се.
10:41h – 12:00h – Церемония по сутрешния тоалет. Вход свободен. Първи и втори ред – запазени. Серафими предлагат топли закуски срещу три наизустени псалми.
12:01h – 13:37h – Закусвам с реколтата от вчерашната Задушница.
13:38h – 16:05h – Губя девственоста си. Губя я. Губя я. Губя я.
16:06h – 16:07h – Загубвам я.
16:07h – 17:00h – Купувам си разни блестящи неща, един старчески дом за пенсионирани мимове и други подобни. Ипотекирам съвестта си. Това ми доставя удоволствие.
17:01h – 17:27h – Потъвам в спомени от вчерашната Задушница. Езикът ми издайнически увисва. Възнамерявам да отворя предприятие за рециклиране на конливо.
17:27h – 19:00h – Почесвам това-онова. Заигравам се последователно с низша мода, алтернативно право, неприлично едър бизнес с изкуствени манекени. Правя непремерено голям удар в политиката.
19:01h – 20:30h – Празнична клада на градския мегдан. Държа реч. Местни новобогаташи се надпреварват да ми целуват ръка. Други и друго.
20:31h – 21:31h – Засаждам враговете си в зимната градина.
21:32h – ??:??h – Опитвам да се клекна.
??:??h - ??:??h - Умирам в адски мъки.

ех, Чернобил, ах бела
ся тва бял стих ли е или кафява проза
поздрави

2:00 - 8:00 - Младеж разкъсва с метално острие гърба на майка си. Тя знае, че е обречена, но не се противопоставя. Сънувам. Събуждам се. Пак заспивам.
8:00 - 9:00 - Бяло в кафяво. Бял стих в горещо кафе.
някъде по обяд - Вали. Мъж говори с цветарка. Жълт чадър. Бяла кучка. Мъжът я псува на руски. Бляд.
малко след обяд - Цигарен дим. Отдавна изгубена девственост. Майната й.

тц тц тц
а ве писалтери, ми пуснете нещо за четене бе
ко сте ги стиснали тия таланти като ай да не казвам какво

Е че кажи си де!

... като кандидат-президент след избори предизборните обещания

първо - ква е тая инерция да пускате само лайна?
второ - ако наистина беше изгубил девствеността си - нямаше да пишеш чак такива лайна.

Остави го човека, бе! Още не може да се съвземе от загубата явно!

През мен мина един със страхотни вежди. Куул.
После друг - беше си сменил гумата. Ненавиждам, когато минават през мен с дълго употребявани гуми. Гадно и непочтително е някак.
Следващият беше адски бърз. Протри ме. Всички дупки ме заболяха.
Четвъртият беше стар. Бавен. Амортизиран, но поне заникъде не бързаше. Усещах как плавно премина през мен.
Петият принадлежеше на младо келеме. Метросексуал. Без малко да влезе отзад на онзи, амортизирания. В последния момент се въздържа.
След това се появи Доста Шумния. Така го наричам. Пъхтене, подпръцкване, скърцане, как пък не се постегна за толкова години.
Най-много обичам да усещам Испанеца. Вярно, винаги форсира нещата, но пък толкова страст, толкова страст! Не страст, а пасион направо влага. Чудя се какво ли търси в този квартал. Всеки ден, когато е върху мен, го чувам как ме псува: Курва, пута мадре, но какво пък, за едничката страст на какво ли не сме готови.
Аз, като един най-обикновен завой, седя всеки ден и ги чакам. Моите шофьори с техните коли. Съдба.

сексизъм! :)))

Какво взехте да се надпреварвате в чик-литски опити??? Отврът!

Това е доста по-добро от предишните ти опити. Браво, но е малко късичко, ако можеш да запазиш вдъхновението и да го направиш поне няколко машинописни страници, ще ти предложа публикация.

Мноо яко.
Без майтап.

Такива глупости, мога да ти измисля на килограм, че и римувани ако желаеш . . .

Щастието на неясния писател е във фалшивата радост, която предизвиква у заблудения читател, опитващ се да прозре хаотичността на словото му.
(Проницателните автори пък имат нещастието да бъдат смятани за повърхностни и плоски именно защото се изразяват ясно и просто.)
Ти несъмнено си сред най-щастливите.

прекаляваш с тревата.