рядко пиша...

Всеки ден чета тук. И преживявам болките и на зависима и на независима...
Искам само за секунда да си излея душата, защото няма пред кого.
Вече 2 месеца и кусур не съм пила алкохол и се чуствам добре, като изключим нервността (тя няма нищо общо с алкохола в моя случай).
Не съм стъпвала скоро на кръчма и не ми се е налагало да се чудя какво да си поръчам със салатата да речем - вода или сок???
Но с мъжа ми ходим на кафе - аз на сок, той на водка с кола - не ме дразни, не ми пречи.
Случка - вчера вечерта - прибира се той от работа пиян след почерпка с колеги. Не беше подходящ момент - имахме да обсъждаме нещо важно. И се сдърпахме разбира се, аз му казах, че алкохола му е размътил мозъка в момента.
Отговор: Аз може да съм подпийнал, но ти си алкохоличка, която се лекува.
Толкова...ужасно се засегнах..дали заради думата "алкохоличка"......
Лекувам се да, нали целта е да не пия и да съм добре и семейството ми да е добре.
Защо се засегнах? Защото аз не мога да си позволя да пия по простата причина, че не мога да пия нормално?
Защото той е нормален човек, а аз някаква болна...не знам каква?
А защо той ми го каза след като знае, че ще ме засегне? Защото наистина алкохола му е бил размътил мозъка?
И защо от вчера това изречение не ми излиза от ума?
Не знам.

по-долу съм пуснала постинг за Изхода.бившето ми гадже пие по бутила на вечер но не му личи.аз пия доста по малко,но ненормално.излагах го постоянно,той мен никога.
чвно ние наистина сме алкохолно болни

Казал го е, защото е бил пиян и защото е искал да те обиди. И е успял.
Ако думата алкохоличка те плаши и обижда, замени я със зависима или кажи "имам проблем с алкохола" в края на краищата думите не са най-важното, макар че дума дупка прави.

Моят съвет е да не трупаш обидата в себе си, а в удобен момент да поговориш с мъжа ти.
Да му кажеш, че си останала обидена и обидата продължава да те трови. Да го попиташ, той смята ли, че правиш лошо като се лекуваш или според него е по-добре да продължаваш както преди. Ессетвено, че той предпочита да се лекуваш и изобщо да вземеш мерки.
Да го попиташ, щом смята, че правиш добре, защо се е опитал да те обиди с това, че правиш нещо добро за себе си и за семейството.
Попитай го според него коя е точната дума за твоя проблем и как да го наричате занапред и двамата този проблем.
Изобщо някакъв такъв разговор проведи.
Като цяло хората приемат алкохолизмът за срамна болест и винаги някои ще я приемат за такава и затова винаги ще трябва да се обяснява, където има смисъл да се обяснява.
Както например между членовете на едно семейство.

ОБЪРНИ ДРУГАТА БУЗА!!!

Дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолих-ме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, който с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: "Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна? Нека Бог ме предпази от гняв. Нека бъде Твоята воля."

Аз още не съм стигнала дотам да разбера това..но ще дойде и този момент.

Това мисля да направя, но утре...защото днес мъжа ми има рожден ден и не е момента за такива разговори.
Между другото се върнах от кръчма току-що..пих айрян и ми хареса много, чак ми става смешно.

Да, много пъти съм го излагала. Но накрая си признах проблема.

Е, разбира се, че на рождения ден няма да водите такива разговори.
И утре е ден.
И айрянът е напитка

Мене жена ми редовно ми ги говори тези работи.
"Алкохолик!Син на алкохолик.Боклук!"и т.н.Макар и да твърди,че ми е простила май никога няма да може.
"Ти забрави ли как се наливаше по цял ден докато аз се трепех"
Абе въобще с пиене или не нещата не вървят между нас.
Аз лесно се вързвам на тези приказки и изпадам в ярост.
Вчера чак се сбихме.Явно нищо не се е променило дори след 19 месеца трезвеност.
Освен разбира се,че не пия.
Ще взема най-накрая да се разведа...То и без това на там отиват работите...

Много от нашите близки , които са изтърпяли какво ли не, докато пиехме, сега не могат да ни приемат трезви. . . Те също са болни, но не осъзнават че се нуждаят от лечение. Нали не те са пиели и правили простотии? Но съзависимостта е коварна болест, и мисля че всеки би трябвало да вземе мерки. Един от симптомите е отричането, също като при нас. Те отричат да имат проблеми, нали са 100% жертви? Жалко за алкохолика, който е спрял да пие , но семейството му си остава лудо и болно. Желая ти успех и търпение.

kris61, намери начин (време) да ми се обадиш. моля те

прекрасна - ужасна ... все тая ... резултатът е съсипващ

Крис, чудя ти се как не си пропил. Знам го този елемент. Нещата като са добре - всичко е супер. Малко да се скофти партьорката ти - и веднага гледа да те подкара с ръжена на вината и да те набута в примката на гнева или блатото на самосъжалението.
Не знам и аз какво да правя в такива моменти.
Моля се за смирение, за да изчакам и да приема нещата, които не мога да променя.
За кураж, за да се захвана и да променя нещата, които мога да променя.
И съответно, като изобщо не мога да разбера, кое е променливо и кое не и си оставам пак блокирал.
Затова се моля и за мъдрост, за да разбера разликата и за да мога най-вече да действам.
Тоест не просто да се примирявам и да се самосъжалявам, а съзнателно да се смирявам, ако няма друг начин или съзнателно да предприемам действия, когато мога да променя ситуацията.
Затова сега тази молитва за мен има съвсем реално съдържание и смисъл. Не са някакви напевни омагьосващи думички.
Малко по-малко да се лекувам и да вървя напред. Знам, че ако не се подобря, скоро ще ме натиснат още по-големи проблеми, с които няма да мога да се справя.
И всичко, което ме отделя от Програмата, започвам да го отделям и аз от живота си. Уж поне се опитвам.

И при нас има нещо подобно...не знам как да го нарека, защото не е точно отчуждаване, но има някаква промяна. А отделно откакто спрях да пия станах една лигла - не искам да закъснява от работа, искам да сме повече време тримата - което рядко става.
Но развод - ние се оженихме малки - аз на 18, той на 23, толкова неща сме преживели - хубави и мнооого лоши, заради моето пиене, все си мисля, че оттук нататък нещата трябва да се подобряват все пак.

Вчера сутринта щерка ми каза "Мамо, нали вече не пиеш и няма да пиеш, ела да видиш тати къде е скрил пиенето ти". Та открих много странно скривалище, оставих си бутилките там и нищо не казах, нямам и намерение да го коментирам - той някой ден ще си ги извади сам.

Мили Хора, от доста време влизам в клуба като читател
.И аз съм тясно свързана с алкохола,но с тази разлика,че опитът ми ,освен доста по-продължителен , съдържа срещите ми с почти всички обсъждани проблеми.
Най-близкият ми човек е на “ти” с алкохола.Всеки има причина –някаква си своя за старт в това “интимно” общуване...И не се фиксирайте върху нея,а насочете енергията си,останалото си от здравето... към бъдещето .

Много е прав Алки :

"ОБЪРНИ ДРУГАТА БУЗА!!! Дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолих-ме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, който с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: "Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна? Нека Бог ме предпази от гняв. Нека бъде Твоята воля."

Това е единствено правилната позиция,но за да се проумее,аз скоро го направих,е нужно да си изминал ,да си преживял обем от несгоди,лутания...Раздирала съм се от чувство на вина...,от безсилие да спра престъплението ,което един човек върши със себе си...пред очите ми...

Не е толкова дълъг животът,колкото ни се иска и всеки от близките,който не споделя тази философия,според мен, за оцеляване след злощастната среща с алкохола ,трябва да си отиде от нас,Крис!
Няма нищо страшно, щом изборът се прави в името на ЖИВОТА !По-честно е и за децата, които сме създали.

Поздрави за всички и вярвайте,вярвайте в силите си!Можете!Интелигентни хора сте!

И аз така си мислех,но след първоначлните надежди нещата се забатачиха и пак старата песен,старото натякване,аз колко съм допринесла и т.н.Не знам вече кой е прав и кой крив.А въпреки,че ми е трудно не съм се пропил,защото знам,че с първата глътка вече не знам дали ще мога да спра.Алкохола не разрешава проблемите,с него всичко изглежда по-лесно,но това не е реално.

Крис,извинявам се,че доста патетично съм се изразила във вчерашния си постинг,но зад думите,които съм казала стоя категорично ...Всичките ми констатации,изводи са от преживян личен опит...надежда има за всички...събери останалото от живота си и без да се обръщаш /на никого не дължиш нищо-платил си сам сметката... е имало е засегнати,но ако са добри хора - ще ПРОСТЯТ и няма ТОЧНО на този етап да изявават личните си претенции.../
давай НАПРЕД !Вярвай ми - ще се получи!
Ссъ здраве

А ако те са простили (но не са забравили, разбира се) и тези моментни нападки са последица от времето, когато са били наранявани?
Аз да речем ако бях от обратната страна нямаше да мога да не споменавам понякога такива неща...или бих могла.
Това не го четете, и аз не знам какво искам да кажа :(

ужасно малко хора са способни да простят/забравят
тъй-че това изобщо не е критерий
за нищо... за качествата на връзката ... за нищо
мисля си че е просто реакция - най-сетне някакво отпускане, напрежението спада, насъбраното намира да излезе
това все пак са хора понесли много, стояли стегнати и стегнати доста над предела
сега е ред на другия да прояви разбиране. не благодарност - разбиране и търпение
:-))) не, не мисля че е лесно

прекрасна - ужасна ... все тая ... резултатът е съсипващ

И нервността ти е продукт на алкохола за момента, но в случая не това е важното. :-))
От една страна в мъжа ти е говорил алкохолът и това за теб е един от трудните уроци, как пиенето изкривява нещата. От друга страна ти наистина си алкохоличка, и доколкото този факт е свързан с неприятни за теб изживявания и срамни сцени, няма как да не реагираш болезнено, когато ти го припомнят. Но от трета страна, докато не пиеш, това не е порок, а нищо друго освен твое слабо място, с което би следвало да се научиш да живееш. Както жената, която заради алергията не употребява любим парфюм и сапун, семейството, чието дете е загинало в катастрофа, куция младеж, мъжа с плешивото теме, съпругата, в чийто живот се е вмъкнала изневярата, любителя на сладкишите, оказал се изведнъж повален от тежък диабет и пр. Съдбата отнема от нас, за да ни подари правото да живеем - както в природата: приемаш енергия, но и отдаваш. Просто твоето слабо място е данъка, който плащаш, нищо друго. И тук е изборът ти - да го направиш порок и да се свлечеш надолу или да го използваш, за да потърсиш смисъл другаде. От това боли, но кого ли не го боли от нещо? Кажи си, че и това ще отмине, стисни зъби, докато наистина отмине и си намери занимание и средства, за да облегчиш мига. Отплатата ще е, че после ще се чувстваш много по-силна.