Споделено...

Родителите ми са разведени.Аз бях на 5, а брат ми на 2 години.
Винаги ми е липсвал баща, много тежко преживявах липсата му.
Той още преди развода заживя с новото си семейство- жена с дете от неиният първи брак. Нямат си природено.
За нас просто забрави...Живеем в различни градове, понякога/ като деца/ ходихме на гости там- при него, в новото му сем. гнездо. Бяхме нежелани...
Помня подаръците, които правеше на доведената си дъщеричка, а ние с брат ми гледахме от страни. За нас никога нямаше подарък, нито сладолед, нито ни вземаше на раменете си. Обяснението към мен беше- вече си голяма! А бях само на 5. Новото му дете беше на 4 годинки.... тъжно беше, болеше, ревнувах. Бях дете...
Вече не съм.
С годините мъката по него намаля, отшумя, но остана горчилката. Винаги ми е липсвал. И още ми липсва, вече може би не самият той, а усещането да имаш баща. Не зная какво е. Не се интересуваше от нас, никога не ни е звънил по повод празник, дори за рождените ни дни. Аз никога не забравях неговите празници, обаждах му се , а после се мразех. Защото за пореден път усещах колко сме нежелани- ние, неговото минало.Дори като глас в телефонната слушалка...Спрях и да звъня. Но събирах болка в себе си. И въпрос- ЗАщО И КАК МОЖЕ да е толкова безсърдечен? Омраза ли е ? С какво сме виновни пред него?
Затворил е страница от живота си, забравил е за нас...
Помня шамарът който отнесох от майка си на въпроса ми дали ми е баща? Нямах обяснение за неговото безразличие...
И как след това тя дълго плака...
Вече съм семейна...от 3-4 месеца.
Бях в неговият град...Където живее ТОЙ- баща ми.
Дълго се двоумях, накрая реших да отида на гости. Не се обадих предварително. Просто позвъних на вратата му.
Беше сам...Знаех как ще протече "визитата ми"... Но не бързах да си тръгна.
Исках да постоя..да го погледам...вече съм голяма. Исках да си поговорим. Не, не за да ровя миналото. Превъзмогнала съм го. Или поне положих усилия, за да си го внуша.
Исках да ПОНЕ веднъж да си поговоря с него,баща ми. Без да виждам страха в очите му, какво ли ще си мисли настоящата му жена, защо ли го търся. Дали не искам пари???...Никога не е било, а сме имали нужда от помощ...
Исках да му споделя, да му разкажа как живеем и аз, и брат ми. Да му кажа колко много ми липсва, все още. И как като дете дълго вървях по улицата след един мъж, който толкова приличаше на него. Исках да знае, но едва ли бих му казала как го чаках една далечна зимна ваканция, защото беше обещал да дойде и да ни види. Как не излязох навън да играя с децата, за да не пропусна момента, в който ТОЙ ще дойде, а мен ще ме няма у дома. Наивно,по детски. Не дойде...Исках да му кажа, че още пазя единственият подарък от него- трицветен химикал.
Исках да му кажа, че се омъжвам...че напускам България и само исках да го видя,просто ей така..защото не зная кога ще е следващият път. Исках да му кажа, колко ми е мъчно за майка ми, която така и не създаде ново семейство, че тя остава сама, а беше редно да са двама-той и тя...Или поне така много ми се искаше, когато бях дете.
Безчувствен и безсърдечен е ..
Не ме попита как сме....не попита къде е брат ми, сина му... Не попита как минават дните ни, не попита нищо лично, не попита дори що за човек е мъжа, който обичам, и който ще ми бъде съпруг. Не ми пожела нищо, не ми пожела дори късмет. Беше още една среща от онези, след които се мразя за проявената слабост да търся обич там, където тя просто липсва...
Показа снимки на внучето си...как го държи в ръце...носи "на конче"...разхожда. Изпада в умиление, говорейки за малкото човече.А и то сладур..За първи път видях баща си въодушевен и сякаш жив...жалко, че не аз бях поводът му за радост. Но какво значение има- беше важно, че ВСЕ ПАК той е способен на някакво чувство, че той не е мъртъв отвътре, че той има сърце...макар и не за нас, бившите му роднини.
Не му казах, че настоящият ми съпруг прилича на него...по нещо...чисто физически. Но само физически...не му казах, колко много писма написах до него, разказвайки как мама плаче нощем, как се надяваше един ден той да се върне при нас.. Не ги изпратих..Не казах много неща, но и той не попита..Нищо..

Не му казах нищо от нещата ,които исках...
Не зная дали стремежът ми да имам здраво и щастливо семейсто се дължи на факта, че не израстнах в пълноценно такова. Да, бяхме щастливи само с майка, тя е всичко за нас с брат ми, всеотдайна и цял живот стараеща се да замести И онзи човек- силната фигура, найната бивша половинка...Успя.По женски...Обожавам я...
Разводът променя децата...те остаряват рано...Психически. Остава травма и цял живот едно празно местенце в душата...
Единственият плюс от цялата история е може би наистина както писах стремежът ми да създам свое здраво и щастливо / по своему/ семейство...Но това е нормален стремеж на всички нас и май няма общо с разводите..

Исках само да споделя....на баща си тези неща не казах...но в интернет форум е лесно.
И не ме интересува, ако пак ми заключите темата, че не съм "по същество"...Аз вече си разказах...и малко ми олекна..
Пожелавам ви щастие от все сърце...

che edin den i moiata nevrastna dashterichka shte izpitva sushtoto...

Пожелавам ти от сърце да си щастлива!
Кратко ще ти споделя, че според мен цялото зло на света ще се изправи срещу теб да ти обяснява какъв изрод е баща ти...
Ще разбиеш злото с прошка и любов.
Никой освен теб не знае какво конкретно значи това, само ти....
Направи го заради това че си родена.

Никой няма да пипне с пръст темата ти. Иска се много сила за да напишеш подобно нещо. Иска се много смелост, за да се разголиш до такава степен и се иска дар слово, за да можеш да го напишеш така добре.
Съжалявам, че не си имала обичта, от която си имала нужда.

Вашите са като свист на сабя, а нашите - като крясък на орел...

Плаках, като четях написаното от теб. Всеки има право да има баща. И има право да го обича.

Тъжно е!
Жалко,че оставяме толкова тъга в душите на децата ни.

Съм си направила списък и вече се отпочва задраскването!)) УмирГа-задрасквам))
Е същият такъв мой баща сега бере душа в една болница...след като натвори хиляди глупости в живота си))...приготвила съм химикалчето
В списъка/оня списък/, има още 4 души...е така ми е гот-просто да отпадат)) Не мога да им направя такава услуга с прошката...
Хе хе, знам , че докато ги чакам ...то няма ред в тая работа, ама все пак си е занимавка))
С една дума научих се да не ми дреме за чуждите грехове и инфантилщини...просто да отпадат от списъка ненужните!

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Убедена съм, че е време и че ще имаш вече сили да превъзмогнеш това. Не всеки развод непременно оставя след себе си такова опустошение- просто не си случила на баща. Той не те заслужава! Не е напуснал само майка ти, напуснал е и вас, което е непростимо, без да се замисля колко може да боли да се чувстваш ненужен и необичан от собствените си родители. Мога да разбера обаче майка ти защо не е била в състояние да живее с този човек, даже и заради вас. Дали щеше да бъде особено добър баща такъв човек, на когото липсва елементарна човещина?!
Пожелавам ти да намериш сили да затвориш тази страница, да бъдеш обичана и щастлива! Не се обръщай повече назад с болка! Купи си най-хубавите слънчеви очила, тъй като на твоята улица слънцето ще грее все по- ярко!

Винаги съм казвала,че след развода най-много страдат децата.На тях не можеш да обясниш как на техния баща му станало скучно,как една друга млада какичка му завъртяла главата и той спрял да мисли за тях и неговите отговорности като баща.
Правя всичко възможно децата ми да са добре,не са лишени от нищо,но им липсва баща им.Липсва им неговата подкрепа,неговата ласка или заслужена забележка.
Всеки ден им повтарям,че може би така е трябвало да стане и ние не сме миновни,но и самата аз не си вярвам.
Вече съм на доста години и не мога да се поставя на тяхното място,моят баща винаги е бил опора за семейството,винаги ни е подкрепял,не мога да си представя ,че той ще забрави за нас.
Вече си голяма,болката е преминала,останал е само белегът,поеми своя живот и бъди щастлива!Нека твойте деца растат в едно здраво и щастливо семейство!

Потрисаш с думите си!!!

Не ти вярвам!!!!!
Много цинично звучи, дори и за теб, дето не цепиш басма на никой.
Не ти вярвам!!!! Невъзможно е!!!!!

Carpe diem! Volente deo!

Разплака ме, много трогателно си го написала. И на моята дъщеря й липсва мъжката част от семейството. Добре се справяме и двете, но има нужда от баща... Въпреки, че тя се вижда с него, имат си контактите, но така и не можа да го приеме като част от живота си, защото израстна без него.
Искренно съжалявам за любовта, която не получаваш от баща си. Но от написаното личи, че това те е направило силна личност и не те е лишило от най-силното чувство - любовта, която да даряваш на всички около себе си.
Желая ти много късмет, и да получаваш от съпруга си и децата си обичта, която заслужаваш, защото съм сигурно, че ще бъдеш добра съпруга и чудесна майка!

Съжалявам за болката ти като дете,но мисля ,че вече си достатъчно голяма за да кажеш стига
Някои неща просто нямат смисъл,да искаш любов от такъв човек ,това си е загубена кауза от самото начало и ако като дете не си могла да го разбереш ,сега вече ти е време да спреш да се тормозиш
Приеми че ние ,хората сме различни
Ами този твой баща толкова може , все едно да накараш някой ,който не може да чете ,да ти напише трактат на тема как да обичаш
не може човекът ,слаби му са силиците ,добре че поне за едно внуче са стигнали ,за такива като него и това е успех
Не е единствен ,не е и лош ,ами такъв си е ,с пуста дребна душица ,сивичък ,страхлив ,ами ако му поискаш нещо ,какво облекчение ,че не сте били с него ,по-добре си помисли а ако беше с вас и трябваше да го търпиш пак такъв-защо си мислиш ,че ако бе наблизо ,щеше да си по-добре
Можеше и да е различно ,но по-зле и да завиждаш на тези дето са се отървали от такива татковци по-рано
Не си трови душата с тези напразни съжаления ,гледай си новото семейство и дано имаш късмет и щастлив брак

Познах те. Аааа, нама 'а пишеш така за тате! Мое да не го уважааш ,ама нема да говориш така върху него. Или хубаво - или нищо!
Ей такиква като тебе правят от един нищо и никъкъв развод цала драма!
И като мене.
Бурни ръкоплясканици ,ред сълзи ,ред сополи и драмата да свършва.

Край! Това беше. Изхварляйте компютрите.

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Снощи четох. Днес мислих. Сядам да ти напиша два реда. До болка ми е познато всичко описано от теб. Колко точно си го описала не е истина...Нито за мен - нито за теб има утеха в това, че носиме едни и същи рани. Напротив. Иска ми се тази болка да беше само моя. Никой друг да не я изпита.Но уви няма как. Единствено ме крепи мисълта, че нашите деца няма да носят същите рани. Пожелавам ти живота да започне да ти връща отнетата обич, която всеки един от нас заслужава.

Не е лошо това да е четиво за преди всъпване в брака ,както навремето имаше мотиви за щяло и нещяло.Само едно мога да добавя- че децата никога не прощават.Затворили страница,отворили друга ,никога не забравят болката,защото са захранени е плодовете на недообмислени херойства

Благодаря за съпричастността, мили хора...Беше момент на емоционален изблик, исках да споделя, и този клуб ми се стори подходящо място...Прочетох се, малко тъжно се е получило наистина, съжалявам ако е предизвикало сълзички при някои от вас...ама кой ли развод и последиците му са весели...
Животът си продължава, не съм се фиксирала върху факта, че отрастнах без баща и всички негативи от това...Но честно казано, понякога ме обзема тиха ярост, че хора като него се изнизват по тънката лайсна, бягство от отговорност и каквато и да е загриженост, хора с избирателна памет, която доста услужливо забравя миналото и хората участници в него...Е това е непростимо...
Ама не искам да съм му съдник, дълбоко в мен все пак ми е мил....
Ох, отнесох се...Отивам да нагледам има ли нова тема за разкостване.

но не забравяй че листът се обръща и сега идва време ти да си негова дъщеря. Дали ще му платиш със същата монета или ще си по-добра от него ?

Замислям се за това. Ако дойде ден, в който той да има нужда от мен. Дали ще вдигна гордо глава мислейки ,че е ударил моят час на възмездие, на отмъщение за цялата болка през годините. Казвайки си, че той има други хора около себе си, заради, които ни напусна преди години, и нека те му помагат....или ще съм там, до него, ако той се нуждае. Мисля, че в такъв момент не бих се замисляла за гордост, болки- молки и какво ми е причинил..Просто ще съм там при него, за да помогна с каквото мога. И всяка ехидност би ми била чужда...Мисля, никой болен човек не заслужава отмъщение точно в последните си дни, пък било то и баща като моя ...Искам поне моята съвест да е чиста...Не зная...объркано ми е малко, само се моля един подобен момент да е възможно най- далеч в бъдещето...
Благодаря ти, Jamie, че този път в тона ти нямаше и нотка заядливост- твоята запазена марка..Може би е така, заради зеленият цвят на ника ти-казват, зеленото успокоявало....