Какво е да обичаш

Какво означава да обичаш. Говоря за любовта към партньора. Каква е разликата между това да свикнеш с някого, да се грижеш за него, и да го обичаш. Обичам майка си, баща си, за това знам със стопроцентова сигурност, но за партньора...как да разбера, че обичам някого

Когато изпиташ любов, ще разбереш със сигурност, както си сигурна за мака си и баща си!

Чувството е невероятно - искаш да си с този човек, дава смисъл на живота ти, който изведнъж осъзнаваш безсмислен, чудиш се как си живял до сега, обектът на любовта ти липсва ужасно, болезнено - готов си на крайни постъпки

когато любовта ти е споделена си на върха на щастието, всичко е красиво, ставаш креативен и още много много неща, които ти предстои да откриеш, пожелавам ти го :)

Когато приемаш всичките му недостатъци и , когато запонеш да виждаш повече същността му , отколкото външността и тази същност ти е някак близка, позната и необходима, когато вечер заспиваш, а сутрин ставаш с мисълта за него, когато през деня се замисляш къде е в момента и мисли ли за теб, когато ти липсва ако не го видиш или чуеш дори един ден, когато в най-неподходящият момент в главата ти изникват негови думи и изрази, когато усетиш, че се усмихваш, мислейки за него-въпреки че си сама на улицата, когато започнеш да съобразяваш външнит си вид с неговите предпочитания, когато всяко негово настроение е детерминанта за твоето, когато ти липсва вниманието му, а от непроявеното такова ти идва да крещиш и намразваш всичко около теб, когато една негова мила дума стопля сърцето то, когато започнеш да се чувстваш невероятно спокойна и сигурна в негово присъствие, когато усетиш, че неможеш да не се усмихнеш щом го погледнеш и ти заговори, когато си готова да преобърнеш живота и светогледа си, заради него, когато неговият живот се превърне в твой - тогава няма как да сбъркаш, че обичаш. . .

изцяло подкрепям мнението на Феникс и го дообобщавам-когато може да позволиш на някого да е себе си ,да не се променя заради теб и въпреки всичко да си с него-тогава е любов-- аа и още нещо-когато не си задаваш въпроси защо така се случва и се чувстваш така..:)
.

"...най същественото е невидимо за очите"

впечатляващо

здрасти.
к`во си праиш?
последното не е вярно.

СТРУНА В КиПеЖ

здрасти-лонг тайм ноу сии(к'вото и да значи това)-по важното е че предходните са вярни;)иначе лошо във въпросите няма,ама като осъзнаеш че няма нужда да знаеш-а просто да се наслаждаваш:)усмивки:)

"...най същественото е невидимо за очите"

когато не си задаваш въпроси защо така се случва и се чувстваш така..:)
-случва и се да ги има въпросите, даже се случва и да не можеш да си отговориш веднага, но едно със сигурност не се случва- не се питаш "Аз обичам ли изобщо?"

Еее-значи някои ме е разбрал:)

"...най същественото е невидимо за очите"

Когато искаш изцяло да се раздадеш за този човек, дори без да си видяла нищичко насреща; когато дори и да те е натъжил, ти отново продължаваш да искаш да го зарадваш; когато сърцето ти бавно умира, ако не сте се видели 1 ден; когато искаш да знаеш абсолютно всичко за него, дори най-дребните и незначителни детайли от живота му; когато приемаш характера, странностите и привичките безрезервно и дори намираш положителни страни в тях... Това е малка част от всички признаци, че обичаш . Нека да не забравяме и моментите, когато вървиш по улицата и сама се смееш на някоя закачка или комичен момент помежду ви; когато ти се приисква да направиш дребен жест или закачка с този човек, или да го стиснеш тоооолкова силно, че ако можеше физически да се измерва любовта, сигурно би го задушила от любов; когато искаш, ако може в 1 ден, да го заведеш на всичките си любими места, да му покажеш всичките си любими неща, да споделите максимален на брой, интензитет и втреметраене моменти на интимност помежду си; когато смяташ, че това е мъжът на твоя живот, че си склонна да споделиш и последния си залък с него и спрямо когото егоизма, присъщ на всяко същество, би се прявил в най-малки размери...
Всъщност, трудно е да се дефинира какво значи да обичаш...

La donna e mobile

Акцентът ми беше повече върху: каква е разликата между това да свикнеш с някого, да се грижеш за него, и да го обичаш?
и също, любовта понякога е обикновена, битова, незабелижима, тя не винаги дава крила и муза. Любовта на баба ти и дядо ти например. Но отново питам за това каква е разликата между това да свикнеш с някого, да се грижеш за него, и да го обичаш?

Да-а, миналата година изпитвах точно това към една въртиопашатка. Заспивах и се събуждах с мисълта и копнежа за нея. Непрекъснато я сънувах, а денем постоянно беше в мислите ми. Исках да направя всичко за нея. Дори пожелах да се променя и да отстъпя от собствените си разбирания, за да й се харесам. Но независимо от това, че тя демонстрираше, че не може без мен (а може и наистина да е било така), ние имахме големи разминавания на чисто междуличностно ниво. Аз изглежда не отговарях на нейните критерии за мъж, а би било твърде голямо изпитание за мен да й бъда "просто приятел". Тя не гледаше "моите" филми, не слушаше "моята" музика, не вярваше в моите идеали, не уважаваше моите приятели (които въпреки всичко ми бяха и все още са ми по-скъпи от нея), а на своите приятели и приятелки сякаш я беше срам да ме покаже. Само идваше в къщи и ядеше, ядеше - изяждаше всичко, което намери, сякаш беше държана в гората. А беше едно такова, хилаво, че всички се чудеха къде дява тая храна. Е, кажете ми, как би могло да се живее с такова нещо?! Накрая ме обвини, че съм я предал и ме разкара. Но истината беше, че аз я бях "разкарал" мислено цял месец преди това.

S dve dumi,kogatoTOISTANE CENTAR NA SVETA ZA TEB I SMISAL NA TVOQ JIVOT,a TI 4UVSTVA6,4E IMA6 VSI4KO .Nqma kak da ne go useti6, po krasivo ot tova da se Vlubi6 i da Obi4a6 nqma Samata ti zapo4va6 da siqe6

vhera napred,utre nazad

Нямам нищо против... и така нататък. Просто някакси когато това, което казваш е твърде близко до състоянието на розовия слон, реещ се из розовите облаци над розовата полянка с розови усмивчици... Ами всъщност не е може би в това, което казваш, а пък подписът ти ми харесва наистина, но като изсипеш усмивки на килограм... Ами прекалено изкуствено е и първо, че се губи равновесието, второ че... губи се и стойността на написаното - като всеки път казваш "Имай усмивки!" дори сега на мен, където ти се издрайфах върху костюма то наистина се обезстойностява напълно! Поне за мен... Не трябваше с усмихнат постинг да ми отговаряш - напълно нелогично !

Кои е казал че трябва да съм логичен...всъщност съм адски нелогичен-сравнението със слона е реалистично..за реалиста-но кажи ми ...всичко тук реално ли е за теб?:)ако се усмихвам и ги ръся на тонове-нима е лошо-обиждам ли някои?:)заявявам ли фашистки,нациски,антифеминистки,антибългарски и каквито и да било негативизми-не-..тогава?....какво е редно да сторя-може би да подписвам всичк което пиша със -мрете гадове и ще ви заколя-не благодаря-повръщаи -костюми ще се намерят-ако ти звучи фалшиво...значи е такова-за теб..някога ще се научиш да различаваш хората:)и сега ...имаи усмивки ;)

"...най същественото е невидимо за очите"

едно от лошите неща в живота е човек да се влюби в някоя/

трудно е да се бориш с позитивното....I <3 U.....



.

Tonight, Jesus hates you!

Навикът се усеща - това е топлото приятелско чувство, липсата на зложелателност към човека, с когото живееш. Там е желанието да помогнеш, но и до голяма степен рутинност. Ако към даден човек е навик, то тогава означава да търсиш умишлено моменти на самота, да се чувстваш добре, когато го няма, да искаш да имаш личен живот, да бягаш от по-сериозно обвързване, да излизаш повечко с приятели, защото вкъщи не ти е достатъчно интересно. Това при условие, че живееш с него. Просто приятелчета, добро съжителство между съквартиранти. Любовта е всичко останало, което ти описах снощи. Няма обикновена любо...Тя винаги е специална, винаги има елемент на преклонение, себеотдаване, раздаване за любимия човек...Той винаги е специалният, там не е просто грижа, а удоволствие да направиш нещо за него. Ако си позволя да изпозлвам силна хипербола - прането на мръсни чорапи ще се превърне в удоволствие за теб, защото правиш нещо хубаво за него...

La donna e mobile

Аз описвах собствено състояние също...Има един неудобен момент - ако човекът срещу теб не е на същата вълна, не се получава добре... За жалост и при мен имаше подобно разминаване, но ми трябваше доста време да го осъзная. Но това са хубави чувства, човек не бива да се страхува да ги дари някому, особено, ако човекът си струва. Мен също ме криеха от света, но бях прекалено захапала, за да ми пука, да го осмислям и осъзнавам... Ама пък, когато всичко е споделено, то е тоооолкова хубаво и красиво, нека да живеем за тези мигове

La donna e mobile