тъпо ми е

привет
работя във фирма кадето се толерира незнанието клюкарството доносничеството
а хората като мен които работят честно съвестно никои не ни забелязва
незнам какво да правя
а да отбележа главната счетоводителка за нищо не става незнае нищо всичко аз и казвам и тя отива при шефа и казва че тя е решила някакъв казус
с моите знания се хвали
ще полудея незнам какво да правя!!!!!!

бягай, все ще намериш друга работа

И на мене ми беше тъпо като почвах навремето работа.
С времето помнях! Спрях да давам съвети на тези които ги използваха срещу мен. А ако не можех не дам: давах грешен съвет и после гледах сеир :)

Някои ползват максимата: Или те мачкат и използват , или ти мачкаш и използваш!
СЕ ЛА ВИ (както казват французите) , колкото и гадно да звучи.

Ти реши към какво да се придържаш:
- да използваш другите и да "дърпаш нагоре"
- да те използват, да тъпчеш на едно мясно и да си щастлив от това,че живееш, без да пречиш на никого.

Ние да не работим в една и съща фирма?Много познато ми звучи това. При нас пък има хора които си мислят,че щом работното време не им стига да си свършат работата, то това задължително означава, че работят повече от другите. Търси си друга работа или пък ако нещо те задържа там, върши си работата и не обръщай внимание на сплетните и клюкарствата.

ще ти дам съвет по учебник)))

важно е с какво допринасяш за издигането на прекия шеф... (докато си на заплата го имай предвид)

Лански..., тоя учебник да не е от комунистическо време, м?

Гледай от високо на тези неща.Не позволявай на някакви си мижитурки да ти опъват нервите.Някой беше казал нещо от рода на "Да се ядосваш,значи да плащаш за грешките на другите".

БЪДИ СИЛНА!!!

Доскоро и аз бях в подобно положение, давах съвети и изказвах мнения и макар че не винаги друг си приписваше моите заслуги, реших че не трябва повече да върша работата на друг. Ако си оперативен, работиш като такъв - ако си главен носиш си отговорността за главен. Така че напуснах и сега работя това за което мисля че имам компетенции и никой главен не чака моите съвети, защото просто нямам такъв. Аз си вземам решенията и аз си нося отговорността за тях. По думите ти разбирам че би се справила на подобна позиция, какво те спира тогава. Само да кажа че това решение взех не без колебания и след няколкомесечно обмисляне, но не съжалявам въбще. И искам още да ти кажа, че това което си е твое - знания и компетенции си остава винаги твое, макар и понякога да се възползва някой от тях. Човек трябва да е решителен в определени моменти от живота си.

е чак за полудяване ...не си заслужава пий една чаша майната му и остави главното счети да си блъска главата САМА

когато шефа е там и се обсъжда проблем, а ти имаш решение тогава си давай предложенията

всъщност и сама знаеш какво трябва да направиш, ако не искаш това да продължава ...нали? имам чувството обаче че някак се чувстваш длъжна да даваш решения на главното счети...просто кажи не знам /не е трудно/

лански ти тва от позицията на шеф ли го казваш щото мен съвета ти не ме кефи
ще допринасям аз за благото на шефа /ок лошо няма всъщност процеса трябва да е взаимен / но при положение че той няма идея как реално стоят нещата ...както в случея ...реално вършещия работата си остава в неизгодна позиция и неоценен ...

я си представи следното ...
фирмата решава че трябва да съкрати една от двете /до колкото разбирам момичето е оперативен счетоводител / та кой мислиш че ще го отнесе главното счети?! забрави
друг е въпроса коя колко взема, но решават да вдигат заплати...пак същото нали уж главната си е главна

eмили хич не се коси моме ами си затваряй устата и я отваряй когато трябва и пред който трябва

[линк]
[линк]

Няма да промениш съществуващия ред, при положение, че нямаш никаква власт.

Извинете за правописните грешки. Мозъкът ми се бъгва и ми омръзна да поправям.

благодаря на всички
вече не казвам нищо на главната като ме пита казвам незнам не съм чела
търпя защото получавам добра заплата 500лв
иначе сега си търся работа дискретно