Смъртта

Смъртта, по мое скормно мнение, винаги си върви в комплект със страха. Най-тривиалното и често срещано обяснение е: "Човек винаги се страхува от неизвестното, а по-неизвестно от това - здраве му кажи". Обаче тънкия момент е - не само човека се страхува от смъртта, пък и той е "животното", което най-малко се страхува от неизвестното. Доказателства за това - много. Самоубиствата са си жив пример - тъжен, но пример.
Според мен, страхът от смъртта е по-скоро защитна функция - човек не трябва да умира по-рано от колкото трябва, защото няма да изпълни функциата си тук - в илюзорния живот. Може ли да умре по-късно, да - ако е сигурен, че не е изпълнил функцията си, но това си е живо заблуждение, безсмислено е така да се каже. Печели се време на едно ниво и не се знае какво се губи на друго.

Защо да мислим за смъртта ,като можем да я разберем след като я изживеем!!!
Иначе само страха би ни подготвял за нея ,да я приемем такава каквато МИСЛИМ че е с мисълтта която иска да се определи и докаже!

Според мен целият страх от смъртта идва от идеята ни че ще загубим "моята личност и моят живот". Разбира се,естествения страх от смъртта е нормален и полезен,това за което говориш,инстинктът ни за самосъхранение.Но когато той се превърне в мания да запазиш себе си става безумно. Говоря от собствен опит,де.Като малка съм прекарала много нощи на балкона,мислейки си за смъртта и как тя разкъсва връзките ни с близките и човек губи себе си и се събужда някой друг. Изпадах в някакви невероятни състояния на празнота,но не приятна,а болезнена.
Сега, четейки една книга за будизма(не единствената,но първата с която го изпитвам),си давам малко по малко сметка,че тази личност почти не съществува и човек всъщност губи много малко.Ако човек погледне в себе си вижда,че изобщо няма някаква непрекъсната същност,по-скоро върволица от моменти,които мозъкът ни навързва за да се получи пълна картина. А ако няма "мен",който да загубя,тогава за какво да ми е мъчно.Просто се прехвърляш от едно тяло в друго,от един живот в друг,но ти си си ти,чисто съзнание-реално няма страдание,може би само малко тъга.
Е,не казвам че страха го няма,но все пак,ако човек прекара достатъчно време медитирайки над това,може и да изчезне предполагам.Но поне помага да се справя с манията.
Понякога си мисля какво ли е като умреш.Губиш много,но пък се връщаш в къщи.
Много се дразня в какво табу е превърнало обществото ни смъртта.Ако питате мен,трябва да направят събрани съчинения за смъртта и да се изучават в гимназията.За да бъде подготвен човек,колкото може.
Освен това,ето ви една хубава тема за размисъл.Какво мислите за хлапетата в днешно време.Не ви ли се струват особено интелигентни.Бях при една приятелка с детенце на годинка и нещо и бях толкова впечатлена колко умно беше то.А тя не блести с кой знае какви способности.Но то беше изключително.И е така с повечето деца,които познавам.Справят се с такава лекота с неща,за които на мен ми е трябвало много време.
Казват че знанията не се пренасяли през животите,но за мен,това не е вярно.Твърдят че се дължало на повечето информация,която децата получават като малки,но аз мисля че просто хората поумняваме драстично.Жалко,че не ставаме и по-мъдри.

ngs, така е за повечето хора е по-добре. Но аз изпадам в състояния много близко до смъртта, за мен е жизнено необходимо да знам възможно най-много за нея.
"Защо да мислим за смъртта ,като можем да я разберем след като я изживеем!!!" Това е добро начало, за остатъка от размисът ми , благодаря ,слънце!
Какво се случва с хора, които не са "изживяли" пълноценно своята смърт. Факт е, че част от мъртвите остава тук, не се пречиства и преражда отново, нито изчезва. Многократно съм говорила за "принтовете" няма да се повтарям . Освен тях обаче, явно с течение на времето тази минимална енергия се натрупва и се слягва върху неживата материя. В този смисъл Земята от година на година става все по-енергийна и все по-жива...
Сега иде ред на "духовете". Това е тъжна работа - останал на земята "дух" - нямам представа защо не намерил пътя към пречистването. Подозирам, че е свързано с духовното израстване и функцията, която е останала несвършена в този живот, но само толкоз.

"Но аз изпадам в състояния много близко до смъртта" - че ти по рождение си мъртва, особенно ако те зацепя няблизо

"за мен е жизнено необходимо да знам възможно най-много за нея. " - като си умряла, не виждам каква жизнена необходимост имаш от нея

"Какво се случва с хора, които не са "изживяли" пълноценно своята смърт" - изживяна смърт, ти да не си дошла от оня свят?, аз мисля , че баща ти е напълнил на майка ти оная работа, да не казвам с какво и така си се пръкнала, ако мислиш , че си от оня свят , прегледай се!

"Факт е, че част от мъртвите остава тук," - не част, всичките са тука , в гробищата, да не мислиш , че ще отидеш на някоя друга планета, още не сме стигнали до това ниво, да се погребваме на друга планета, може би някой ден.........

".......говорила за "принтовете" няма да се повтарям " - Мишел споко, ще те научим да повтаряш...

"В този смисъл Земята от година на година става все по-енергийна и все по-жива... " - като инкубатор за извънземни ли?

"Сега иде ред на "духовете". " - е такива още не съм .....е***, фантоми..

"Това е тъжна работа - останал на земята "дух" - явно като тебе се е дърпал като магаре на лед и не е опитал от някои удоволствия за които често ви напомням........, хващай се за палците, щот да не съжаляваш , когато останеш завинаги тук!

"Подозирам, че е свързано с духовното израстване и функцията, която е останала несвършена в този живот, но само толкоз." - затова трябва да си свършим "функцията", за да израстнем повече..........секс, порното ще ви оправи...кой знае как ти се иска ама нямаш смелостта да си признаеш, само не ми казвай, че си доволна от партньора си и не ти се иска от друг, те всички омъжени с които съм бил , все така са ми казвали, но............

В иначе спамовото ти мнение (а ми обеща да не спамваш в темата ми за смъртта, това доказва колко си държиш на обещанията) си стигнал до прозрение: "че ти по рождение си мъртва", много си близо до истината, макар че едва ли го съзнаваш...

То обещаването да не е като даването, ако знаеш колко са ми обещавали....
То и ти ми каза отначало, че ме харесваш, но сега се ебаваш, бягаш...

Kiss.Kiss.Bang.Bang

Хайде, оставям ти темата на мира, пиши, няма да те закачам!

И аз намирам за важно да се изучава смъртта преди
тя да настъпи(за пореден път),защото вместо мъчение и изпадане в"нищото"
тя може да бъде прекрасно,пълноценно изживяване и истински празник.
Трудно и болезнено се умира невеж.....

EDNO

всъщност няма изобщо да се докосне до това,което каза,но всеки е по
собствения си път,хармонията в този свят е перфектна,колкото и да е отричана

EDNO

Сега истинската смърт, т.е. това което става с по-голямата част от нас...Отива в "нещо". Нещо грамадно, плътно енергийно, с постоянно пристигащи и идващи "хора"... Виждам го, но само от далеч. По-интересно е състоянието, в което се намирам близо до това "нещо". Обзема ме възторг, пречистване, неописуемо е. Много малко приличам на човек, приличам на нещо първично и чисто. На няколко пъти едвам успявам да се върна.Забравям голяма част от моята личност, и спомени и разсъждения. Според мен, няма специален механизъм за изтриване на спомените (личността) при смъртта, просто се случва защото доста ограниченото ни его не може да се справи едновременно с възприятието на тази грандиозност и странното състояние, в което се намира...За това и "изкачат" някои спомени по един или по друг начин. Не знам до колко това е ползено.

то и до тебе няма кой да се докосне, освен моята магия

Остава открит въпросът защо въобще е необходимо това преминаване от смърт към живот...

Какъв е смисъла на живота? задай си този въпрос в онова състояние и реши дали искаш да се върнеш. Най страшният избор.
Може би ако не се върнем тук ,няма да имама къде да отидем и да разнообразим. Ще ни стане скучно.
Аз бих се върнал пак тук ,но някои познати ми казаха че това било последното ми прераждане . хм.. не разбрах.
А пък един друг приятел ми каза че просто ще преминем в нов цикъл.
Ако не се "върнем на земята" няма как да бъдем божествени и да докажем ,че с нашите действия ние сме творците на живота. Богове.
"ГОРЕ" или отвът...? ние сме такива - Богове ,но искаме чрез егото си да бъдем такива и тук... долу , това е Онова ,което ни кара да се доказваме и някой да повярва и оцени нашето величие.
Господ извън нас няма , в нас също няма. ние чрез живота си го създаваме в нас,като допускаме съзнанието ни да бъде неговото (приемането на Христа)
Понятия като мой/твой не са точни. Човек неможе да има нищо освен да бъде тяло на Бога. И когато разберем това ние пак ще се върнем тук ,за да се възцари царството за всеки ,понеже всички сме едно и също същество ,но съзнанието минаващо от един в друг по различни критерии създава личностите... иначе всичко се случва сега ,но интерпетира по-различен начин.
Тази разлика е нужната за да може Бог да бъде във всеки и всеки :)


всеки иска да осъзнае отново факта и да поживее осъзнавайки факта наново.
НАНОВО. така се създава ЖИВОТА и предава. А когато на всички им омръзне да бъдат богове светът ще свърши !?1 :))) дали? :)))р

Втората част ми харесва . Ако можех да съм сигурна, ей така без да съм го проверила...
В "онова" състояние няма "искам", или "мисля", или "решавам", или "смисъл", има само чистота и цялостност. Ще се връщам докато трябва.
Не е последното ти прераждане тук, а до новия цикъл има още време.

Това имах впредвид. Просто обичам да подбуждам.
Впрочем честит празник 1.11 на патерица :))

иии като стана дума ,защо да не е последното ми прераждане като може да е единственото.
Очаквам те :)

Не празнувам, но благодаря .
Не е единствено, защото не е първо, и със сигурност няма да е последно. Не ме питай как знам, нямам представа, но е така.

Когато започнах да чета в началото по тази тематика се ядосвах, че авторите пишат неразбирамо, безсмислено. Сега обаче виждам, че трябва да преосмисля голяма част от понятията, нито време, нито пространство, нито "единствен" носят за мен първоначалния си смисъл.

Товае доказателство че Живота тече по посока знанията,които оставаме за да продължи. Иначе ще има мнооого време да чакаме пак да потече реката в космоса и от там да обсипе със капчици дъжд осъвременяващи Будната реалност.

Послепис:

Човек, чието познание за света не го отвежда по-далеч от точката, до която може да го отведе науката, никога няма да разбере какво намира в природата онзи, който гледа с очите на духа .

Рабиндранат Тагор

Познание и наука - зависи как ги приемаш, мога да кажа по втората мисъл. По твоята както обикновено, почти мога да кажа, че не я разбирам .