За привързването

Имам чуството, че полудявам. Вече си мисля, че не е добре човек да се привързва силно към нищо и никого. Защо така се получава, сякаш нарочно, заобичам ли силно, нещо се случва и го загубвам.Ако просто харесвам всичко е ок. Може би урок е това, за нетрайността на всичко заобикалящо ни.
А може би не трябва да съм толкова чуствителна.... но то не пита, а от въре идва.
Няма го вече моя малък, мил оранжев котарак. Намерих го една сутрин излизайки за работа паднал и вече вкоченен пред входната врата (тая картинка не мога да си я избия от главата, постоянно като се сетя ми изниква пред очите). Вече месец мина, а толкова много ми липсва.....само да видя някъде, било на живо или снимка оранжев котарак и очите ми се напълват със сълзи. Обичах го тоя малък нежко, толкова мил, добър и любвеобвилен. Имам още една котка (обичам я и нея, но някак по друг начин), сега си взех и малко бебе, много са добрички и сладки, но рижкото ми беше слабост, някак под кожата ми беше влезнал.....а си отиде толкова младичък
И най тъпото е, че аз си мисля, че едва ли не е станало така, именно защото много го обичах...............

Много е тежко, често се случва, но ще се върне, може би, под същата, подобна или съвсем друга форма, за да се доизживеят нещата.

Такъв е животът. Собственоръчно съм погребал две кучета. Знам какво е.

разбирам

прочети "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче

ще ти помогне да разбереш доста неща

[линк]

"If you cannot be alone then be in the company of good people."

И аз съм погребвала домашни любимци... Много е гадно .Сега умишлено не гледам, въпреки че ужасно много искам, точно поради момента с привързването.

че човек цял живот погребва .. не само любимци
а накрая и него го

Отношението към живота и смъртта на повечето хора е крайно неграмотно


затова и дадох линка с книгата
Тя е уникална и много приятна за четене

"If you cannot be alone then be in the company of good people."

друг прочит