zukermann

nqkoi be6e li na koncerta na Zukermann v NDK? Kak be6e?

Аз бях, нищо особено - изсвири си нещата Цукерман прецизно и точно, но бездушно, някак като че ли само да отбие номера, след което си прибра жената и побърза да си тръгне, нито бисове, нито нищо.

Това негово сценично поведение е достойно за съжаление!

Май май вашите коментари са достойни за съжаление

Едно уточнение, моля: Аз не съм бил на концерта и нямам лични наблюдения.
Но въз основа на впечатленията на Иво, и на друго мнение, което срещнах из нета, разбирам, че Цукармен е свирил бездушно и в двете мнения , интересно, се споменава жена му.
И си мисля, ако е свирил така бездушно, както се твърди в двете мнения, то това е достойно за съжаление / или е жалко/.

ми като верваш на кого ли не? като не си бил, следва да си траеш! пък и този иво си е гола вода от самото начало. прави снимки и тъпи коментари. из нет-а не е музиката. тя е другаде. ако искаш - ела.

Току-що прочетох мнението на НОВО 20 за Цукерман в темата за Хачатрян.
Това е третото невъзторжено мнение и си позволих да го копирам и пейстна тук:

"Като се юрнах да преследвам и Цукерман, който ми беше идол като ученичка, защото търках някакъв негов виолов запис, че и младото зверче /съвсем кротко наглед/ - и три дни не ми видяха очите вкъщи, ама ми се напълни душата!!!
Цукерман беше интересен на репетицията - и то на първата, в Музикалното училище. Беше му горещо и задушно, но беше в настроение малко поне да натамани нещата. Той си каза човекът на пресконференцията - ще командва нещата, независимо от диригента. Пък то си се знаеше, че така ще бъде. Обаче младоците му се бяха стреснали - не че не ги разбирам, но малко се изненадах, след като вече толкова пъти им водят величия. В крайна сметка никой друг български оркестър не работи през последните години с толкова много и големи имена - трябва да свикват вече. Но, въпреки че не ми се ще да е така, оркестърът ми изглеждаше стреснат - Цукерман все пак!
А той имаше настроение за работа само в началото. Като стъпи на сцената в НДК - и до тук! Видя се колко му се изпари желанието да прави каквото и да било, да се бори с акустика и озвучаване... И започна да свири колкото да не е без хич. А за жена му ще кажа, че в края на краищата й се възхитих - влязла му е под кожата и успяваше с намигвания да го накара лееееееекичко да се подсмихне и да му стане по-добре - личеше си и на концерта. "

Край на цитата.

Отново се споменава жена му.

Идват ми на ум две поговорки:

На прехвалени ягоди отиваш с голяма кошница.
И гроздето е кисело.
Първата важи за тези, които са отишли с големи очаквания и не са получили това, на което са се надявали.

Втората важи за мен. Лисицата скачала ,скачала и не могла да достигне до гроздето, висящо на асмата и си казала накрая "Е, гроздето е кисело".
Така и аз, който не можах да ида на този концерт, / но базирайки се / на менията ,които прочетох/ си казвам утешително , без да съжалявам"Гроздето е кисело".

Трябва да призная, че съм раздвоена - не бях възхитена, както очаквах, но вътрешно отказвам да се разочаровам от Цукерман. Сигурно защото много съм му се възхищавала като млада виолистка

Със сигурност видях как МОЖЕ да работи и май си позволявам да му простя това, че не вложи целия си хъс. От друга страна той е ГОЛЯМ и бих предпочела той ДА НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА да свири равнодушно. А младият Хачатрян ми каза нещо, което ме впечатли: че прави по 50 концерта годишно /"което не е достатъчно за голяма звезда"/, но той И НЕ ИСКА ДА ПРАВИ ПОВЕЧЕ!! Защото "всеки концерт трябва да е нещо специално и след него изпълнителят се чувства като изпразнен, а за да се зареди отново трябва време!"

Това е - Цукерман си свири като един голям музикант, личеше си класата, но си личеше също, че може мноооого по-добре, ако е запален и има мерак.

Това исках да добавя

Mnogo goljam, sviri svarsheno. No absolutno bezdushno, bez nastroenie, bez nisto. Tova ne trjabvashe da se slucva, zastoto kogato si doshal v takava strana kato BG,v kojato nikoga drug pat njama da doidesh - pone pokaji kakvo mojesh. Aplauzat nakraja pokaza do goljama stepen razocarovanieto na publikata. Po-tocno ne osobenoto vazhistenie.

Просто се пази 4овека и на моята възраст ве4е го разбирам.
Но не го оправдавам. Слу6ал съм го доста пъти на живо във Виена и не е било много по-разли4но. При Цукерман (безспорно голям маистор) все пак на първо място е оцеляването, доминирането над другите и парите.
Но има и една друга категория музиканти - най-големите - за които музиката е над вси4ко. Никога няма да забравя концертите и спектаклите на Карлос Клайбер - а той отказва6е много 4есто в последния момент концерти (доказателство за липсата на комерсиализъм у него). Но всеки, деиствително ВСЕКИ път изтръгва6е от музикантите вси4ко и ни пренася6е в друго измерение. Това, което се слу4ва6е ни извежда6е всеки път за дълго от делника. И за това сме му благодарни. Но какво НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ му коства6е, само той си знае6е. Тои изгоря в музиката, но си отреди място
най-високо - до божествата.
А Цукерман - нека уважаваме големите майстори като него - ..... той просто преценява къде колко да даде. Въпрос на морал. И право на самосъхранение.
Затова в изкуството има йерархия, дори и при най-големите и времето поставя вси4ки на мястото им.

Открит урок с Цукерман

Прочутият майстор на цигулката превърна своята репетиция в майсторски клас по музика и музициране

Проф. Боянка Арнаудова

Привлече ме предложението на директорката на музикалното училище Милка Митева да присъствам на репетицията на гостуващия - за пръв път у нас - цигулар Пинкас Цукерман. Име, което от години е в музикалния елит на планетата. Това бе възможност да надникна в кухнята, както е прието да се казва, на музиканта, но и да добия известна представа и за човека Цукерман. Репетициите на оркестъра на Класик ФМ се провеждат в новопостроената зала на Националното музикално училище и гостът любезно бе разрешил да бъде открита, така че да могат и ученици, и преподаватели да имат досег с него, респективно с изкуството му. Резултатът всъщност бе един майсторски клас на Цукерман.
Първото, което направи впечатление на репетицията, бе отношението му към работата и към хората, с които я извършва. Още не знаех онази подробност от биографията му, която се отнася до страстната привързаност на именития цигулар към младите музиканти. Включително инициирането на специална програма за млади изпълнители на националния център за изкуствата в Отава, където е музикален ръководител на постоянния оркестър на националния център по изкуствата (от 1998 г. насам пети диригент на ансамбъла). И още ред други дейности. Особено много ме респектираха усилията му по посока на музикалното възпитание - в Канада и САЩ.
Още с първите звуци на прекрасния си инструмент Цукерман въведе препълнената зала на НМУ в атмосфера на действително творческо съзидание. С искрен ентусиазъм и учудващо търпение той се отнасяше към младите оркестранти; впрочем, в този оркестър те са мнозинството - особено в щрайха. И демонстрира как актът на просвирване и уточняване на някои моменти може да бъде преобразен във великолепен урок по музика и музициране. И това стана с едно особено и бих го нарекла модерно (не само за времето, в което е написано!) произведение на Брамс - Концерта за цигулка и чело. Пинкас Цукерман демонстрира превъзходно майсторство в техника, звук, тембър, създаване на музикален образ в едно "течащо" време, но и модели и "хватки" за знакови в драматургията на творбата места. Това всъщност бе музикално-естетически анализ от най-висока класа, на живо при това. Повече от час той неуморно показваше, пееше, дирижираше, внушаваше... Нека ми е простено, но след като изсвири и Концерта за цигулка на Макс Брух помислих, че вече нямам желание да го слушам в зала 1 на НДК. Където при това има озвучаване, благодарение на което никога не знаеш какво точно се е случило на сцената.
Какво остана у присъстващите и участниците в репетицията? Освен музикалните бележки и онова равнище на мислене и изява, което е типично за най-големите музиканти в света, младите усетиха/научиха много за сценично поведение, за взаимността при ансамбловото свирене. Защото в тези два часа нито за миг не се появи дори само намек за превъзходство или пренебрежителност от негова страна. Напротив, цигуларят общуваше непосредствено, естествено и ведро с оркестъра, без капризи и нерви, но пък с упоритост и настойчивост в изискванията си. А накрая щедро раздаде автографи и се фотографира с някои от най-малките цигулари на училището.
И все пак, случайността ме отведе на концерта. Добре, че стана така. Защото оркестърът се беше стегнал и много от нещата, върху които Цукерман предишния ден акцентира, се осъществиха. Урокът е бил успешен!
Младият диригент Хари Ешкенази, възпитаник на НМУ "Л. Пипков" и на Музикалната академия, установил се в Южна Калифорния и поел пътя на една хубава кариера, се представи с Петата симфония на Бетовен. Интерпретацията му не възприех. Независимо че предшества лиричната и романтична Шеста "Пасторална" симфония, Петата си е едно от най-драматичните произведения на великия немец. Имаше и сполучени епизоди - в Скерцото и Финала, но и в последните части не бе постигната/изисквана патетичността и екзалтацията, които музиката съдържа. Има несъмнено върхови образци на Петата симфония, по които всеки млад професионалист може да "сверява часовника си". Не казвам да имитира, но и не може да се пренебрегва вековна традиция, още по-малко същината на една партитура.
В акомпаниментите си Хари Ешкенази беше много внимателен, взискателен и, което ми направи впечатление - спокоен, овладян. Ценно качество.
Във втората част необикновеният талант на Пинкас Цукерман се разгърна в концерта на Макс Брух. Какво удивително умение в използването на вибратото, на лъка и на тембъра (това, убедена съм, не се учи, то е дадено по рождение!), каква емоционална палитра и колко страстност, изразени без външни ефекти и парадност.
Двойният концерт на Йоханес Брамс изсвириха със забележително внушение и висока ансамблова култура съпрузите Аманда Форсайт - чело, и Пинкас Цукерман. Майстори на детайла, на контраста, на изграждането на формата, двамата музиканти, съпровождани от оркестъра на Класик ФМ и под палката на Хари Ешкенази, постигнаха онази степен на вдъхновение, която въвежда директно в сферата на съпричастието, на три-единението: на духа на слушателя, духа на създателя на музиката и духа на нейните пре-създатели.
Струваше си да се чуе и концертът... Наистина, блестящо начало на новия сезон на оркестъра на Класик ФМ, който за пети пореден път организира цикъла "Концертмайсторите".

25.10.2006

значи всъщност това е бил внимателният, взискателен и овладян ХАРИ, дегизиран като не-дотам-внимателният, не-чак-толкова-взискателен и не-съвсем-овладян диригент МАКСИМ?
ей, че майтап са ни извъртяли от тази фамилия...

Учудващо,смешно и жалко е човек с явна ерудиция и културен изказ,дори да не знае името на диригента

Абе г-жо професор,какъв Хари? Хари е брат му или баща му които са в Софийска филхармония.Става жъпрос за Максим който е в Лос Анжелис.
Това само за уточнение.

Благодаря ти, много ми бе приятно да прочета твоето мнение за Карлос Клайбер. Имам няколко видео материала, благодарение на членове на клуба, с изпълнениея на Карлос Клайбер и съм пленен от неговата ерудиция и интелект. Това, което казваш за Карлос Клайбер, вследствие може би, на съвсем преки наблюдения, напълно се покрива с изградената в мен представа. Значи не греша...

Procetoh tuk velikolepno mnenie za Kleiber i vednaga se namesvam:
Ishtar, za povece info: [линк]
Pichi povece za pregivjavaneto ti s nego,chte bude mnogo interesno na vsicki ni!

Goljam interes predizvika tazi diskusia za men. Az jiveja v Ottawa, i Pinkas e dirigent na tukashnia orkestar National Arts Centre (NAC) ot veche chetiri godini. Dori v samoto nachalo kato se premestih da jiveja tuk sam svirila kato substitute v sashtija orkestar.
Nakratko, tova, koeto ste chuli e tova koeto Pinkas predstavljava v momenta i moje bi vinagi e bil, kato muzikant. Fakt e, che prez poslednite 2 godini tuk ima spadak na interes kam negovite koncerti. Ako ne se laja statistikata e 35% izpraznena zala.
Orkestara e posredstven za Severno Amerikanski i Zapadno evropeiski razbiranija, no na Pinkas zaplatata e $1 000 000 CND. I za goljam rezil na Ottawa, ot drugite po-golemi i kulturni gradove kato Montreal i Toronto se chudjat, kak moje tuk da go haresvat!!!
Takiva mi ti raboti...ot vsichki zigulari, koito sam slushala na jivo dosega, Vadim Repin, Hilary Hann i Joshua Bell sa mi napravili nai-goljamo vpechatlenie. I Perlman koito i kato dirigent e izkluchitelno dobar.

Понеже си професионалистка цигуларка, бих искал да споделя едно преживяване като любител. Имам предвид и Cufk.
Преди време влизам в Дюкян Меломан за да си купя цигулковия концерт на Бетовен. В колекицята си в къщи го имам на касетка с Цимерман. Оказа се, че в момента го няма в наличност и любезният продавач каза, че мога да направя поръчка. Започна да търси в компютъра и ми показа много и различни предложения. Единствената забележка ,която бих могъл да отправя е бързото скролиране на екрана от страна на продавача и аз само мярках имена, оркестри, комбинации от произведения. Но и така бе ясно ,че изборът е богат: цигулари като Давид Ойстрах, Яша Хайфец, Цимерман, Максим Венгеров, оркестри като Виенската филхармония, мернах диригенти като Бърнстейн. Цигулковият концерт на Бетовен се предлагаше заедно с цигулковия концерт на Брамс, на друго място с цигулковия концерт на Менделсон. Бях затруднен. Мисля, че при пианистите нямаше да бъда така затруднен. Там за мен е по-ясно: Вилхелм Кемпф, Клаудио Аарау, Емил Гилелс, Микеланджели, Глен Гулд и така нататък.
И тогава продавачът ми предложи Ицсхак Пърлман с оркестър "Филхармония" от Лондон и диригент Карло Мария Джулини.
Намерих това предложение за добро. Чета в твоя постинг, че според теб Пърлман е "изключително добър".
Заявката се изпълнява до месец. И аз...
I am llooking forward to hearing Perlmann playing Beethoven.

Eto interesno izpalnenie na Beehoven, zigulkovia koncert. I za perlman sam sigurna che njama da sajaljavash :)

[линк]

Благодаря за предложението. Името на Хенрик Шеринг ми е известно. Слушал съм негови изпълнения по радиото.
Изпълнението на Бетовен ми хареса.