Бихте ли могли.....

Здравейте на всички,
искам да ви попитам нещо. Бихте ли останали с човек,когото не обичате и никога няма да обичате, с когото отношенията вече са тотално отровени,чувствата невъзвратими,комуникацията много трудна или невъзможна даже,а за интимни отношения да не говорим.Изключено.
Бихте ли продължили живота си по този начин с идеята да запазите спокойствието и щастието на детето и да се съобразите с желанието му то да бъде с двамата си родители.Ако е "да" - какъв би бил вашият начин да се справите с такива отношения и да съхраните и себе си,за щастие и дума ни отварям.Ако е "не" - какво бихте предприели,как и защо.
Как се постъпва правилно при подобна ситуация?Питам вас и се надявам на мнения и съвети,защото аз самата съм обълкана и немога да преценя какво да правя.За себе си знам какво искам и какво трябва.Но неискам да наранявам и детенцето си.
Благодаря ви!

това усещане за децата ми е познато ,другото също.Има две възможности - или ужасен край или ужас без край. И в двата случая сте наранена. Но децата в един момент порастват, а човек не трябва да е жертва на никого,нито на мъж, нито на дете. Трябва време,а времето е най- добрия съветник да вземете някакво крайно решение. Успех. Най-важно е да съхраните себе си

Здравей,Джина:) Всичко това, за което пишеш ми е до болка познато .Макар че е крайно да се казва "никога" , никой не може да знае кое е правилната постъпка и кое не.Това ще покаже времето.И още нещо - ако в един момент ,при едни обстоятелства мислиш че постъпваш правилно - при други обстоятелства, същото решение или постъпка може да не изглежда толкова правилно.....
Съвет едва ли ще се нагърбя да давам , но мога да споделя моят опит- 20 години се опитвах да живея "правилно" с неправилния човек .Едва сега събрах куража да сложа точка на тази агония и някакво подобие на живот(за щастие също не говоря).Оказа се че съм закъсняла и жертвите "заради детето" са били безмислени.Дори сина ми ме упрекна че не съм започнала нов живот по-рано......
Разведох се точно за 2 месеца, изгубих доста ,но и спечелих доста:)Сега съм щастлива:)Това е моят начин да се правя със ситуацията:)

В живота няма грешки - има само уроци

Хъм... ти ли го пита детето? Как разбра, че ще е наранено?

Като дете на разведени родители мога да кажа, че когато най-сетне разводът беше факт си отдъхнах /буквално и в преносен смисъл/ при това родителите ми до последно се обръщаха един към друг с 'мило', за физическо или психическо насилие изобщо не говоря.

Няма как да направиш някой щастлив, ако ти не си.

Друг е въпросът, че да си 'жертава' в името на нещо, пък било то и собственото ти дете е не само глупаво, но и крайно невъзпитателно. Нали искаш детето да се научи да цени хората и себе си. Бидейки жертва в негово име или ще го научиш и то да е нечия жертва или че другите следва да се жертват за него. Лошо и в двата случая. Аз избрах да съм щастлива и да науча детето си на това.

Да,аз я попитах и тя каза,че ще бъде щастлива само с нас двамата заедно.Но всяко дете ще каже така,защото неиска да загуби сигурността ,която има,от страх от неизвестното при една раздяла,а и кое дете не обича и двамата си родители.След известно време ми каза да се разделим след като не се разбираме и не съм щастлива,защото тя вижда и разбира всичко.Но въпреки това знам колко ще страда и това е ,което ме спира все още.А и съпругът ми няма лесно да се откаже от нея и въобще от семейтвото си.Категорично отказва развод по взаимно съгласие и ще спори за родителски права.Немога да живея биз нея,но немога и повече по този начин.Аз се опитвам да я възпитавам на честност в отношенията и на всичко онова,което ти описваш.Да не бъде жертва на другите,да отстоява мнението и желанията си ,да не бъде изцяло в угода на всички останали,а да уважава преди всичко себе си,че без любов не се живее и ,че най-важно е човек да бъде щастлив,за да прави и другите щастливи,на злото да отвръща с добро,на лошите думи с усмивка и какво ли още не.И наистина тя е много разумно дете,но дете.....с ранима душа и аз немога да си представая да я нараня.Сигурно ще претръпна към това чувство на вина към нея,но до тогава как ще се справям незнам,а и дали въобще ще мога да се преборя с тази вина.И като добавя и страха от това,че може да я загубя при делото направо ме побърква.
Иначе за абсолютно всичко си напълно права,а и аз разсъждавам по същият начин и знам,че това е правилният начин,поне за мен.
Радвам се,че си успяла да намериш щастието си,желая ти още повече успех и много любов.Благодаря ти!

Нормално е да се безпокоиш, тревожиш и съмняваш. Всички го правим, но все пак знаеш кой е верния път - нали?

Всеки път, когато бившия си тръгва и малечка започне да плаче горко за него и да реве "Татиииииии" ми иде да убия него, себе си или и двамата, че й причинихме това. Обаче това е живота

Ето това не ми дава сърце да и го причиня,колкото и да съм сигурна,че няма да съм щастлива по старият начин.Скапан живот.

ли ти е крив ?
Ето - съклубарката се е развела. Същата е преуспяваща с готин приятел и какво ли още не (по нейни думи, ще се доверя с насмешка) . Питай я защо иска да убива тоя и оня - аз ще ти кажа - пати си от главата. Това което винаги съм ненавиждал при подобни ситуации са тъпите женски оправдания - "детето ще разбере, ще му мине, ще го преживее". Моля, мислете с главите си - живота не се интересува от вашите чувства а от вашите дела.

Това е фазата- хем боли,хем сърби,драго ми е....Скъпа ,децата не носят отговорност за взаимоотношенията на родителите си и съвсем естествено искат това,което поне по биологичния закон им се полага. Детето да разбере...
То ти не си разбрала , а искаш детето да има разум на компютър. А някъде своя грешка ,някаква неточност,освен детето като вещ за надмощие между двама души,играещи шак и опитвайки се да се матират и твърдо са до реми....
Къде е яснотата, някъде, далеч на светлинни години

Всъщност имаш ли какво да кажеш по темата или просто така - сипеш глупостите си, от които явно е избягала жена ти?

"Живота" апропо не се интересува от каквото и да било... Може би имаш предвид нещо/някой друг?

Тъй като ти мислиш с главата си /мислиш ли всъщност/ - какво измисли?

П.С. Не виждам какво общо имат тук готиния ми приятел /да готин е/ и какволиощене-то ми? Що за злобно човече си ти?

Не си хаби енергията за Джейми и не му се впрягай.Това е единствената му цел,съдейки по писанията му във всички постове в този клуб....... за това не му доставяй това удоволствие.
Не искай от влечугите да литнат......това може би е било възможно по времето на динозаврите,но от тогава са минали милиоооонннниии години.

..патица за отстрелване , да не казвам диня за почукване. Нема да се плашиш моме! Бегай си подавай документите. Само моля те преди това не си пускай темичката в клуб "Семейство" или в "Сватбени..."те ,че току виж зели че те разубедили. Айде бегай докато си навита и докато имаш кураж. Ние за такива сме турнали заглавна тема "Добре сте ни паднали" ,упс ,нещо оплесках ама се тая , казвах им аз ,че "Добре ни дошли " звучи яко ама... И нема да питаш никой! Ама никой! Т'ръчи бърже при 'двоката и де'ствай! Само така ше се ощасливиш. Аре не се пули тука ,а стегай куфарите.

Край! Това беше. Изхварляйте компютрите.

Благодаря за съветите,но ще се въздържа да ги последвам,както и го правя от доста време,защото проблемите не са от вчера.Ако бях "патица" отдавна да съм дотърчала до `двоката и всичко да е приключило,но явно не съм....незнам за добро или лошо.
Един въпрос:...Ти като си щастлив какво правиш в този клуб? Защо неси пиеш джина с тоника някъде на по-приятно място?

Ами когато се озовах в ситуация, която съвпада по повечето показатели с описаната от теб аз не издържах и се разведох. Известно време писах в този клуб и имаше някакъв ефект, но напоследък рядко се вясвам да погледна дали има нещо ново на страниците на клуба.
пп. Мързи ме да се логна.

Логиката ти е добра и явно държиш решението да си е твое. Това ми харесва. За разлика от мен ти може и да успееш да запазиш семейството си. Обаче... ако силите ти се изчерпят преди нещата да са се стабилизирали и нормализирали да знаеш, че все пак ще се видим тук, което аз лично не ти пожелавам.
Добре е човек да има семейство, макар и не на всяка цена. Ти сама ще решиш каква цена си готова да платиш и каква не си.

какво толкова че ти казах истината за теб ?

щеше да знаеш че и кокошките (с които очевидно си роднина) са просто еволюирал летящ динозавър

Не мрънкам извъобще даже, а и истината за мен няма как да ми я кажеш при положение,че си много далеч от всякаква истина за каквото и когото и да било.Можеш да кажеш истината единтвено за себе си,ако желаеш.За живота на останалите се въздържай от коментар,всеки си знае за себе си.Ти няма как да имаш поглед върху живота и истините на хората.Така,че.....да си имаме уважението.

Ха,ама,че тафтология се получи......но понякога е необходима.

Развесели ме....thanks.
Много си бил прозорлив...очевидно било.Интересно от къде е очевидно,да не би да имаш ясновидски способности,че ме видя колко съм перната.Признавам разконсперирана съм.