Защо мъже

когато искаме нещо сериозно се отнасяте с нас несериозно и обратно

по много причини.

Най-често е заради неумението ви да поставите правилно въпроса.

Последен случай: Жена ми пита искам ли да сменим пердетата с нэкви си други. Аз казвам "Не".

откъде да зная, че тези пердета вече не и харесват и иска да си купи други, които е видяла в нэкъф магазин.

За мен това е "майната му", а за нея е едва ли не жизнено важен въпрос за дизайна на апартамента ни.

След три дни следват два реда сълзи, три реда сополи, и... купихме последния чифт пердета от магазина. Свалихме ги от витрината. Ама защо трябваше да се стига до такива колизии?!

Да си беше казала, щом е толкова важно за нея, по дяволите!

Знаеш ли на 40 години съм и се справям все по-добре с мъжете, оказва се, че не само в работата, но и в човешките отношения успехът е въпрос не само на усет, но и на знания, умения и опит. Не се тревожи, с разочарованията човек натрупва опит и познания, които са му полезни в последствие да се справя по-успешно в живота си и отношенията с другите хора.

това да не значи, че като станеш бабичка ще намериш идеалния :)

Абсолютно съм съгласна с теб! Просто лоша комуникация.

Ако господ даде да стана бабичка - живот и здраве, и ако още пиша в клуба ще ви кажа.

доброто винаги побеждава!

излишно напрежение в семейните отношения.

Мъж и жена могат да достигнат до един и същ извод, но с различни доводи. Преди много се дразнех, че съм неразбрана. В същност просто разсъждаваме различно. Когато си максимално искрена и не се превземаш можеш да се разбереш нормално дори с мъж! И не е страшно.

За да сме навъпреки. Ако си грозна, за да се разкараш. Ако минаваш - правим се на интересни.
Толкова е просто. Нещо неясно?