Иде ми да ревна!!!

Предистория:
Получавам ново предложение за работа. Обстановката, нужното ми техническо оборудване и колектива не толкова добри, като на предишното място, но заплащането в съответствие с количеството работа-доста прилично. Изискват ме като кадър със завиден опит по специалността. Пазаря се за заплащането, изхождайки от същото (все пак, колкото и самокритична да съм, имам и самочуствие, не без покритие). Получавам нещо средно между исканото и предлаганото-доволна съм, приемам.
Днес (първи работен ден на новото място):
На глед всичко нормално и спокойно. И като взех да правя разни простотии и да се спичам като девственица!!! И след първата простотия, че втора, че трета... Ще рече човек, че никога не съм го работила това!!! И на всичкото отгоре!!!, шефа, вместо да ме нахока, все " сладурче" ми казваше!!! И аванс ми даде!!! А аз продължих с простотиите!!!
Нито съм първа младост (сиреч бая съм видяла и изживяла), нито съм някоя лигла (уж, мъжко момиче съм), ама какво ми става не знам!!! Чак наистина ми иде да ревна! А ако мога и да си хвърля един кютек-няма да е лошо!
Влизам в банята поне никой да не ме гледа как цивря, като зубър пред стената на плача!

В търсене на истината, откриваме и себе си
може би
НАДЯВАМ СЕ!!!

Хич да не ти дреме!
Колкото повече се "спичаш", толкова по-зле ще става!
Аз си имам рецепта за подобни случаи, но при теб е неприложима

е, браво! всички правим грешки, аз-всеки ден. ужасно ме е яд, ама на - перфекционизъм, а пък количеството и естеството на работата ми са такива, че няма как да мине без грешки. досега винаги съм била пряма - признавам си грешката, оправям когато мога. а и в края на краищата съм на принципа, че само любов и здраве не се изкупват с пари. дотук 7 години съм без особени издънки.

Абе ти последно мъж или жена си.
Баси, то с тия лесбийско-гейовски никове не може да ви разбере човек кво сте.
А иначе си прав(а), любов с пари не се купува.

купува се ,купува се
и любов и здраве

а бе , вие на кой свят живеете?

"Who looks outside, dreams; who looks inside, awakes."

Нищо ти няма не се тревожи! Чиста психология, мозъкът ти работи не в нормален режим заради стреса. В момента, когато се успокоиш,.... ще ги разбиеш. Ти го можеш и го знаеш. Просто го направи.


Истината е някъде посредата!

има и такива дни. вероятно си била премотивирана (пренавита), дай го по-спокойно и ще се оправят нещата.

мани тия теории с мъжките момичета, сядай си на задника, чети, слушай, учи се и си събирай акъла, да не ти кажат да си събираш дърмите

като няма хляб яжте пасти

До реване не стигам, обаче повръщам. И то, кво ти повръщане, като сутрин не закусвам (освен чаша топла вода).
Първият ден на работа е тежък. Като втория, третия..петия.

Споко.
Промените са стрес.
Този сезон е стрес - температурни амплитуди, тялото се тресе в недоумение.

Само споко.
Нищо не може да се научи за един ден.
Примерно,
аз си давам 90 дни, за да се ориентирам в обстановката.
Първите са за какви системи (компютърни програми, мрежи ала-бала) ползват и кой ги е избирал.
После,
кой пее соло в офиса (и кой му е разрешил)
В обедните паузи - последните 30 дни - забелязвам навици. Нищо не описва хората по-точно от навиците с вилица

Ако може да питам :
липсва ли ти някой/нещо от предишната работа ?
Или цивренето си бе конкретно за спъванията на новото място ?

Manahmanah

Е аз освен, че рава (необичайно ми е, даже побърках един двама приятели вече) и не мога да се храня. През деня-абсурд! В сряда гризнах една бисквита, колкото да сложа нещо и след 10 минути я върнах.
За липсване... ми то няма как да не ти липсва, нещо и някой, като толкова години си работил с тези хора и на това място, но определено не е това.
Просто ми се срина самочуствието, а то ми се оказа важно (особено като е свързано с работата). И се дължи не на липсата на опит, а защото този опит е граден на погрешна или сбъркана концепция в начина на работа. Самочуствието ми е базирано на този опит и погледа ми върху работата на колеги от други фирми.Та за масовата работа, която се извършва в България-аз съм добра, но това в случая не ми върши работа и трябва много бързо да се пренастроя.
На всичкото от горе шефа е казал на колегите ми (новите), от сега нататък да се обръщат към мен с въпросите и затрудненията си!!!! Сещай се какво следва: идва някаква парашутистка кучка и тя ще им казва какво да работят и как да го работят (а там има хора със стаж двойно повече от моя)....а и при най-малкия гаф, се сещай кой ще опере пешкира....
А за оглеждането-оглеждам се и се ослушвам....междувременно направих едно гафче...ама не е толкова съществено. Сега обаче не мога да разбера тези усмивчици на какво се дължат...?!
Тази седмица шефа каза, че иска да ме види в мойта си светлина....!!!
Всичко ми идва от главата!!!
Стискай палци!
Това за вилиците не го разбрах? Не че имам време за почивка, особено пък да гледам някой как преживя...

В търсене на истината, откриваме и себе си
може би
НАДЯВАМ СЕ!!!

Мозъка ми по принцип работи в ненормален режим

В търсене на истината, откриваме и себе си
може би
НАДЯВАМ СЕ!!!

Сега да не искаш да минеш в болнични
Хайде топло мляко за закуска. Или на мусли (с парченца папая, манго и шоколад на пръчици)..това ако след бач имаш сили да се занесеш до фитнес клуба си.
Трябва да се яде ! Дори свръх желание - установи 4еНето, когато един ден енергията потрябва да се приведе офиса в топ10 вид, заради едни нечакани гости.

Unlearning българските ми, отровни навици отне дъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъълго време. Не си спомням чак такъв удар по самочувствието, щото едновременно се учеше нов език, манталитет, да живееш с някого и всички останали екстри от пренасянето на мозъка 3 000 км на север.

Unlearning бе шокиращо, защото стана на възраст, в която осъзнаваш че си различен. Много, при това. Откритието може да те дръпне (изолира) назад, ако новия профил който средата изисква (твойта светлина, дето глаголи шеф ти) иска да се научи много ново, като едновременно се отучи много старо.

4еНе аксиома : няма лошо в това да си различен. Обратното е ногу по-зле. 4еНе теза: единственият начин да се научи нещо ново е да се отучи нещо старо. Нявга боли.

Ама това е разговор за на маса, докато си смучем коктейл във висока чаша и ни препича есенно, сънливо слънце.



Обяснение за вилиците
Може да е странно, но най-упоритите ни навици за изкореняване са тези, когато/как се храним. Наблюдавай колегите си и с много интуиция и малко рационална наука ще знаеш как да се държиш с тях. Храната е най-вече избор. А какво сме в крайна сметка, ако не избора си

Manahmanah

Искаш ли да минем на бележки или в кю-то, да не ни обвинят в чат? Пък и тук нещо е много бавно комуникирането

В търсене на истината, откриваме и себе си
може би
НАДЯВАМ СЕ!!!

Знам ли какво искам
Отварям Бележките след момент, за да си нахлузя шошоните.
И сервирам чай (ябълки с канела) !

Manahmanah

Не се притеснявай ще ти мине. Една позната (с музика се занимава) ми е разправяла, в началото като свирели пред публика ужасно се спичала, направо някакъв ужас (баси сценичната треска) като я питах как го е преодоляла, тя ми разказа, че започнала да си представя, че всички срещу които излиза да свири са пингвини и ужасно я напушвало на смях.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Благодаря ти за успокоението!
Май почвам да влизам в час.
Нощес ми беше бойното кръщане (много и спешна работа)!
Хвърлям един душ, минавам да си взема редбул и се връщам, че в 11ч. трябва да съм я предала.
Пък като се оправя съвсем, ще намина към вас, хем да видя тая твойта ненагледна мома , хем да ме водиш в онова рокаджииско заведениице, че нащо О`шипка са го затворили вече.
Лек ден!

В търсене на истината, откриваме и себе си
може би
НАДЯВАМ СЕ!!!