Как се чувствате?

Като видите Еми? На мен ми се повръща. Чудесно, не пие. Бих се възхитила. Но тя замества зависимостта от алкохола със зависимост от поученията и тупането в гърдите - колко съм велика!!! Аз не пия!!!

"Лейди", Еми не само не пие, тя е една от многото щастливи хора, които са разбрали истинския си проблем.И не само са го разбрали, но и работят вьрху себе си, за да не позволят на миналото да се вьрне. Намерили сме му цаката, независимо дали на тебе ти се поврьща или не.
По-добре на сбирка, в Дира, или в Скайпа с тези, които не пият и са открили нов начин на живот, отколкото в крьчмата. Но ти сигурно вече го подозираш, макар че още не смееш да се пуснеш. Седиш си в затвора на Духа от бутилката, правейки се на свободна.
Пробвай се да напишеш нещо смислено като Еми, а не само да сьскаш

И аз много се дразня по някой път като ми е криво и изкарвам виновни всички наоколо и им търся кусури. Алкажна работа. В такива ситуации винаги гледам да си припомня приказката за двамата съседи:
Единият имал магаре, а другият нямал магаре. Този без магарето все гледал през прозореца и го е било много яд, че съседа има магаре, а той няма магаре. Скърцал със зъби от завист и недоволствал. Един ден, докато пак гледал през прозореца съседа си, му се явил Бог и му казал: "Ще ти изпълня едно желание. Пожелай си." Човечецът бързо бързо и без да мисли извикал: "Нека на съседа да му умре магарето". И още неизрекъл туй - магарето навирило копита. В този момент пожелалият се сетил, че е можел да поиска животинче за себе си. Пляснал се почелото и се огледъл - но Бог си бил отишъл.

Аз внимавам да не се оказвам в положението на този човек и като гледам, че някой има нещо, не да искам да го загуби, а да искам и аз да го имам.
Но подлата ми и объркана психика често ми изиграва шегички. Явно не съм изтрезнял, защото доста често се поддавам на кофти завист и отрицателни настроения.
Дори на моменти, като ми е било криво, съм се дразнил, че Еми бодро поства из форума, яхнала магарето си.
И аз искам магаре като нейното.

Нали питаш как се чувстваме, като гледаме Еми.
Лично аз много и се радвам. И снощи я слушах на сбирката и пак и се радвах. И я слушам внимателно, защото тя в момента работи по стъпките усилено и мога да чуя нещо, което съм забравил или съм пропуснал да усетя преди време.

Освен това се чувствам леко притеснен от нейната еуфория, да не залитне от нея в друга крайност, но засега мисля, че няма такава опасност.

Вероятно именно тази еуфоричност дразни някои хора. Но аз не виждам нищо лошо в нея. Защото:
1. така тя не пие и е доволна (има разлика от самодоволна)
2. опитва се да помогне на всеки, който приеме протегнатата и ръка
3. не пречи и на вреди на никого, освен на онези на които им пречи целият свят, а всъщност им пречи невъзможността да се разберат сами със себе си

А ти Лейди В., ако си онази същата, продължаваш ли да пиеш? Не питам да се заяждам, просто беше изчезнала та затова.

Я си представете, че изведнъж изчезне АА.

Всеки от нас може да изчезне, но АА в България вече не може да изчезне.
Иначе хипотетично погледнато, лично мен не ме плаши да изчезне АА, защото съм сигурен, че вече мога да живея без алкохол дори и да няма АА.

Ами така е, Nekoi, нали нас ни има? Каквото и да стане, все ще има(ме) една общност, която ни подрепя? АА освен сбирки е идея. И тя не може да се размени за една ябълка.
Лейди, чак толкова ли те е страх да дойдеш при нас и да признаеш проблема си? Ми ние няма да те заклеймим - нали сме горе-долу като теб самата (казвам "горе-долу" по единствената причина, че не сме еднакви - и добре, че е така :)). Ние се опитваме да бъдем само по-добри от себе си - оставяйки пиенето в миналото, защото винаги, няма да не е така, сме по-добри, когато не пием. И само това. Няма награди във вид на медали. Няма съвършени между нас. Няма и отрепки. Ние сме относително нормални - колкото можем да бъдем в това време и на тази географска ширина и дължина :)
Освен желанието да ти помогнем - друго няма да откриеш, мила. Ела някой път, кво ти пречи? Ти не си по-различна в нашите (моите) очи от който и да е все още пиещ (дано това не те обижда - употребих го само по отношение на алкохола. Иначе вярвам, а и съм убедена, че имаш уникални лични качества - всъщност като всеки човек, пък бил той и не непременно един от нас, алкохолиците). Няма нужда да се представиш на сбирката. Ако заговориш - добре, ако не - ти си знаеш. Можеш да напуснеш във всеки момент и никой няма да хукне подире ти :) А на ъгъла има магазин, можеш и водка да си купиш на тръгване, ако пожелаеш, НИКОЙ няма да те спре :)
Надявам се да се видим някога или поне да си пишем. Но - моля те, не продължавай със самоунищожителното пиене :) На никого не му е лесно - що си мислиш, че ти трябва да си изключение?

отдавна те чета и до момента не съм вземала страна... или отношение, както искаш го брой :) Определено имам проблеми в общуването и си го знам... работя по въпроса... За първи път се обърнах към теб - специално - в предишния си постинг. Беше ми трудно - Господи, колко трудно ми беше! - да призная пред някого, че имам проблем! Та нали проблемите идват, за да бъдат решени от МЕН. Винаги. Без изключение. Всичките. Но по някое време почнах да ги решавам с помощта на алкохола: нямам сили? - той ми дава колкото да изкарам вечерта; не знам какво да правя? - ето ти решение (някакво); мъчно ми е за себе си? - Оооо, това е пътят и истината! И аз съм велика и мога да се справя с всичко... аз съм почти като Господ! Винаги, навсякъде, във всеки миг, за всичко...
Натежава това, Лейди. Няма как да си Господ, щом си човек.
И затова - извинявай, че се обърнах така точно към теб (особено за "мила", но това е обръщение към момичета, които харесвам). Някои истини ни преследват, но ние бягаме твърде бързо ли, що ли...
Ако искаш, пиши ми. Адресът ми е публикуван тук, в този форум. И го написвам и за теб специално: aa_adresatmi@abv.bg :)

Браво "оня", страхотни снимки ! Кофти сме това жените, когато му забравиме бройката. Тези дни, работейки по Четвьрта стьпка, откривам все повече неща за себе си. и се уча как да се освобождавам от тях. Признаването на собствената свинщина ме предпазва от повторни залитания натам. Докато се правя че не сьм една от тези на снимките, блатото ще бьде пред мен, а не зад мен, в миналото. Така че : Благодаря ти пич, че ме постна!

За момент се замислих, и ми стана страшничко.... За мен пътят е ясен : или АА, или: вж. снимките на "Оня". Не ми харесва. Пък и на този бряг вече бях. АА ми помогна да доплувам до другия. И не съжалявам за нито една минута, прекарана на свобода.