Финалите

Оххх, току-що се прибирам от Пловдив и реших веднага да седна да пиша, докато съм с още пресни впечатления...Значи станах към 6:30 за да мога да се приготвя, защото в 8часа трябваше да съм в буса и да пътувам. И така, качвам се и вече ме гложди от вътре кога по-скоро ще пристигна...Стигам в Пловдив, слизам през подлеза на централна гара и на спирката, ще чакам маршрутка/ За мое щастие не ми се наложи да чакам дълго, най-много 10 минутки. И така с много късмет в 10:30 бях на Войводиново. В първия момент си казах "Ужас, свършило е, всичко съм изпуснала" просто защото на "центъра" беше някакво мъртвило, жив човек нямаше, а аз очаквах нещо като селските панаири, нали ги знаете - навалица, блъсканица...Не, нямаше нищо такова. Малко подтисната продължавам към базата. Още с наближаването чувам музиката и коментатора "щи стартира читиринайсти стартов номир...Да си готви питнайсти стартов номир" с характерния пловдивски акцент. Настроението се приповдига и продължавам. Погледнах за малко какво става на паркура, но продължих към конюшните. Нали има нови коне...Влизам, оглеждам се, няма позната физиономия братче, все нови коне, различни клубове. Продължавам, излизам от вратата където мият конете, оглеждам се и пак влизам. Тук вече видях познати личица - Роял, Хризантема, Голдън Гърл. Видях и Находка, много и се зарадвах, но не можах да я погаля, че имаше хора. Повъртях се с надежда да видя някой от клуба - Милена или Мимка от Шумен, ама ...не ми се отвори парашута. И реших да отида към паркура. Отивам, вече бяха на двайсе и някой стартов номер. Търся си по-стратегическо място- хем да мога да гледам, хем и да снимам. Спрях се на един оксер, защото можех да снимам и двойната комбинация с кафявите бариери, стойките са като къщичка /в интерес на истината доста ги затрудняваше/ Нагласявам се удобно и вадя бумагите - апарата, тефтер и химикал с надеждата да мога да записвам...Е не можах, беше ми малко трудно, понеже бях сама и нямаше кой да ми помага. След третия състезател зарязах писането и продължих само на снимки. Някъде към четирсет и някой състезател се огледах и видях че се задава Милена, най-после малко компания...СЪбрахме се доста момичета. По някое време ни извикаха да седлаем Кавалер, защото щеше да стартира, тоест ги извикаха де, аз бях само за компания, ама пак ми се падна да помогна малко ;) Дадоха ми го да го подържа хихихи. Седлаха и Криси тръгна да го разгрява, ние естествено след нея, аз с включения апарат...Продължават с другия клас/сори ама не го запомних, щото бях малко от другата страна/, паркура беше две части - паркур А и паркур Б, като на паркур Б, състезателите стартираха според броя наказателни точки, като първи стартира състезателя с най-много грешки. Тук нямаше нищо интересно. Следващия клас беше "Л" ако не се лъжа. Ако бъркам Мимка ще ме поправи. В този клас победителка стана Яна с Пастис /БРАВО/ а нашия Кавалер се поизложи малко ама карай. Точно докато стартираха на този паркур, се появи Мимка от Шумен, но се видяхме за мнооооого кратко време :( за което много ме е яд. Седяхме малко, после отидохме да разседлаваме Кавалер, още малко снимки и докато се усетя беше станало време да си ходим :( Мога да кажа обаче, че останах страшно удовлетворена от моето първо състезание /това е първото състезание на което ходя/ Изключително много се забавлявах...А тук може да намерите и снимите :) Дано ви е било интересно

Конете са моят живот!!

Много хубав разказ страхотен е ,аз като ходех на Хан Аспарух на състезанията беше много красиво а да е имало кобила на име Докерка ?

[image][линк][image]

Браво мила,страхотен разказ,изчетох го с интерес.Благодаря,че си си направила труда да го драснеш.Супер е.Хах и на мен миналата Неделя в Шумен ми беше първото състезание ,на което присъствах и знам как си се чувствала.

Благодаря за разказа и снимките! Радвам се, че добре си си изкарала. Аз сега се опитвам снимките да отворя, дано стане...

Ами аз смятам да ги кача на моя сайт, така че ако не можеш да ги отвориш, ще ти дам линк, ама понеже са страшно много снимки, сигурно ще са във съкратен състав

Конете са моят живот!!

Извинявам се за качеството на някои от последните снимки, но снимах с батерия на нулата :( а пък и апарата ми не е професионален и възможностите му са такива..Все пак се надявам да са ви поне малко интересни...А и съжалявам че не мога да ви кажа кой кой е, ама нали казах, не е лесно и да гледаш, и да снимаш, и да пишеш...Още по-малко ако си сам Между другото забравих да спомена, че якето ми беше направо изяден от един лакомник - сладура Кавалер хех, толкова е огромен, а е такава душица...хубаво го нацелувах и нагушках просто

Конете са моят живот!!

В отговор на:

---

Още с наближаването чувам музиката и коментатора "щи стартира читиринайсти стартов номир...Да си готви питнайсти стартов номир" с характерния пловдивски акцент.

---

Аз пък в събота и неделя развях гащи из Смолянско и определено имам какво да кажа относно родопския диалект.

A word is enough to the wise.

Благодаря за снимките и разказа-чудничко
От снимките само една част успях да видя,че нещо зацепи,но по-късно ще пробвам отново.

Разбира се,че са. Нямай грижи-важното е,че си си направила труда да снимаш и да ни покажеш

Много хубав разказ и хубави снимки / особено тези на Кавалер/ ! Браво !

Хахаха вярвам че имаш, и нашия е много .....какво да ти кажа...мен лично ме дразни, даже и баща ми като вземе да дрънка някакви от сорта му се карам. Ми аз по принцип съм родена в Пловдив и до 5-годишна съм живяла там, така че не съм поела много нито от Смолянския, нито от пловдивския акцент :) Но айде сега, недей да си кривиш душата и си признай, че някои пловдивчани /нямам предвид всеки/ говорят доста на "И". но понеже не сме клуб лингвистика, няма да коментирам повече, все пак беше в кръга на майтапа

Конете са моят живот!!

Хех, мерси...То ние с теб се видяхме, ама май ти не ме позна. През цялото време докато разгряваше Агресор бяхме там при вас, аз със Милена, мисля че я знаеш Чудех се дали да ти се обадя, ама си викам че ше кажеш "Гледай я сега пък тая, какво ме занимава" и се отказах...

Конете са моят живот!!

В отговор на:

---

Ми аз по принцип съм родена в Пловдив и до 5-годишна съм живяла там, така че не съм поела много нито от Смолянския, нито от пловдивския акцент :)

---

В началото на първи курс в университета се запознавам с колежка и я питам откъде е. Тя отговаря: "От Смолян, обаче аз до 7-годишна възраст съм живяла в Пловдив, баба ми е от там, аз съм учила 12 години в Смолян, обаче нямам нищо общо със Смолян, разбираш ли, нищо общо нямам с този град, нищо!!", вече крещейки и тропайки с крак.

A word is enough to the wise.

Странни хора!
Не виждам какво срамно има в това да произхождаш от даден раьон и да говориш съответния диалект!Значи ли това,че другите не те разбират?Значи ли това,че си тъп или лош?

И за да не е съвсем офф-мислите ли,че на животните(и конете в частност)им пука на какъв диалект или език говориш?

Мда... А сигурно часове или дни след това попитах същото друго момиче, тя само се усмихна, погледна ме и каза: "От Хвойна". (Lady Dracula знае къде се намира ).

A word is enough to the wise.

не мога да вляза и за това пиша като неригистриран, но какво лошо му има на Смолян, аз съм на сума ти километли от него, но ми е един от най-лубимите региони. Винаги, когато имаме време за планинска почивка ходим из този край! Смолян, Девин , Триград и ..... Че там си е чудно! Хората там са страхотни-няма цял живот да забравя един Данчо, дето се запознах на курса за интруктури в Ст. Загора! Веднъж го видях и да знаеш само как ни посрещна(и той се занимава с коне), като симеончовци!!! Страхотен район, със страхотни хора! Развеждаха ни из планините, ходихме им при конете, ядохме пъстърва, абе няма да го забравя!

Никога и никъде не съм посрещана така топло,както в Смолян.Говоря за както от познати и от непознати хора!
Не е ли странно,че в този край няма развита порода коне.В Балкана си имат каракачанските...
Станислава,има ли родопски песни в които се пее за коне?

Сещам се за една.Цитирам част:
"Запиши ма ,тейкольо, на самаран
колчеш конче,тейкольо,да возсьоднеш
и за мене ,теккольо,да споминваш"

Е има една местна подобрена на каракачаните, с тях носят дърва , но са по-добре развити от каракачаните и с по-силово телосложение. Най ми хареса как гледат коне там. Пуснати боща (както казват), т.е. свободно на самоиздръжка, ходят само да ги хващат за работа. Но иначе са едни дебели кончета, малко по-високи от каракачаните, иначе доста приличат на тях. С този Данчо отиваме горе на планинската ливада и там пасат 20-тина кончета на различни стопани, както се изрази той-тук пасат конете от нашата махала, на съседния склон, където също се виждаха 10-тина кончета, пасат конете на др. махала и така. Този, този и ей тези са моите , адругите не ги знам на кого са-тук не се краде

Носи им овес и обелки от катофи, събраха се кончетата и като им хвърлихме обелките и овеса, последния не го погледнаха. Нападнаха дружно обелките, чак взеха да се карат. Данчо ми вика: Ами нещата овес, знаеш ли колоко пъти съм пробвал, ядат малко царевица, но най обичат обелки от къртофи и динени кори! Щя да падна, такова нещо не бях виждала. Това беше февруари и кончцетата бяха едни космати с опашки оръфани, но до земята и гриви-гъсти, рошави и пълни с тръни. Иначе кротки, врат ти се по джобовете и ти ближат ръцете. Едното черно жребче даже ми позволи да му изчистя гривата. Данчо разправя, някакъв негов комшия дето имал кобилка, даже не разбрал, че е бременна, докато една сутрин отива да я вземе да я впряга и намерил до нея конче.

Всъщност думата е "башка" :) но иначе като значение си я "превела" правилно. Иначе за родопски песни с текст за коне не мога да се сетя, може би има, ама аз...срам ме е да си кажа, но не ги знам. А що се отнася до произхода, ами няма лошо да си от Смолян, Турян или Чепинци /последните две са смолянски села/ стига да си човечен, както и няма значение на какъв език /в случая диалект/ говориш. За мен няма нищо по-хубаво от родния край, но понеже съм живяла на 4 места всяко от тях си ми е като роден край но не ме е срам да кажа че съм от Смолян, въпреки че е имало случаи дори да ми се смеят за това А колкото за кончетата по нашия край коне рядко можеш да видиш да се отглеждат масово, само тук-таме в някоя къща, и то не по града. В града е страхотна рядкост да видиш кон, не е като по полето...Иначе се говори, че някакъв англичанин строял конюшна и място за конен спорт някъде в Смолян или около Смолян, но да видим колко е вярно

Конете са моят живот!!