симинорна емоция

7 отговора 0 прегледа
#1

симинорна емоция

14 окт, събота, зала „България”, Бах, Месата в си минор (Високата меса), BWV 232. Бахов хор от Марбург и Бароков оркестър L’Arpa Festante от Мюнхен, дир. Николо Соколи. Катя Плашка (сопр.), Ане Биервирт (мецосопр)., Юлиан Прегарден (тенор), Ралф Ернст (бас-баритон).

Великолепно бароково изпълнение на Месата. От край до край. Въпреки няколкото технически гафа (онази пуста валдхорна). Въпреки че с изключение на мецосопрана, останалите гласове на солистите не бяха нещо особено. И все пак, такава красота не се чува всеки ден. Великолепно пресъздадена архитектура на тази мащабна композиция (която се доближава до Матеуса). Всичко беше направено с мярка, без капка заиграване и залитане в крайностите – едновременно строго и пестеливо, и в същото време – топло и красиво. Да не говорим за безупречната вярност към нотния текст (направих си труда няколко дни преди това да проучвам партитурата, та мога да го кажа съвсем отговорно).

Два часа без пауза... е, не ги усетих! Че и един спонтанен бис след това. Не помня кога за последен път имаше такива искрени аплодисменти. Не ни се тръгваше...

Много може да се говори и за хора, и за оркестъра, за инструментите им, за красивия мецосопранов глас (пак го споменавам), но не ми се разваля магията.
И това от един състав, който доколкото знам, минава за съвсем редови немски хор и оркестър – нито е някаква национална институция, нито нищо. Ама свирят, бе, свирят и пеят от сърце и душа. Ми то тези неща си личат. Напира ми да попитам "Що така, бе?", ама айде поне този път да не почваме пак с плюенето и злобицата. М?

ПП: Навремето известен диригент на голям руски (това още съветски) оркестър споделил, че е готов да замени за една година поста си на главен диригент с този на асистент в кой да е немски оркестър. Разбирам го!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Отговор
в отговор на Чykчa #2

Re: симинорна емоция

Радвам се, да прочета твоите възторжени впечатления.
Свирят хората..
Месата в си минор, която ти предложи миналата година, я имам записана на компютъра. Пускам си отделни номера. Днес, освен това пуснах и някои други творби на Бах, които ти си предложил, че и един запис, предложен от Боза космата.
"Какъв ти поток, това е цяло море", бих повторил думите на Бетовен, казани за Бах.

Отговор
в отговор на Чykчa #3

Re: симинорна емоция

Четейки твоя постинг, искрено съжалявам и изключително много ме е яд, че не отидох да се насладя на тази музика. Понеже месата 232 е сред любимите ми Бахови творби, подозирам какви чувства щеше да провокира у мен изпълнението, съдейки по твоето описание. И понеже виждам твоите пристрастия към Бах, бих искал да те попитам, тъй като очевидно си професионално обвързан, интересуваш се и знаеш - ще има ли в близките месеци някъде нещо от Бах? Каквото и да е. Аз го боготворя и бих слушал всичко от него. Може и на лични, ако предпочиташ.


VIRTUTEM FORMA DECORAT
Отговор
в отговор на Чykчa #4

Re: симинорна емоция

Прав си, Чукча, хиляди пъти си прав! Така добре си го казал, че нямам какво да добавя. Имахме огромното щастие да се насладим на живо на германски хор и оркестър - пеят и свирят хората, просто нямам думи. С изключение на солистите, които си бяха слаБички, това изпълнение не отстъпва съществено на нито едно от десетте, които имам на запис. А диригентът - това момченце буквално - как блестящо се справи с това наистина сложно и велико произведение. Но не само професионализъм имат хората - с дух пеят, със сърце свирят и такива едни топли, добрички лица... Покориха ни просто!

Отговор
в отговор на Чykчa #5

Re: симинорна емоция

Аз нямам какво да добавя след тези така точни думи на Чукча.
Концерт от класа, който и на мен ми спря дъха, и често предизвикваше настръхване на кожата ...
А само като си представя че това не е даже просто редови германски хор, а хор от непрофесионалисти. Бяха представени като хора които си имат своите най-различни професии или студенти...
Всъщност хорът ме впечатли най-силно - с изяществото и точността, с много вярно предаденото послание - и музикално и емоционално и духовно.
Оркестърът и диригента също не им отстъпваха.

Не знам дали усетихте същото, но солистите които в началото почти разочароваха, с напредването на концерта сякаш придобиха повече увереност и към края бяха на друго ниво. Дори и басът ми хареса накрая.

И едно дребно допълнение - мислех че за такъв концерт, билети трябва да се вземат доста дни по-рано. Но явно концертът не беше "за показ на тоалети и среща с известни персони" и затова имаше и свободни места в залата... (кой ли е чувал Марбург?? )

А публиката също си я биваше - видяхте ли какво неприкрито щастие грейна в очите на изпълнителите при аплодисментите на края??

Рядко го правя, но от сърце им виках БРАВО.

Редактирано от broadway на

Отговор
в отговор на broadway #6

Re: симинорна емоция

Когато човекът, който направи встъпителното слово, спомена, че ще слушаме може би най-великото произведение, написано някога, се сетих за две неща. Първо за едноименната тема в клуба и второ как години наред през септември пътувам до морето точно с тази Меса. За второто още нямам отговор на въпроса защо именно си-минорната, но пък ми стана приятно.))
Виждам, че клубарите са единодушни в отзивите си. Присъединявам се. Ще добавя само, че ми направи впечатление как всички, които солираха, ставаха прави – тромпети, флейти, обои, фаготи, концертмайстора. Духовите инструменти бяха подбрани по качество, което максимално да ни доближи до автентичното. От солистите най-впечатлителна беше мецосопранката, а единият тромпетист в момента, в който реши да се прави на корнист, изпусна няколко завоя. Имаше и един пълничък хорист в центъра, който през цялото време само разлистваше тетрадката, не я погледна нито веднъж и пя всичко наизуст.
След финала малкият ме пита: ще има ли бис и докато му обяснявам, че при такива произведения по-рядко се случва, взеха че повториха Agnus Dei.
Хубава съботна вечер сe получи! Подсвирквайки си по нощните софийски улици, прибрах се, не издържах и вкъщи си я пуснах Месата отново.

А роклите и мобифоните…по-добре, че ги нямаше.


Отговор
в отговор на Чykчa #7

Re: симинорна емоция

Zachto se cudite,chtom sa nemzi,znaci sa #1 vuv vsicko!
A nachite orcestri vsickite sa si...maikata ot pone 15-16 god!

Отговор
в отговор на koko #8

Re: симинорна емоция

Колко е хубаво, че иматолкова почитатели на Бах -през декември изцяло германски комплект певци и диригент предколедно ще правят "Магнификат" в зала "България" заедно с радиохора и радиооркестъра .Поне сме сигурни,че ще е професионално.Дано е и вълнуващо!

Отговор