По жицата.

Прелиствам пожълтелите страници на една книжна реликва – спомен от баба ми по бащина линия (споменавам книгите от тая баба, а не от другата – друга бабо – ето и теб те споменавам, за да не те сънувам после как ме гълчиш, че само едната моя баба – твоя конкурентка – споменавам... уф – май се отплеснах за бабите си конкурентки, ама явно от тогава у мен се е оформило и укрепнало качеството ми - от невръстна възраст, та досега, да привличам все по две жени минимум наведньж)... и погледът ми се спира на един текст...

И бързам да споделя невероятната гордост, която ме обзема винаги, когато се сетя за Видния и Първи български орнитолог Петко Моканина, съсредоточил, да не кажа – отдал, целия си живот в името на Науката. По-конкретно – приноса му се състоял в изследването на популациите на лястовиците на територията на тогава Княжество България... Безспорният му талант в този дотогава неразработен научен сектор бързо го издигнал в съответните академични среди, а като добавим и несъмнено величавата му енергичност – не бихме се учудили, че по онова време бизнеса с лястовици е процъфтявал, а България е заемала престижното първо място в топ тен на прадядото на сп. “Форбс” в раздела “Износители на лястовици”, и жените на лястовичарите сияели в тоалетите си (напазарувани директно от парижките дюкяни), с които били в състояние да ударят в земята всяка средностатистическа европейска кокона... Както се чувстват примерно сега Барцелона, Челси и Вердер едновременно в Първа група на ШЛ, щото са с български отбор...

Но истинският удар дошъл, когато Моканина извършил своята лична научна революция, описвайки и класифицирайки един от най-загадъчните екземпляри в крилатия свят, съизмерим по значимост само с митични птици като Феникс, птиците Додо, Рух, една волна птица от ГЗС, както и Гълъбът с Цвят на Портокал, за когото бегло споменава колегата У. Еко в един жалките си литературни напъни...


Познахте – става въпрос точно за Бялата Лястовица!


Позволявам си да ви покажа и рисунка на Бялата лястовица – автентичен акварел, изработен собственоръчно от Моканина:













Забележете колко вярно е възпроизвел автора характерния силует на Лястовица в своята рисунка... А зърнахте ли перфектните детайли в областта на перушината около крилото й? Да – пред вас наистина стои един Шедьовър.
Стигнахме и до същественото – Нашата Изненада днес е да ви направим неописуемо щастливи, защото Всеки от вас може да се сдобие с Оригинала на този Шедьовър!!!
И то само на Невероятната Цена от 50 лв.!!!
Първите 1000, поръчали си Оригинала на този Уникален Ювелирен Шедьовър, ще получат ОЩЕ ЕДИН!!!
За поръчки – на лични...

П. П. Между другото - мислите ли, че ще откриете Своята Бяла Лястовица в Живота?
Или вече сте Я (ГО) открили?
А изобщо – орисани ли сме всеки от нас да открие това, което търси?
Перфектната?
Перфектния?
Или всички търсим всъщност Перфектните?
А как да направим така, че ако са открити - да не отлетят... Да се научим да летим с тях ли?


Impossible is... shriek.

Какво, какво? Перфектният, перфектната?:))
Бях се засилила и отговорих нещо в тоя смисъл в темата на петък.
Обаче тук ще ти дообясня.

Някога бях...да речем увлечена по дръгливия хахо Аксел Роуз. Каквото и да си разправяме, леко неугледно си беше момчето (сега да не говорим). Неперфектен!
Та ей такива мисли ми минаваха из главата -
Този миличък лош, грозен Роузи...ако беше един типичен зализан красавец...с това гигантско самочувствие - нищо ново под слънцето. Скука и пак скука.
Обаче като го гледам какво представлява - за да е толкова самоуверен и дързък - сигурно крие нещо в себе си. Я някоя красива душа, я брилянтен ум...
И любовта дойде - на талази.....

Крие увреден черен дроб и две кила дрога в кръвтааа:)
Аз харесвам на същия принцип, например обожавам същество на име Смърдел, макар още да не познавам такова.
Вие смърдел познавате ли?