Вълче време

И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.
Г.Кушвалиев

"...най същественото е невидимо за очите"

И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.


но не помня откъде...

БАЛАДА ЗА ЕДИНАКА

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли? В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра-не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгнат вой, сто века неумрял,
изтръгнат зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща прималяла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки-мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!

Добри Жотев

Почти те бях забравил, но когато...

За първи път се влюбих в теб,
в косите ти и в сините очи,
усмивката със зъби от седеф,
в гласчето, дето тъничко звучи.
Но казах си, че ти не си за мен:
"Край. Точка!" и извърнах си главата,
и станах постепенно променен...

Почти те бях забравил, но когато...

За втори път направих груба грешка,
обърках се и не направих сметка,
че с малкия си пръст на въртележка
отново завъртяла си ме ти.
Помислих си: май аз не съм за теб,
избягвах твоите коси от злато
и бях избягал, бях успял почти...

Почти те бях забравил, но когато...

За трети път едно и също нещо
се случи с мен, през моя ум и воля
премина като острие горещо,
направи ме прислужник по неволя..
Но казах си: не сме един за друг
и няма шанс да бъдем нещо слято,
и станах наковалня вместо чук...

Почти те бях забравил, но когато...

Когато за последен път реших,
че може би си струва да опитам,
че даже да се давя в сивотата,
ще подадеш приятелска ръка,
че може би ще бутнеш с пръст водата
и ще направиш слаб водовъртеж,
че може би ще станем нещо слято,
че може би на мене ще се спреш.
С удавническа смелост ти признах,
това, което може би почувствах,
това, което може би разбрах,
това, което може би пропуснах.
Тогава отговорът - кратък, плах,
но едновременно и с мощ гръмовна,
прониза не ума, не волята, а моя страх
и впи дълбоко свойта паст отровна.

П. Събев


"...най същественото е невидимо за очите"

Да плачеш от щастие

Часът е... някъде между миналия и бъдещия ден.
Сезонът... между топлото и светло лято, и мрачната зима.
Сама в стаята си съм.
Сълзите ми тежко наказват възглавницата.
Мислите ми препускат бурно в главата ми.
И ето че изплува и той-въпросът.
Защо плача като имам всичко - имам теб?
В стаята звучи музика, изпълнена с болка.
Часовникът, изморен, отброява дванайсет.
Защо не мога да заспя, а сърцето ми бие толкова силно,сякаш няма утре?
И ето че вече знам защо плача.
Плача от щастие.
За първи път.
Мислех че е невъзможно и само глупаците го правят.
Но...нека,нека бъда глупачка и да плача,защото те обичам,че и ти ме обичаш.
Нека плача от щастие.
Нека сълзите не пресъхват.
Защото те не са онези... горчивите - те са по-сладки дори от съня.
Те се стичат по бузите ми, по устните ми, по шията ми.
Сякаш са целувките ти.
Сякаш си с мен в тъмната нощ.
И колкото по-тъмна става тя-сълзите капят ли капят...
И ето... усмихвам се през сълзи.
Но това не е трудна усмивка.
Най-искрената и чиста усмивка, която мога да ти подаря.
Нищо, че в момента те няма.
Утре ще има - със сигурност.
И ето че чувам гласа ти:
"Заспивай, любов моя! Бъди спокойна. Аз те обичам и утре отново ще сме заедно."
И... усмихвам се пак.
Клепачите ми натежават.
Заспивам!
"И аз те обичам!"


nevena

тя може да чака
знае как да потъва
в ъглите зад гърба му

как да придърпа сянката му
нишка по нишка
да я извае край себе си

захапва кичур коса
като сламка
тънка пищялна кост
с която да го забоде

той е мрежата
в която иска да хване
живота си

мира стоименова

Ти да не си Джаки съдружника на починалия при нещастен случаи фатик............

Не съм забравила, че мога да обичам...

Не съм забравила, че мога да обичам,
че мога да изрежа силуета ти
по линията на безкраен хоризонт
и да те отделя от залеза.
Не съм забравила и зная,
че някога(а може би и скоро)
пак ще обичам и ще мога
да короновам нощите и дните
със палещите ласки на ръцете си,
да се превърна в някаква религия,
която проповядват ветровете.
Повярвай в дланите ми, намагнитени
от някакво взаимно електричество,
повярвай в знака, умножен
от линиите на ръката до безкрайност.
Повярвай в нямата му тайна
и след това ще знаеш, че съм истинска.
Не съм забравила, че мога да обичам!

Яна Кременска

Не не съм-а ти изобщо виждала ли си Фатик?:)ужасна мазна гледка:)

"...най същественото е невидимо за очите"

* * *
Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.
М.Башева


"...най същественото е невидимо за очите"

След отпътувалия влак

В беззвездието - звезден знак!
И ние на снега се молим,
спрял на перона меланхолен
без разписание и влак.

Уж слънцето сред южен град
венча ни, а сърцето стине.
Снегът из зимните градини
прилича на опадал цвят.

От рани есенни горях.
И вече връщам всичко взето.
Презирам щастие, което
се плаща не с любов, а - с грях.

Една ли мисъл ни терза,
та пред тревожната зеница
се сблъскват - сякаш птица с птица-
звезда с изплакана сълза.

От зимна ясност заслепен,
с душа звънлива като нота,
аз, изкушавайки живота,
му служа, сам неизкушен.

Сред тоя чист и грешен свят
дланта ти е гнездо, което
е сбрало сякаш битието
с лирична страст, с лиричен хлад.

По-мъдри ли сме в тоя сняг?
Стоим безмълвни на перона
и с болка гледаме към склона
след отпътувалия влак.

Н. Зидаров

Аз вярвам в мълчаливата любов



Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Давид Овадия


"...най същественото е невидимо за очите"

То и Джаки не е по различен............

Аз затова и казвам ,че не съм-но може да се басираме ,че съм виждал повечко боклуци от теб;)айде сполай ти:)

"...най същественото е невидимо за очите"

И кой са те..........

Ха-ха

"...най същественото е невидимо за очите"

Глухарче

Любов - като глухарче крехка.
Не смея дъх да си поема,
не смея и да го откъсна,
защото мигом ще угасне.
Стоя и се любувам само,
и разсъждавам със тревога:
Това, което аз опазя,
дали ветрецът ще пожали!

Здравко Кисьов

Нарисувай ми душата


Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила,
с твоята душа. . .
*****************

Иля Велчев

На Милена


"...най същественото е невидимо за очите"

Кръговрат

Ще идват пролети. Ще отминават.
Бях млад. Сега не съм. Ще остарея.
И ще умра. И няма да остане
от мен и тебе нищо друго
освен ония стихове, в които
ще идват пролети, ще отминават,
ще бъда млад, след туй ще остарея
и ще умра, и няма да остане
от мен и тебе нищо, нищо
освен любов.


На Корнелия

Блус

Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
Аз теб след век те разпознах
и само век ще те обичам.

Оттатък залеза, отвъд
ноща тъмнеят бариери.
Не иде прошка ни съд...
Любима събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха на ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свеща.
Не чакай:забрави ме вчера!


Калин Донков