Хак да ми е!

За прибирането от училище, ами странна работа. Сега сме 2-ри клас. За да се стигне до училище се минава през булевард и я води и прибира майка и. Миналата година, обаче, в началото я водеше баба и, а понякога и дядо ми, бързо ги е отрязала и започнала да се прибира сама. С уговорката, че тогава живееше в по-малък град, пътят от училище минава през "уж" пешеходна зона, с изключение на една малка средно натоварена улица.

Виж, за информирането...тъпо е, ама отговора е "за важните неща". Не съм сигурен, че засега съм в състояние да ги класифицирам и подредя в писмен вид

Ами, аз не бих оставила детето си да се прибира само.Не заради булеварда, а заради всички ужасии, които могат да му се случат, ако някой реши да му ги стори.
Може и да се чувства прекалено обгрижвана, но има начин да я накараш да си мисли, че това е важно за теб - искаш да ти е компания, може да си измислите ритуал - след училище е вашата среща за нещо само ваше - сладкарница,магазин, разходка - ваши, споделени мигове, като приятелки, а не ПРИБИРАНЕ от училище.Така ще се почувства по-специална, по-независима, по-голяма.

А иначе какво има да уведомяваш другия родител - ако се интересува от нещо, да пита.Ти отглеждаш детето, решенията вземаш ти.Е,ако решиш да я запишеш на някакъв екстремен спорт, например, редно е да го обсъдите заедно с бащата.

Безсънна,при мен обстоятелствата наложиха синът ми още от трети клас да ходи и да се връща сам от училище,започна да ходи и на училище "Европа" и трябваше да пътува с автобус-градски.Покрай нас няма баби и дядовци,аз трябва да ходя на работа .Справи се детето,но много сме си говорили,много съм се притеснявала,когато му се е налагало да закъснее,винаги ми се е обаждал.Опасно беше,но от малък свикна да е самостоятелен и отговорен.Вече е на 17 години и си имаме страхотно доверие.
Колкото до баща му,обаждала съм се след родителски срещи,екскурзии,когато е бил болен,общо взето-за по-важните неща,а те с баща си се чуват често.
Познато ми е това чувство на несигурност,когато детето трябва да направи нещо само,но говори повече с нея за опасностите,как да се пази,че разчиташ на нея .

Известната предпазливост е conditio sine qua non, както е добре и да не се прекалява в нищо, вкл. в предпазливостта.

Така е, съгласна съм.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Сещам се, че зачеването на дете е антоним на предпазливостта (шегичка)

Не исках да съм директен, но:
- ако свършва училище ~13 ч., и ако я взимаш всеки ден, това ви обрича на бедност (ниски доходи). Което е много по-голям проблем за сигурността, отколкото 500-те метра.
- днешните "на 9 г." са като вчерашните на 12-13... Малките рискове са отпаднали, остават елементарните големи рискове. Ако изключим случайните неща, които и на нас се случват, остават два риска: дрога и педофилия. Един наблюдателен квартал се справя с това; не могат да бъдат наблюдателни само гъсто населените най-централни части. Затова е по-добре да се живее в периферията, дори от тази малка гледна точка.

Винаги ме е било страх най-вече от малките рискове (бебета и детска градина) - да не се задави, да не падне, вирусите, порязванията, отровите, огънят. Пък и детското на Пирогов го познавам вече в най-големи детайли от честите си посещения допреди време ... Големите рискове наричам елементарни, тъй като са тема и за възрастните.

Времената са се сменили, но количеството и степента на опасности, които дебнат децата ни си остават константа.

Няма ги масираните междуквартални битки с камъни, след които пукнатите глави бяха нещо нормално; няма ги игрите на фунийки с карфици, няма ги пукалниците, прашките и арбалетите. Не палят огън в развалините на старите къщи и не играят по строежите. Момиченцата не смучат зрънца татул, за да станат вещици - достатъчно им е да се наплескат с детски гримове, за да заприличат на вещици. Не играят народна топка, дадаир или на ъгълчета директно на улицата. Не си правят сами бомбичките, предпочитат да си ги купуват.
За това пък ходят на детски дискотеки, гърмят китайски фойерверки с непредсказуем ефект, прекарват половината от денонощието с микровълнова печка (пардон, мобилен телефон) до главите си, останалата половина си пържат мозъците пред телевизора. Не пият концентрат за кока-кола, откраднат от завода за безалкохолни напитки, смучат енергийни напитки на корем :)

А, да... педофили имаше и в моите детски години. И от онези, класическите насилници имаше - дето като те причакат вечер в тъмния вход с нож в ръка, имаш точно 3 секунди да се почудиш ще те изнасилват ли, или ще ти дръпнат чантата.

Не можем целия си живот да прекараме в страх. Какъв е смисълът от този живот тогава?

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

навърши 10 в края на юли и сега е в 4 клас. Тя иска да ходи сама на училище и да се прибира. Но...
Всички искаме да я водим и прибираме - когато можем, естествено... Защото всяка минута, прекарана с нея, е много весела - малък празник за очите и душата. Тя има страхотно чувство за хумор - даже понякога я притесняваме с желанието си да бъдем в нейната компания.

Така че - нещата са различни във всеки конкретен случай. Ужасявам се от мисълта, че моето дете ще порасне и ще си поеме по своите пътища в живота - мисля, че много ще ми липсва нейното смехотворство.


Love should be everything or not at all...