Невъзпитано дете

Здравейте,

Пише ви отчаяната майка на три годишно момиченце. Тъй като опитах всичко описано в книгите по темата или съветите дадени от препатили и нищо не стана, вие сте последната ми надежда.
Дъщеря ми е на път да се превърне (или вече се е превърнала) в това, което преди с лека ръка бих критикувала и заклеймила като абсолютно невъзпитано дете. Демонстрира постоянно неподчинение и противопоставяне за всичко, което можете да си представите, с всички съпътстващи ги мрънкания, тръшкания и т.н. Не иска да яде, не иска да си спи в леглото, сутрин не иска да се облича, вечер не иска да се съблича, с труд си решим косата, обуваме пантофите и т.н. Навън винаги избира обратната посока на движение и ако се опиташ да я насочиш започва да се мята по земята и да крещи. Вече ме е срам да излизаме по улиците. Зная, че тази възраст е много трудна, но наистина не съм виждала в другите деца около нас такива прояви, даже всички други вече ми си струват много възпитани и добрички.
От скоро започна да ходи на детска градина и нещата за съжаление май се влошиха.
Иначе е много умна и любвеобилна, и когато не е в някое от тези настроения е прелест.
Наистина вече губя надежда и опитах всичко.

Моля ви дайте съвет.

Все едно говориш за моята Анна... Наистина ужасна история. Нищо не иска и на всичко казва "не" и "няма"... И тя ходи на ясла от септември и нещата при нея също се влошиха от тогава. Тя е на 2 години, но мися, че точно това е въпросния "бебешки пубертет"... Ако това нещо трае до 3 годишна възраст... ще се разстрелям доброволно. Щото след това ме чака същото със София

Не мога да те посъветвам нищо друго, освен да имаш здрави нерви и да продължаваш да опитваш да я възпитаваш. Сигурна съм, че нещичко, дори и малка част от това, което правиш й влиза в главицата като правилно или погрешно... Уффф

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006

Да, и аз го отдавах до скоро на този ужасен период, обаче колкото и да ми е неприятно да си го призная не съм виждала такова нещо при никое дете от обкръжението ни. За съжаление не съм установила нещо, което да помага. Не помага нито да се караш, нито наказване, нито напляскване, със строг тон и спокойствие може би е имало най-видни резултати, но разбира се много краткотрайни, до следващия път.

Здрави нерви. Почне ли да се тръшка си я оставяш да си се тръшка. Хич не е приятно да се лежи по земята и да си биеш главата и когато няма реакция наоколо от това - просто става безинтересно.
Следи какво обича. Ако се тръшка и кажи, че ако спре ще направите/ядете нещо любимо след лекцията как може да се нарани от тръшкането и не е хубаво за здравето и т.н. Изобщо не притичвай за всяко нещо и не си изпускай нервите. И най-важното е като я пуснат лошотиите да покажеш/кажеш колко си я обичаш (въпреки, че понякого ти идва с часове след това да извиеш нечий врат включвайки собствения).
И изобщо не показвай колко ти кипва. Понякога явно сме голяма забава да сме извън кожите си и им харесва да ни вадят.
Естествено понякога се налагат и наказания. Когато го правиш трябва да си сигурна, че е правилно. Аз поне обикновено се изяждам отвътре и то ефекта хич не е добър, затова наказанието е най-последен метод при нас и за близо 3 години се брои на пръсти.

Аз в момента имам страхотен проблем да я навия да си издуха носа. На много мами ще им се стори никакъв проблем, но ние си правим лесно ушни инфекции и е повече от задължително да го духаме. Какви ли не ги измислям вече, като съм на принципът никакви лъжи и лъжливи обещания, защото аз си спомням за такива от моите родители. И вчера се затвори в банята и сама си го духа - ей,така от нищото седмица на какви ли не опити. То пак е проблем, защото си затваря 2те ноздри докато духа, а на мен съвсем не дава, но пак го бележа като напредък.

Може да ви прозвучи гадничко, като за Вуте дето му е по-зле, но много ме успокоихте, а сега се успокойте и вие. Моят хубостник е на 1г. 4м. и вече ми ги прави тези ипълнения, тръшкане, викове, крясъции т.н., "да си сложиш края". Един доктор каза, че това е само началото на осъзнаващото се детенце. Всеки път, като се замисля, ми изниква една единствена дума "хладнокръвие", мисля че това е рецептата. Успех!

Здравей,
Не съм имала такъв проблем с големите си деца,но..никога не е късно..
Моята рецепта при приближаването на проблем от какъвто и да е характер ВИНАГИ е била - ОТВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО.
Повярвай ми-помага дори на новородено.
Като се разплаче за нещо (никога не са стигали до тръшкане моите,но..предполагам,че е случайно..) сменяш темата. Вместо да задълбаваш в обяснения колко е лошо,грешно,неправилно,срамно,смешно,и т.н.. показваш минаващото кученце,котенце,зайче,мече..Или си спомняш,че си си забравила ключовете за колата..или включен котлона..или..каквото ти хрумне..(по възможност истинско и реално случващо се) и..действа страхотно. Не знам,ако вече си му отпуснала края дали ще има ефект,но..се надявам,ако подхождаш с постоянство да помогне..

УСПЕХ

- Когато не иска да яде.. - не я насилвай
- когато не иска да си спи в леглото .. - опитай да легнеш при нея и да я гушнеш..Да й разкажеш приказка...да й изпееш песничка..
- когато не иска да се облича сутрин...- облечи я ти..(вероятно просто не иска да ходи на градина?) Ако не дава да я облечеш..хм..опитвала ли си предишната вечер да я помолиш да ти помогне да изберете заедно дрешките или панделките за следващия ден..Така на сутринта ще облечете нещата,които сама е избрала..Насърчавай нейната самостоятелност -явно иска да не я смяташ за бебе..
- когато не иска да се съблича вечер.. -сигурно не иска да си ляга,когато ти решиш..иска сама да реши кога..Ами..тук...трябва да се въведе някакъв ритуал на заспиване..Примерно..като се приберете от градина -да се съблече т.е. преоблече за да хапнете нещо вкусно..Да се съблече за да се изкъпе(ако обича да се къпе е чудесно )и..като излезе от банята я гушваш с хавлийката и я обличаш с пижамката..
- косата.. тук и аз имах проблеми..все с дълги коси ходеха госпожиците и все се оказваше,че ги скубя,като ги реша..Но..измислях различни прически за да стоят мирно..и..като кажеха,че съм ги ускубала..казвах: "Ох,мамо,мамо..по-внимателно с косичката на детето.." все едно съм несръчна ...и..те се засмиваха..
- пантофите...-ако не е много студено,може да преживееш и без пантофи..но..ако държиш всичко да е ОК..изберете нови пантофи заедно..с уговорка,че търсите такива,дето ще си ги обува без напомняне..и..после само поглеждаш крачетата,когато не са обути и..питаш дали да й донесеш пантофките,понеже явно ги е забравила..
- навънка... просто преди да излезете уточнявате накъде ще ходите..и..като тръгне на обратно..споменавяш без да я насочваш,че всъщност отивате другаде..и..би трябвало да няма проблем.Ако има...тогава споменаваш някакъв любим обект в посоката в която сте и..непременно минавате покрай него..
..
Уф..отстрани изглежда лесно..,но..разбирам,че не е така,когато бързаш и трябва да се справиш с това.. Забравих да спомена,че..трябва да си абсолютно спокойна и самоуверена..и да не си изпускаш нервите в никакъв случай. Не й се карай..обръщай нещата на игра..забавлявай се с нея...
Можеш да използваш следния "трик":
"Аз когато бях малка и баба ти едикояси искаше да направя това,дето сега го искам аз от теб, правех ето така.."..и..правиш каквото си наумила да правиш...(примерно да я облечеш..)като обясняваш..- Обличах първо едната ръчичка..после другата..и..все исках сама да се справям с копчетата,но..не успявах да се закопчея и баба ме закопчаваше ето така...(и закопчаваш..)
Ами....това е само пример,но..би могло за много неща да се приложи..
Важното е да си търпелива..и..да не позволяваш на малката прелест да те ядоса и да те изнерви..

УСПЕХ

Здравей Дейзи,
пишеш, че детенцето скоро е тръгнало на ясла. Там как се държи?
Наскоро имах разговор с първа братовчедка на моя мъж, която е психолог. Тя обеснява много точно това поведение с т.н. биполярност на децата в яслена и градинска възраст.
Моят съвет е да се обърнеш към детски психолог, сигурна съм, че ще те посъветват и ще поработят с детето.

Мили майчета,

Благодаря ви на всички. Наистина много ме обнадеждихте. Разбира се, сигурно звучи по-лесно отколкото е, но ще се пробвам.

А coccinella, дъщеря ми наистина скоро тръгна детска градина, но това само задълбочи вече съществуващите проблеми. А най-странното е, че там се държи по същия начин. Аз очаквах, че с непознати хора ще е сдържана, но съм се лъгала.

Може би и аз си имам вината, че съм я разглезила повечко отколкото трябва, но е такава сладка чаровница, че човек трудно може да и устои, а и се появи в момент когато изгубих баща си и може би емоциите ми повлияха.

Поздрави и благодарности

Виж, много е трудно, разбирам.
Има някаква причина извън детето ти, за да се държи така. Помисли си за семейната ви среда. Нищо не казвам, само подхвърлям идеи.
Много често си мислим, че създаваме един оазис за детето си, но чисто и просто всичко е маска, а децата много добре усещат истината и това ги кара да живеят в несигурност, която трябва да покажат по някакъв начин.
Ако вие сте били целеустремени да възпитавате в любов и разбирателство, истински, то няма начин детето ти да е "родено лошо", аз поне вярвам в красивото начало на всички ни.
Има неща, които достигат до подсъзнанието им, и които ние не можем да залъжем с усмивки и подаръци.
Ако с говорене и обяснения не се справяте, то може да се наложи със санкции и наказания.

Вчера една майка влизайки в магазина удари с вратата дъщеря си, някъде около 6-7 додишна. Майката беше с малко дете на ръце, дъщерята искаше да отвори и тя вратата, но стана препирня и така се стигна до ситуацията - малката започна да реве театрално, а преди това нарече майка си "идиотка скапана, мръсница!" няколко пъти. Жената изпадна в супер неудобна ситуация, опита се да я успокои, не можа и се изнесе...
Ако й бях майка щях да я смеля от бой тази пикла, честно ви казвам!!!
Извинявай за Офф-а

Здравейте май4ета!
Аз също имам проблеми със сина си, който ве4е е на 6 годинки, и както се казва-по-големи деца, по-големи проблеми. Аз от скоро ходя на едни лекции за родители и една приказка ми направи много силно впе4атление: 'Няма лоши деца, има лоши постъпки". Децата са толкова 4исти и невинни и вси4ки лоши неща, които правят ги виждат от нас или от заобикалящата ни среда. Щур4о дава много ценни съвети, бих искала и аз да имам нейното спокойствие и търпение. Всяка от нас се старае да бъде добра майка и да възпита децата си добре, но доколко успяваме...това е друг въпрос, пък и 4овек се у4и докато е жив.
Аз, специално, с моя в такива моменти на тръшкане,сърдене и тн. непослушание, след като не успея с обяснения и приказване да го убедя, просто го изпращам в другата стая, докато се успокои. А там много бързо си намира с какво да се занимава, забравя 4е се е сърдил и се успокоява. Ако имах нерви сигурно бих му говорила по-дълго, но понякога не издържам и запо4вам да се ядосвам и да крещя, което не е добре за никого, пък до шамари гледам максимално рядко да прибягвам.
Така, 4е не се притеснявайте майки, всяко дете си има характер и от нас зависи доколко ще му позволим да ни се ка4ва на главата. Но аз също съм на мнение, 4е шамарите и карането не са най-добрия на4ин. В смисъл, 4е те още пове4е го настройват срещу нас и го подтикват да ни прави напук.
Абе отстрани е лесно да се дават съвети, но приложението им съвсем не е толкова просто. Но ние сме тези, които трябва да насо4им малкото 4ове4е в правилната посока:)
А аз понякога, когато едва се сдържам на глезотията на сина ми и от това да не го ударя, просто си представям 4е е 4уждо дете, и 4е другите деца никога не бих си позволила да напляскам. И така някак си му се разминават шамарите:)))
Успех в изграждането на детския характер и мислете позитивно-децата не са лоши, просто понякога са криви:)

[image][линк]][img][линк][/image]

Детето ти не е невъзпитано. Това са проявления на хиперемоционалност. На такива дечица не трябва да се пускат филми, никаква телевизия, по-спокойно с приказките, да не се стимулира изрично детенцето. Трябва умерен спокоен режим и терапия, дори и да е домашна. Всяка форма на стимулиране на въображението не е желателна.

Разнообразие - [линк]

Имаш ли в София връзка с добър детски психолог?

Разнообразие - [линк]

А не мислиш ли, че това малко момиче е получавало точно същите обръщения от майка си?

Разнообразие - [линк]

Ами ето, ти сама си намерила отговора. Строго, последователно и търпеливо. Няма друго спасение. Като четох описанието ти, все едно мойта щерка си гледала. И ние сме сега в същата фаза, на 2 години и 2 месеца, и всеки ден си скубя косите от отчаяние. Но това е положението. Ако се опита с рев и тръшкане да се налага, пренебрегвай я (стига да е възможно, т.е. да го прави вкъщи). Ако сте в магазина, просто запази спокойствие и веднага я изведи, макар да не е винаги лесно да си прекъснеш пазаруването. За известно време опитай да ходиш без нея на покупки (дано има на кого да я оставиш за малко). Резултатите са краткотрайни, както казваш, но то не може и да е иначе, децата на тази възраст бързо забравят това, което не им изнася, например забраните. Просто повтаряш до посиняване, няма как. Горе главата, казват, че децата, които са такива буйни като малки, изкарват истинския пубертет леко. Стискам палци и не се тревожи, не си сама. Няма какво да гледаш околните, те не са важни. Не се сравнявай с никого, всяко дете е уникално.

Колкото е трудно на родителите, толкова по-трудно е на самите деца. Като сравняваме тези реации с пубертета - аз съм карала емоционално много тежко тези години. Агресивната реаакция е неадекватен опит за самозащита. Децата са малки и неопитни в поведението си. Те са огледало потяхному на някаква реация от обкръжението. Не значи, че сте лоши с тях, за да са лоши с вас. Просто те не намират начина и с безкрайна обич и търпение трябва да им се покаже как да комуникират с вас.

Разнообразие - [линк]

на три годишно дете. Никакви психолози, никакви излишни паники

Това съвсем скоро ще премине. Просто ти трябва търпение и единственото, което можеш да направиш е да не се впрягаш (децата усещат, кога родителите се паникьосват и се забавляват от тези реакции и често ги използват в своя полза)

Просто това е един вид протест срещу детската градина. Съвсем скоро ще отшуми и ще имаш съвсем друго дете - повярвай ми....

Съвсем скоро минах по този път и не само аз де. Не драматизирай нещата.

Съвет: отнасяй се с детето като с голям човек. То вече пораства и чувства това
Скоро започват безкрайните ЗАЩО и не обича да го командват (това даже го обижда) Опитай се да го убеждаваш повече с думи. То се нуждае вече от диалог, отколкото от директни заповеди

виж тайпана

извинявайте, но сигурна ли сте в товар което препоръчвате?

Не мислите ли, че проблема е къде къде по-лесно решим и не толкова сложен?


Тя е дала страхотно обяснение - ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Защо пък трябва да му спрете въображението?!?

Честно казано направо съм потресена от Вашия коментар и искрено се надявам да не сте лекар

виж тайпана

моя пртелка е безкрайно обичана от родителите си, а наричаше баща си глупак, тъпак...
Мисля, че ако съпрузите ни ни обиждат пред децата, то и децата ни ще започнат да правят това, подражавайки на бащите си.
Ако мъжът удря жената, то и синът ще я бие.
Това мисля.

Абсолютно съм съгласна с теб. Децата копират модел това исках да кажа.

Разнообразие - [линк]