Помогнете ми

Още не съм разведена, но може тука да има някой, който да ми даде съвет. В безизходица съм и нямам с кой да се посъветвам. Пари за адвокат също нямам.

Фактически от години бракът ми е формален, мъжа ми си има на практика друго семейство. Сега обаче за първи път спомена за развод. Проблема е, че иска да вземе детето. Всичко е на негова страна - аз нямам жилище, негово е отпреди брака. Нямам постоянна работа, работя на хонорар и доходите ми са несигурни. Имам сериозни здравословни проблеми.

Не разбирам нищо от закони. Моля ви, не ме оплювайте и не ми обяснявайте как е трябвало по-рано да направя нещо. Не съм го направила, защото го обичам и се надявах че нещо може да се върне. Кажете ми само ако някой знае, може ли наистина да ми вземе детето, защото нямам за какво друго да живея.

Намери пари за адвокат!!!
Нямаш избор в тази ситуация, трябва ти.
А що се отнася до детето - той отколко време не живее с вас и детето досега къде е било - при теб или при него?
Само ще ти кажа, че е много трудно да ти го вземе, но все пак е нужно да докажеш доходи - нали и хонорарите се обявяват за доход, а и да имаш жилище, където да живеете с детето, не е нужно да е твое, важно е да има условия за детето обаче, защото ще се иска и мнението на социалните.
Ако се развеждате по този начин, вероятно ще се търси вина.
Докажи неговата.

И да докажа някакви доходи, те са толкова мизерни, че едва стигат за лекарствата ми. Практически досега той е издържал и мене и детето.
Жилищни условия нямам никакви, родителите ми са пенсионери и се свряха да живеят в гарсониера, за да се издържат с парите от продадения апартамент, но и тези пари отдавна свършиха. На тях не мога да разчитам за никаква помощ, те самите едва свързват двата края. Биха ни приели да живеем при тях, разбира се, но никой няма да признае тези условия за добри за детето.

Мъжа ми не се е изнасял от къщи и до момента, така че сигурно отстрани не може да се каже че сме разделени. От 4 години си има постоянна приятелка, но освен че ходеше на почивка с нея и оставаше там при нея по 1-2 пъти седмично, уж живееше у дома. Преди месец обаче тя му е родила дете и сега явно е решил да се определи. Вманячен е по сина си и знам, че досега се правеше, че живее с мене само заради него. Каза, че не може да си представи, че детето ще живее отделно от него и затова ще направи всичко, за да го вземе.

Отчаяна съм и за мене явно няма изход. Няма да живея без детето си, нищо друго си нямам.

Предполагам, че в момента мислиш че имаш нужда от подкрепа, а не от конско. Ама аз да си кажа мнението.
Няма да те упреквам, че досега нищо не си направила за себе си, изключвайки мъжа си като фактор в твоя живот.
Но, изход много често има, стига да го търсиш в правилната посока. Какво значи Няма да живея без детето си, нищо друго си нямам.? Ти така или иначе детето не го притежаваш. Вие сте му родители, не собственици. Не разбирам защо пък да не може да живее с баща си, който явно много го обича и ще се грижи добре за него? Така детето ти ще е добре. А и ти ще имаш повече време и възможност да погледнеш себе си и захванеш някаква посока - твоя си, а не функция на миналото (брак).

Не искам да съм груба, но мисля, че първо трябва да минеш през психолог /или психиатър? незнам разликата, ако я има/
С тази предварителна обреченост и безумен песимизъм няма смисъл да правиш каквото и да е. Ако сама не си помогнеш, няма смисъл да очакваш помощ и от друг.
Ами направи нещо де! Намери си някаква работа, намери си някакво жилище, докажи сама на себе си, че можеш, за да ти повярват и другите!

който знае какво иска или знае много, или иска малко

Благодаря за съвета. За последните години съм минала и през булимия и през депресия, и разбира се, през психолог и психиатър. За съжаление основното ми соматично заболяване не може да бъде излекувано, а депресията е само следствие от него ако може да се вярва на мнението на лекарите.

Много се двоумих дали да пиша тука за съвет, защото прочетох доста от писаното в клуба и очаквах точно съвети да отида на психиатър или козметичка. Исках само съвет от някой запознат със законите, дали може да запазя детето си.

Сигурно ви е чудно, но за да се намери жилище, се искат пари. Може би ви е още по чудно, но когато човек е болен, няма много кандидати да го вземат на работа, а и болестите не винаги позволяват да се работи каква да е работа. Дано не го научите от личен опит, много е трудно.

Как си представяш бъдещия си живот като разведена жена с дете, която няма жилище и стабилен доход? На какво разчиташ?
Бащата явно много си обича сина и има възможност да се грижи за него. Той е също толкова родител, колкото и ти. Детето, доколкото разбирам, предпочита да живее с баща си. На какво основание смяташ, че ти имаш повече право синът ти да остане при тебе, а не при баща си?
Имам усещатенето, че вкопчвайки се в детето, се надяваш и ти да преживееш покрай него, което не ми се вижда нито коректно, нито успешно като формула.

А бе и аз исках да попитам нещо деликатно в тази посока,т.е.дали пък за доброто на детето,още повече е момче,няма да бъде по-добре при създалите се обстоятелства да живее с баща си?Мога да си представя колко е трудно за една майка да си представи такова разрешение на проблема,но така ,както е описан,той изглежда твърде сложен и без това-опира до липса на средства,та даже и видими перспективи за такива,липса на собствен дом,което определено не е добре за едно дете,на което му трябва някакво усещане за дом,сигурност и закрила.Съжалявам,не искам да те оскърбявам по никакъв начин,нито да те упреквам,но дали не е възможно да се замислиш наистина и за вариант детето да живее при баща си.Това няма да те игнорира от неговия живот,особено ако се постараете вие,родителите,да имате нормални,човешки взаимоотношения в името на сина ви.
И съжалявам за здравословните ти проблеми.Не стига всичко останало,ами...

Имаш право по принцип,ама не се нахвърляйте така на жената!Тя никъде не е казвала,че единствено и само тя има правото да отглежда сина си все пак.

ти искаш да запазиш детето. браво! и какво ще правите? ще гладувате по чужди входове? ариел е може би права.
ако искаш да запазиш детето - подсигури му дом и нормален живот.
ако не успееш да постигнеш поне това, ще измъчиш и себе си и сина си. заслужава ли детето това?
за себе си - сама прецени

който знае какво иска или знае много, или иска малко

пипи, тя се е отчаяла още от сега!!!
как да й се помогне, ако песимизма я е просмукал цялата???
всичко трябва да започне от нея самата

който знае какво иска или знае много, или иска малко

Не искам да звуча грубо или да те наранявам, но обмислила ли си възможността детето ти да е по-добре с баща си?

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.

Не знаем историята на тази жена,от какво е болна(спомена и депресия).Човешките същества реагират различно на различните житейски ситуации.Едни имат потенциал да се справят и сами,имат силата да понесат и разочарования,и несгоди,други са по-слаби и имат по-нисък праг на поносимост на болката.Какво да се прави?!

ама ако имаш психични проблеми - казваш булимия и т.н., имай предвид, че нещата се усложняват.Така представен, твоят казус е направо в полза на мъжа ти.Зная, че ти е трудно, но наистина ти трябва адвокат, за да ти даде насоки.Ако ти присъдят детето, нямаш нужда от друго жилище, защото, макар и на съпруга ти, можеш да го ползваш до навършване на пълнолетие на детето.Ако досега си нямала доходи - не е необходимо, защото мъжът ти е имал, а вие сте семейство.
Отсега нататък обаче, трябва да намериш работа, за да докажеш, че можеш да се грижиш за детето и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да докажеш, че си психично здрава.За тая работа се консултирай с психолог или психиатър, за да си наясно със състоянието си, за да знаеш дали ще издържиш на една експертиза, която вероятно мъжът ти ще изиска.

С какво се занимаваш?
Какво можеш да правиш?
Специалист ли си в някаква област?
Кажи, може пък да се намери нещо.

И от какво разбра, че детето ми предпочита да живее с баща си?

Това че бащата обича сина си и има финансовата възможност да се грижи за него единственото важно нещо ли е? Той обича сина си, но работи по 12 -14 часа на ден и детето няма да го гледа той, а 25-годишната му нова съпруга. Дали наистина ще е толкова благородна да гледа наравно моето дете и едномесечното си бебе? Да, нямам пари, но само в парите ли е грижата за едно дете?

Виждам, че съвет за това което ме интересува, не можете да ми дадете. Не бързайте да ме осъждате. Болестта ми е следствие от раждането и затова мисля, че не е справедливо това което се случва. Досега мъжът ми считаше, че това, че съм се разболяла за да дам живот на сина му е достатъчно основание да ми помага, въпреки че не живее с мене като със съпруга. Не вярвам, че жената, която го убеди да промени мнението си, ще се грижи добре за детето ми. Но това, разбира се, не ви интересува. Благодаря ви за съветите.

Мисля, че хората, които ти отговориха бяха коректни с теб.

И на тове място бих се вслушала в думите им - защото са думи на хора, преминали или преминаващи през подобни проблеми и много добре знаят за какво става дума.

Какво ти предлагат всички:

1. Задължително да си наемеш адвокат и да представиш нещата пред него максимално точно и изчерпателно;

2. Да си потърсиш постоянна работа. Има програми за подкрепа на хора в неравностойно положение и е добре да се обърнеш към бюрата по труда. Има облекчения за фирми, наемащи такива хора - пак можеш да си докарваш някой лев от хонорари, но редовния доход е важен. Това ще ти помогнеш и за една по-добра социализация.

3. Ако детето ти остане при теб на първо време няма да си търсиш квартира защото ще останеш с него до пълнолетието му в сегашното жилище, което е собственост на мъжа ти.

4. Тук вече ти зададоха въпроса какво умееш. Ако си умна ще отговориш - тук влизат хора с различни възможности и има вероятност да ти помогнат с работата - все пак според твоите възможности .

5. Има дневни центрове за психологична помощ - направиха чудеса за една моя позната в същото положение - в развод, без никакви доходи и ценз; с тежка депресия + още не знам какво си .... МОжеш да се договориш с мъжа си да не подема развода докато не минеш през подобен център и не си стъпиш психологически и финансово малко на краката. Срокът ще е около 6 месеца.

Браво на теб!

Не те осъждам. Последното, което искам е да те отчая. Просто ми се ще да гледаш по-трезво на ситуацията и реалистично да оцениш силните и слабите си страни.
Най-добре ще е ако не се конфронтираш със съпруга си и изработите някакаво компромисно решение, но не знам дали ще успеете. Всичко останало ще ти коства много нерви и е свързано с променлив успех.
Подобни стресови ситуации могат доста да те мобилизират. Нямам представа какво е заболяването ти, но отсега ти казвам, че едно дете се гледа основно с финанси. Трябва да се събереш достатъчно, за да си намериш работа. Ако ти присъдят родителските права можеш да останеш в семейното ви жилище, а оттам нататък имаш глава на раменете да мислиш и да се оправяш, но отчитай, че ако не се разбереш със съпруга си издръжката няма да ти стига до никъде. Опитай се да запазиш статуквото на финансиране и виждане такова, каквото е в момента.

Здравей kaми69 Твоята история ме развълнува ,не се сърди на първосигналната реакция на някои от хората тук ,повечето са много млади и проблемите на хора със сериозни заболявания са им много далече
Твоята история е от тези гадните в които няма кого да обвиниш за ситуацията ,просто лошо стечение на обстоятелства ,което може да се случи навсякъде
Лесно се дават съвети ,когато има виновни ,но в твоя случай мисля че няма лесно решение
Ти не обвиняваш мъжа си ,напълно си права ,защото не можем да искаме от един човек да плаща цял живот за нещо ,за което не е виновен
На практика досега ,явно доста години той се е грижил добре за вас ,но вече нещата са променени
На мен ми се струва ,че той е един отговорен човек ,обича сина си и явно е обичал и теб преди години ,но нещата вече са се променили
Всъщност според мен мъжете се страхуват от болестите и в преобладаващото си мнозинство не желаят да имат общо с болни хора ,изключително рядко съм срещала мъже ,които да се грижат за болните си жени докрая ,по- често срещан е обратния случай ,на жени ,гледащи мъжете си
Дори когато имат пряка вина за състоянието на жена си ,пак не могат да устоят Имам едно познато семейство ,в което след катастрофа ,причинена виновно ог съпруга жената се инвалидизира и мъжът и издържа една година и се разведе с нея,това е животът .
Всъщност твоят съпруг просто вече се чувства отговорен и за новата си жена и за по-малкото си дете ,при него също проблемът е много голям и решението не е лесно,Сама казваш че работи по- толкова много часове ,така е успявал да достави необходимите средства за теб и за детето ти ,а също и е намирал някакво облегчение от проблемите си в къщи .
Казвам ти всичко това за да не търсиш излишно вина в него ,на много малко хора е по-силите да издържат на ситуация като вашата ,просто неговите сили ,търпение и любов вече са свършили
Аз смятам ,че трябва да преговаряте с него ,трябва да се опиташ първо да се споразумеете ако е възможно ,не се конфронтирай ,говори с него напълно искрено ,може би все пак е възможно да се намери някакъв изход за двама ви ,нещо ,което да е в интерес на детето ви ,някакъв вариант ти да останеш да гледаш сина си ,той да ви дава някаква издръжка ,която му е по-силите ,а ти да не му създаваш никакви пречки в контактите с детето
Нищо не пречи сина ви да ходи всяка събота и неделя в дома на баща си и новата му жена ,дори и по-често ,да се виждат винаги когато бащата поиска ,това едва ли ще е постоянно ,защото на него пак ще му се налага да работи толкова много,даже повече от сега.
Раздялата или разводът не означават лоши отношения или раздяла с детето , освен ако живеете в различни градове ,но мисля че не е така .
Предложи на съпруга ти първо да опитате с раздяла ,но без да се караш с него и да го упрекваш ,На този етап не напускай семейното жилище ,докато не стане ясно какво следва .Не подавай ти молба за развод ,не е необходимо ти да започваш нещо ,защото ти си слабата страна ,а за такава атака трябва да си много по-силна
Опитай да печелиш време ,то ще ти е от полза ,в момента съпругът ти е още овладян от емоциите покрай раждането на другото си дете , но не се знае как ще се обърнат нещата примерно след година
Бъди мила с него ,доколкото ти е възможно ,вътре в себе си опитай да си дадеш сметка за нещата ,които оправдават постъпката му ,това е трудна задача ,но се опитай да му простиш
Не се поддавай на провокации ,когато не можеш да печелиш със сила ,използвай слабостта си ,в такава битка като твоята е разрешено всичко ,молби ,сълзи,отстъпки от всякакъв характер ,няма да ти е лесно,но може би ще успееш
В случай ,че той е решил твърдо да тръгне към развод ,изчакай той да предприеме първата стъпка ,не го прави ти първа
Ако подаде молба за развод ,тогава вече наистина ще се наложи да търсиш адвокат Всеки спечелен ден отсега нататък трябва да действаш в полза на собствената си самостоятелност
Не знам какво работиш ,но се раздвижи ,срамна работа няма ,търси помощ около теб ,за да намериш нещо ,което е по-силите ти да вършиш
Знам ,че когато си болен е много по-трудно ,но гълтай си лекарствата и се бори ,не се предавай на болестта си ,по скоро се научи за живееш с нея
Всъщност аз си мисля ,че ако успееш да разчупиш сковаността на живота си сега ,ако успееш да излезеш сред хората ,това ще ти помогне да излезеш и от депресивните си състояния
Няма нищо по-лошо за депресията от това да се затвориш у дома и само да мислиш за проблема си ,направи всичко възможно да намериш работа навън ,да си сред хората
Опитай си да си внушиш ,че всичко зависи от теб и ще установиш ,че е по силите ти да промениш нещата
Има една поговорка за случаи като твоя- Помогни си сам ,за да ти помогне и бог -
Ако нямаш с кого да споделяш ,пиши тук ,не се обиждай на мненията ,а търси ценното зрънце ,което се крие в тях
Пожелавам ти много кураж и да успееш да се справиш с проблемите си

защото не си казала какво е основното ти соматично заболяване, но булимията е нещо страшно... Срива целия ти живот. И нормално, появява се депресия. Исках само да ти кажа, че ти съчувствам, и ако се бориш още с булимията, да се обърнеш към психотерапевт, защото това е проблем, който се лекува, и не би могло да е основание на съпруга ти да ти вземе детето. Не се подценявай, всеки един човек е способен и добър във своята област. Ти си отглеждала дете, така или иначе не си имала възможност да си намериш постоянна работа. Според мен е важно да степенуваш приоритетите си, като си намериш допълнителен източник на доходи. Не ми се вярва някой съд да вземе дете от майка, за да го даде за отглеждане на друга жена, която е станала повод за разбиване на семейството. Ако още имаш проблеми с храненето, т.е. със себеоценката, имаш нужда и от терапия... Имаш нужда и да си майка, но най - вече имаш нужда да се научиш да казваш "НЕ" и то ясно и гръмко - НЕ на онзи,който се нарича твой съпруг, НЕ на болестта, НЕ на всички,които те оставят да повярваш, че си незначителна! Ти имаш стойност, имаш Живот. Стискам ти палци да успееш... Адвокат ще ти трябва, но можеш да се разбереш със него да му плащаш на части. Има и такива хора, които проявяват разбиране. Не се отчайвай, и не падай духом - предстои ти борба, и трябва да имаш сили да я отпочнеш. Надявам се да намериш в себе си Вяра. Не се предавай.