Как да се спра....

От месец и половина,установявам доста необичайни деиствия от моя страна....
Говоря на всеки около мен за личния си живот...
на близките си приятели-може би е нормално незнам,досега не сам се разкривала толкова много
на обкражението около мен-сякаш изпитвам удовлетворение от това,че виждат слабоста ми....
губя авторитет и уважение,но не мога да се спра,сякаш се е отприщил бент....
Знам,че трябва да спра,но нямам мотивация за това

Не е слабост,а е част от нормалното човешко общуване,несподелянето и неискреноста са ''ненормални'',и водят до психически отклонения,депресии и т.н.,а това как другите гледат на твоята искреност е техен проблем,вьпроса е Ти как се чувствуваш такьв/а.

Винаги сам го приемала за слабост,така съм възпитавана,така се самовъзпитавах.....
Мисля си дали губенето на уважение,е резултат от загубата на себеуважението....и дали си заслужава да преминеш на другия бряг-експериментирането със собствената ти ценностна система е свързано с болка/научен урок/
Как се чувствам ли?Има неща който ми харесват,има неща който не ми харесват,проблема е дали ще мога да се спра не защото е по- хубаво,а просто защото е по -лесно.......

Мислиш ли че те разбират какво и защо им казваш?

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Не може да се разбере дали ситуацията е по-сериозна, т. е. дали става дума за нещо като напр. невротично състояние със съответния драматизъм,по сериозно противоречие или за по-обикновенно повърхностно неблагополучие с капризен полухленч(с извинение).

А тя доколко е наясно с това за което пише?

Не знам......трябва ми спешно мотивация....
Защо....моя начин да помогна на себе си...и на някоя сродна душа.....
Твоя поглед на ситуацията ми е особенно ценен....

Мммм ДА липсата на ориентир също е проблем.....
Как е при теб-общуването......../

Алтернатива за спирането е ... обмислянето на дълготрайни мерки, за в случай че е нов етап за теб.
Опитите да се спреш може още повече конфузии да ти доведат(това от собствен опит), а ако още нямаш вкус за тях ... открий го.
Бих опитала да излюча" крайностите... за мен най-сигурен начин си остана одумването на половинката - единствения човек, за когото мога да говоря и повече и по-зле отколкото за себе си.

защо пък трябва да се слагат спирачки на твоята нужда? вероятно в този етап от живота ти е така, утре не се знае
а и какво ако споделяме с не толкова близки ни хора, разпадат ни си границите, идеята за това докъде може докъде не...


[линк]

Aз мисля че,споделянето е нещо хубаво,и то идва в момент когато имаме нужда да разберем кои наистина сме ние,да оправим бьркотията вьв себе си,да изчистим големия батак от ''маски'' и илюзии за самите нас,а Пьтник е прав,другите едва ли те разбират,но това помага да разбереш и хората около теб.Но както и да е,според мен е добре да се споделя,човек виж да ...колко е било лесно,и се пита,бе защо цял живот трябваше да се правя на някой друг,а дали е 'урок',та то има ли нещо дето не е?

Ако е това което аз си мисля, бих те посъветвал да задържиш обичта си и да изчакаш да я проявиш директно едва когато имаш МНОГО сили, енергия, власт......до тогова събирай , трупай и запомни че само тези така го могат и че желанието и това да можеш да го направим са различни неща, но това не трябва да те спира да го желаеш.
Сложно, но разчитам на твоя усет за да ме разбереш...
И много харесвам начина ти на мислене.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Обмислям.....когато ми се отдава да мисля в това състояние.....
Това с одумването,точно не ми се нрави,приемам го като предателство....

Да може и да бъде хубаво,когато е правилно дозирано и разпределено където трябва.Когато загубиш контрола/мислиш на глас пред аудитория/-поемаш риска да създаваш погрешно/непълно/ мнние за хора или ситуации.
А иначе си права изваждането на показ,на някой личен негатив,води до лавина от информация.....
Не мисля,че съм се правила на друга,не мисля и че съм това което съм в момента....

както винаги бързам нямам МНОГО...получих малко и веднага се втурнах да усетя/не ми стига само да го желая/
Мерси за спирачката.....
Много харесвам това което си мисля,че мислиш

Човек е това което реши да е,вьпроса е да го осьзнае,намери това което желае,да се хареса...самопредели,но ние винаги можем да се променяме ако не ни харесва това което сме,това му е хубавото на живота,опитност,трупане на опит,не толкова 'урок',пьт ,пьтници,пьтеки,крьстопьти,крьстопьтници

И аз на мой мъж тъй му казвам ... това за нуждите ми де,
ама той не и не ... не си дава границите и туй то.
И визи не издава. Мъжка му работа ... опаки хора са това мъжете, нейсе.
На тоя семинар ще ми дадете ли сертификат за нуждите ми ... безграничните,
друго ще да си е с подпис и печат.



Моме, гуедай дека пишеш мър

Мислене в "това състояние" ... няма май.
Женската уста/език като проработи ... обмисляме преди и след това - автосупервайзваме се един вид. Така и не намерих начин да одумвам респ. предавам само себе ... не казвай, че толкоз добре го можеш - от место и без засилка.
И на мен не ми се нравеха всичките бабини деветини дето по-възрастните разправят ... не знам.

Защо трябва да имаш мотивация, за да се спреш с разкриването на личният ти живот!? Не е ли достатъчно това, че е личен!? Не разказвай тайната си на своя приятел-той също има приятел, а той ще я разкаже на своя приятел. Не се разкривай, не е нужно да даваш материал на хората, за да си запълват времето в сладки приказки на кафе, докато разнищват твоето временно поведение. И най-вече личният ти живот. Чуждата уста не е врата-не можеш да я затвориш.

Засаждай цветя всяка пролет!

Не подценявай Пътя......-той е единственото нещо което можем да рамкираме.А промяната не се извършва от нас а от обстоятелствата който срещаме по пътя който условно сме си избрали.Отнета ни е възможноста за избор на обстоятелствата,дадена ни е възможноста да мечтаем за дадени обстоятелства/ето аз мечтая за твойте обстоятелства,те ще ми дадат възможност да осъзная,че човек е това което реши да е-ще ме направят по силна,по отзивчива,по контактна, по уверена..... /Опитността,не винаги е толкова хубаво нещо,стеснява ти кръгозора.Хубавото на живота му е това ,че има моменти който се чувстваш пълен и всеобичаш