временна раздяла...

Знам че временните раздели са присъщи за връзки, които са поне на една година, ако не кажа и повече... В моя случай обаче не е така. Заедно сме от около три месеца и нещата някакси тръгнаха много насериозно. Той е на 29, а аз на 20 и може би за него тази връзка се превръща в илюзията че е последната именно защото усеща че времето неумолимо тече... Не знам дали някой може да ми помогне изобщо и да ми даде някакъв съвет за това какво да правя, но има един много сериозен проблем... Аз не го обичам... Опитвах се да си мисля колко добро момче е, не е кръшкач, домошар и дори малко като детенце, на което трябва да му се обръща внимание... Но не мога да зоповядвам на сърцето си... Той прави грандиозни планове за нас двамата още като тръгнахме първия месец, а и не престава да го прави. Плаши ме, защото и нямам достатъчно опит в тези неща и си мисля че нещата не трябва да са точно така. Казах му истината и за това как се чувствам, казах му че не го обичам и мисля че не мога и в бъдеще да съм с него, но той започна да се тръшка, да реве, да ме моли за втори шанс, защото е правил много грешки като първоначално не се е борил за мен а щом съм се съгласила да станем гаджета ме е приел за даденост, въпреки че никога не съм му казавала обичам те... Сега се разбрахме да си дадем почивка и всеки да помисли над връката и дали тя има бъдеще. Той иска да е с мен и иска да ме напарви най-щастливата жена на света, но дали ще започна да го обичам- не знам... Знам че съм млада, че има много още да уча за любовта, но не знам как да постъпя... Да му дам ли втори шанс, въпреки че знам че не мога да го обикна и той да продължи да си живее в своя си свят, или да му кажа че не може да продължава повече така????? Хората казват че любовта идва по-късно, но аз отдавна съм свикнала да се вслушвам в сърцето си и да знам какво искам... Той е настина много мило и емоционално момче и не знам как ще го понесе... Вие какво мислите, дали ви се е случвало подобно нещо и трябва ли да му разбия сърцето и да продължа напред...???

това, че на него му е време да се жени - не означава, че трябва д аму играеш по гайдата

опитвала съм да бъда с мъж без да го обичам, именно защото е идеалния за съпруг и т.н.

ама само с усилия не става, трябва и тръпка, поне в началото, докато се напасвате, тръпката е като упойка - да свикнеш с неговите "дефекти" - докато започнеш д авиждаш в тях и ефекти и да си ги адаптирате

иначе какво значи д аму разбиваш сърцето - да не е от стъкло, я какъв як мускул е и с душа....това не може да е основание да продължаваш една лудост и мъка

по-скоро ясно дефинирай твоите условия - да си с него, ако остави нещата на самотек - без да хвърчи в бъдещето и строи пясъчни кули

да живееш в бъдеще, което не зависи от теб те лишава от настояще

освен това, мисля, че ти е мног орано да се обвързаш така, имаш много да учиш, градиш, преживееш, прди да имаш критичната преценка кой е твоят партньор

просто така д ати поставят условия...е нелепо

...Винаги прекрасна, понякога опасна...

Трудно е да се даде тук съвет. Мога само да ти кажа, че си много млада.....

Истината е някъде по средата!

И аз смятам, че тръпката е именно в началото, докато се опознаете и видите дали сте един за друг. Може би при нас стана още от самото начало по-сериозно, тъй като си пишехме имейли и споделяхме много неща... Но колкото и да имаме сходни качества и черти осатава си другото което не може да се преодолее. И знам че му е дошло времето да се жени и това ме тревожеше през тези три месеца, защото една връзка не се започва с думата: " Завинаги"...

Въпросът е че той няма да престане да строи пясъчни кули и от всяка моя дума да разбира друго... Но наистина ме учудва това че той е склонен да бъде с жена, която не го обича... Нима мъжете могат да понесат такова нещо? Според мен това не е реално и какво ще стане ако аз срещна друг и сме още заедно... Много по-силна ще е болката... Не искам да го правя и не съм такъв човек, а напротив много откровен. Трябва да има доверие, честност и уважение...

Все пак ще помисля сериозно и ти благодаря за съвета. Определено ми трябват такива

Ех, млада и объркана... Май пак се връщам към тийнейджърските лутания и въпроси... А мислех че съм пораснала :):):)

"Знам че съм млада, че има много още да уча за любовта, но не знам как да постъпя... "

любовта е сложна наука, която може да се изучи само от собствен опит, а за опита трябва време. А ти си твърде млада, така че .....поживей си:-)

Интелигентността е способността да правим тънки разлики

по твоите думи ми се струва, че е обсебен от идеята да бъде с жена до себе си"трайно" и би се хванал за всяка, която му се стори подходяща - т.е не "ти", защото си "ти", ами защото приемаш и той се хваща, като удавник за сламка

дано не те разстройвам

нормален човек на 29г., който има опит в съвместен живот с друг човек - знае, че няма вечни неща, че хората и връзките са динамични обекти и се развиват, а ти имаш да преживееш много, докато станеш готова за сериозна крачка, каот обвързване и последиците

освен това 3 месеца са смешно малко време за каквито и да е преценки и изводи

все още сте във фазата н атърпимост, но ще дойде момента, когато чашата прелива и всички дреболии, които сте премълчавали ще избиват и ескалират

не бързай

бъди уверена във всяка крачка, а не колебливо люшкаща се, това, комбинирано с неговата лабилност - би довело до падане

...Винаги прекрасна, понякога опасна...

щом не го обичаш, няма смисъл - на сила хубост не става :)

предложи му да си останете само секс-приятели - той ше се откаже сам
така хем няма да му разбиеш сърцето, хем ше си свободна

At the right place but in the wrong life...

не губи времето на мъжа и се ориентирай към момчета на твоята възраст и акъл.
некоректно ,непочрено, незряло е това което правиш с него и какво смяташ че може да вирее на такава основа?

Ако те обича, ще приеме положението, защото ще ти повярва, че става въпрос за това, че ти е рано за обвързване! И ще бъде готов да чака.... а секс-приятелче няма да му се стори толкова лоша идея (в последствие...), защото ще го възприеме като нормална връзка в застой! И едва ли ще съзнава за какво става въпрос. А колкото до възрастта ти - когато се влюбиш истински, изобщо няма да мислиш на колко си - ще си готова и под венчило да минеш веднага като ти предложат!
И за да не пиша отдлен постинг - моят съвет е да се абстрахираш максимално от мислите за брак и "завинаги" и да гледаш на него по-освободено. Само така ще разбереш дали няма да се окажеш влюбена в него Препрочети мейлите, поговорете, не мисли за бъдещето, а за тук и сега, НО ако след това се окаже, че наистина не го обичаш, то тогава бди откровена и ясна, и категорична! Но не рязка и груба!!
Успех, Лека нощ, Чао!!!

куха куха лейка си!
а и акъли раздаваш, събери малко за себе си имаш крешящя нужда!

Вярно е, че понякога любовта идва по-късно, но мисля, че ти си прекалено млада за такъв тип връзка в която...........ако решиш да продължите връзката си, постави нещата съвсем ясно, пък нататък каквото излезе, знаели човек.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Ми опитах, ама съм с капачето надолу и каквото събера, всичко изтичаааааа

Щом не го обичаш, няма никакъв смисъл от "временна раздяла" - тя е за проверка има ли или не чувства, а при теб е повече от ясно, че ги няма...
Не виждам причина, поради която да се разделяте само временно.
Той, явно е пораснал вече, находил се е, както се казва и вече му е време(възможно е и цялата родА да му напомня за това) да се ожени. Ти, обаче, наистина си на прага на младостта и живота си изобщо, още е страшно рано да мислиш за такава сериозна стъпка, каквато е бракът, а в брак без любов...си обречена на самота. Искаш ли това за себе си? Ако не го искаш, намери подходящите думички и много внимателно обясни на "баткото", че още ти е рано за такава промяна, а и не искаш да объркваш неговия живот.
Нека да си потърси "узряла" за тази цел дама, щом е без значение за него дали ще го обича или не.
Не слагай собственият си интерес в случая на второ място, това би било огромна грешка.

Ах!

временната раздяла е сигурен знак за предстоящата такава завинаги... в повечето случаи. Аз съвет не мога да ти дам, но в тези взаимоотношения е ясно, че насила хубост не става...

Не! Не си струва да продължаваш напред. Самата ти го каза: "Не го обичам"?
Защо да насилваш себе си и да се сремиш да повярвап в нещо,което сърцето не изпитва? Той е на 29, нормално е да бърза и да иска нещо сериозно. Ако го обичаше - хубаво, тогава щях да те посъветвам да опиташ, макар и разликата в годините (която изобщо не е голяма според мен). Иска да те направи най-щастливата жена, но ти не искаш да си с него. Зарежи тая работа, зорлен нищо не става. Ако и ти не искаш да съсипваш живота му сега е моментът да кажеш "Край". Иначе нещата ще се задълбочиш и той ще те обвинява, че си го лъгала, че си му давала само напразни надежди и т.н. Ти решаваш.

бягай далече, щом не го обичаш изобщо не задълбочавай нещата!
Да, започваш да се привързваш след време и ще ти е много по трудно, да го напуснеш по-късно, когато се осъзнаеш, а осъзнаването е болезнен период, особено ако обичаш друг, защото щом ти сега не изпитваш подобни емоции, живота със сигурност ще те цапардоса с някой, който ще изникне в най неподходящия период, тогава когато ще си се обвързала сериозно ще се появи и новата, истинската любов, ще те питам тогава

зарежи това че е свестен и т.н. това не е критерий по който се обвързваме задължително, знаеш ли колко още свестни има, какво ще се получи ако всеки тръгне с всеки, само защото е свестен?

замисли се сериозно по този "проблем", докато наистина не се е превърнал в такъв

..

Ако се ожениш по любов - бъди сигурна тя след време ще изчезне защото ще я смачкат ежедневието и проблемите. В най - добрия случай ще остане едно приятелство, ако е имало такова в началото.
Ако обаче се ожениш без да обичаш - просто няма откъде да ти дойде това чувство - то не става с поръчка по каталог. А да живееш по задължение, да се стараеш да показваш благодарност на някой който уж заслужава си е ужасно напъване.
Прави нещата които ти идват отвътре и ги опростявай максимално. Така като чета написаното от теб се готвиш да направиш нещо страшно сложно - повярвай ми тази гимнастика не си струва. Ще се канализират нещата в сърцето ти когато може би ще е късно....
успех

Пича не му се изпуска младата булка
И въобще не му е време да се жени , къде го турихте в тая графа ?
А ти чий го дириш при него като не го обичаш , пък и се разхленчила...

На мен един въпрос ми изникна веднага..?

Като не го обичаш, защо си с него?