Агресията
10 отговора
0 прегледа
Агресията
Агресията - проява на сила или слабост?
Понякога за да успееш в живота трябва да демонстрираш силажна волята, а и на личността. В желанието си винаги да става нашето, често проявяваме агресивно отношение към хората около себе си. Едни ще нарекат подобно действие проява на слаб характер, а други - нещо типично за една силна личност. Реално и двете позиции имат своите неоспорими доводи:
Няма по-неприятна ситуация от тази, когато си работил дълго върху нещо и в момента, в който си на крача от успеха идва някой, който с неадекватността си проваля всичко. Много трагикомично изглеждат хората около теб, опитващи се да те успокоят след пълния провал. Може би най-смешното е, че се очаква от теб да си седиш кротко, понасяйки присмеха на околните. Същевременно точно невъзможността да дадеш воля на чувствата вътре в теб те изгаря. Определено последиците за теб в далечен план биха били много по-малки ако просто излееш гнева си, без значение реакцията на околните.
Провалите са само един от многото примери. Във века, в който живеем човекът е колкото най-цивилизованата форма на живот, толкова и едно диво животно, борещо се за къс от плячката; борещо се за оцеляването си. Огромното напрежение от тази борба е в състояние да смаже всеки, който си мисли, че може с каменно спокойствие да пори вълните на живота. За да бъдеш нещо първо трябва да спреш да бъдеш част от нищото. Това ще рече да си проправиш път сред хора, които често са твърде инертни за новите идеи или твърде различни за схващанията ти. Единственото ефективно оръжие е агресията. Чрез нея казваш на всеки около теб "Да, това съм аз!".
А дали си ти всъщност? Дали агресията не е оръжие насочено към самия теб? Дали агресията те прави различен? Ако малко завъртиш камерата отговорите на тези въпроси се променят коренно.
Всъщност агресията води само до краткотраен успех. След това се появяват страничните ефекти. Ден след ден ставаш все по агресивен; все по-отчужден от другите. Вървиш през трупове и не осъзнаваш кога си преминал и през малкото останало от човека в теб. Вътре в теб остава само борещото се за плячка животно и машината, безропотно изпълняваща команди. Не знам, може би греша, но и най-големия успех не струва една човешка душа.
Агресивен много често значи и "сам". Няма как ако имаш такова отношение към хората да имаш приятели, даже и когато си достигнал всички заложени цели. Тук не броя тези личности, които буквално се залепят за всеки успял човек. Говоря за хора, които могат да се нарекат истински приятели. Когато даваш воля на гнева си и се държиш агресивно разваляш всичко. Ставаш противен на околните. Изолират те. Просто човешката завист и омраза не са проблем. Неприятното е, че малко по малко губиш хората, с които се чувстваш в свои води, с които можеш да говориш като човек с човек. оказваш се затворник в собствения си свят. Свят, в който всичко е мъртво, убито от срутването на твоята слаба личност.
Както винаги истината е някъде по средата. Динамиката на живота налага нуждата от непрекъснат баланс между двете крайности. Едва ли агресията у човека ще изчезне някога, но дано в един момент започнем да си служим с нея, а не тя с нас.
Посвещавам го на всички в този клуб и нека се замислим в коя крайност сме и нека всеки сам прецени къде се намира!
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе
Понякога за да успееш в живота трябва да демонстрираш силажна волята, а и на личността. В желанието си винаги да става нашето, често проявяваме агресивно отношение към хората около себе си. Едни ще нарекат подобно действие проява на слаб характер, а други - нещо типично за една силна личност. Реално и двете позиции имат своите неоспорими доводи:
Няма по-неприятна ситуация от тази, когато си работил дълго върху нещо и в момента, в който си на крача от успеха идва някой, който с неадекватността си проваля всичко. Много трагикомично изглеждат хората около теб, опитващи се да те успокоят след пълния провал. Може би най-смешното е, че се очаква от теб да си седиш кротко, понасяйки присмеха на околните. Същевременно точно невъзможността да дадеш воля на чувствата вътре в теб те изгаря. Определено последиците за теб в далечен план биха били много по-малки ако просто излееш гнева си, без значение реакцията на околните.
Провалите са само един от многото примери. Във века, в който живеем човекът е колкото най-цивилизованата форма на живот, толкова и едно диво животно, борещо се за къс от плячката; борещо се за оцеляването си. Огромното напрежение от тази борба е в състояние да смаже всеки, който си мисли, че може с каменно спокойствие да пори вълните на живота. За да бъдеш нещо първо трябва да спреш да бъдеш част от нищото. Това ще рече да си проправиш път сред хора, които често са твърде инертни за новите идеи или твърде различни за схващанията ти. Единственото ефективно оръжие е агресията. Чрез нея казваш на всеки около теб "Да, това съм аз!".
А дали си ти всъщност? Дали агресията не е оръжие насочено към самия теб? Дали агресията те прави различен? Ако малко завъртиш камерата отговорите на тези въпроси се променят коренно.
Всъщност агресията води само до краткотраен успех. След това се появяват страничните ефекти. Ден след ден ставаш все по агресивен; все по-отчужден от другите. Вървиш през трупове и не осъзнаваш кога си преминал и през малкото останало от човека в теб. Вътре в теб остава само борещото се за плячка животно и машината, безропотно изпълняваща команди. Не знам, може би греша, но и най-големия успех не струва една човешка душа.
Агресивен много често значи и "сам". Няма как ако имаш такова отношение към хората да имаш приятели, даже и когато си достигнал всички заложени цели. Тук не броя тези личности, които буквално се залепят за всеки успял човек. Говоря за хора, които могат да се нарекат истински приятели. Когато даваш воля на гнева си и се държиш агресивно разваляш всичко. Ставаш противен на околните. Изолират те. Просто човешката завист и омраза не са проблем. Неприятното е, че малко по малко губиш хората, с които се чувстваш в свои води, с които можеш да говориш като човек с човек. оказваш се затворник в собствения си свят. Свят, в който всичко е мъртво, убито от срутването на твоята слаба личност.
Както винаги истината е някъде по средата. Динамиката на живота налага нуждата от непрекъснат баланс между двете крайности. Едва ли агресията у човека ще изчезне някога, но дано в един момент започнем да си служим с нея, а не тя с нас.
Посвещавам го на всички в този клуб и нека се замислим в коя крайност сме и нека всеки сам прецени къде се намира!
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе
Re: Агресията
това не е лошо, но защо не напишеш нещо по темата, мисля че си заслужава, а освен това виждам тази агресия и между вас!
ти сама се похвали че разбираш от тези неща(веща си), защо не подкрепяш хубавите неща, като истинска дама, ами обръщаш внимание на глупостите?
Любов и светлина за всички
ти сама се похвали че разбираш от тези неща(веща си), защо не подкрепяш хубавите неща, като истинска дама, ами обръщаш внимание на глупостите?
Любов и светлина за всички
Re: Агресията
Това писмо е обиколило света. Това е писмо на щастието, след прочитането му задължително трябва да го Постнете в още поне 3 Форума в Следвашите 3 часа иначе ще ви се случи нещо много лошо. Ако разпратите писмото ще ви се случи нещо прекрасно. Не си мислете, че това е някаква Глупост. След постването на това Писмо във Форума на Data.bg то беше изтрито и след 4 дена Модератора Който го беше изтрил почина от заушка, същото се случи и с Администратора на [линк] преди няколко дена, той вече е мъртъв защото се опита да разпостранява писмото срещу есемеси по 4лв парчето. За разлика от тях тези който са разпратили писмото са били възнаградени щедро и са живяли щастливо и ще живеят така до края на живота си. Ако искате да имате късмет и успех в любовта и парита разпратете писмото дори в повече от 3 Форума,3 е минималната Бройка. Писмото е Урисано с Магията и съдбата на Илюминати и не е някаква шарлатанство, истинска магия се крие в тези редове... \МАГЕСЪТНИК ИЛУМИНАТ\