връх Смоликас ?
4 отговора
0 прегледа
връх Смоликас
Здравей!
Карти на района официално не се продават. Обяснението, което ни дадоха за тяхната липса беше, че е граничен район. Наистина, Албания не е далече, а пък албанците много бягали в Гърция и т.н.
Има нещо като карта в Лонли планет (сега пък не ми работи латиницата), по-точно схема, която отчасти върши работа.
От друга страна, маршрутът е маркиран и ако не е мъгла, не би трябвало да е проблем.
Върхът се намира в Северен Пинд (северно от прохода Катара на пътя Мецово-Янина) в едноименния масив (Смоликас). Подходът може да е от юг (село Палеосели) или от север (Агия Параскеви). От юг може да се подходи и от други съседни села, но според информация, получена на място, пътеката не била добра. Лично аз се отнасям скептично към това.
Ние тръгнахме от Палеосели, от центъра нагоре по маркирана пътека покрай реката. После се влиза в гора и за около 40 мин. се излиза на черен път. След около 20 мин. пътят се разделя - трябва да се тръгне наляво, маркировката тук липсва, но се появява по-късно. (Според мене, има вариант и да се тръгне надясно, дори може би е по-кратко, но това мога да го проверя чак следващия път).
След около 10 мин. от разклона вдясно и нагоре от пътя се отделя пътека, трябва да се внимава да не се пропусне. Мястото е добре маркирано. По пътеката през храсти и после през гората се достига до хижа (заслон), където има вода. Точно преди заслона е много стръмно. Ключът за заслона може да се вземе от кафеджията в селото.
От заслона се продължава нагоре (а не надолу към виждащия се черен път), маркиривката е слаба, но личи пътеката. След около 20 мин. се излиза на втори заслон. Оттам се продължава през гората, излиза се на дълга ливада вдясно (прилича на улей), по която се върви до нещо като премка. След премката пътеката продължава вляво нагоре през гората и за около още 20 мин. се излиза на по-открито място, откъдето за първи път се вижда върха. Той се пада вдясно, от другата страна на дълбоко дере. В дерето не трябва да се слиза (въпреки някои подвеждащи маркировки), а трябва да се заобиколи, т.е. да се продължи по лявото било. Вече сме над гората, гледката е добра. За по-малко от час се излиза на Драконовото езеро в подножието на върха, хубаво място за почивка.
Там пътеката се разделя, едната заобикаля езерото, завива наляво (север) и слиза надолу към Агия Параскеви. За върха трябва да се продължи по другата пътека, (на изток) така, че езерото да остане отляво. Изкачва се малък хълм, има съвсем леко слизане и после започва самото изкачване на върха. Той се вижда добре през цялото време. Маршрутът е по десния (южния) склон. Отляво остава потокът, който се пресича само ако се слиза към Агия Параскеви.
Пътеката е добре очертана и логична. До върха се стига за 80-90 мин. от езерото, общо от селото - около 5,5-6 часа спокойно ходене. Денивелацията е около 1500 м, а върхът е висок 2637 м. Толкова показа и ГПС. На върха има пирамида и метален кръст (И.Х.) Разкрива се чудесна панорама към околните планински масиви, като най-впечатлява масива Тимфи на юг.
До изходните пунктове се стига най-лесно със собствен транспорт. Има чудесни селца в района, (наречен Загория), които си заслужава да се видят. Има манастири, множество каменни църкви, каменни арки премостват реките. Ние съчетахме планината (Тимфи и Смоликас) със селата, каньона Викос (също чудесно място), Янина с езерото и острова, една пещера и светилище и стана хубава екскурзия.
Карти на района официално не се продават. Обяснението, което ни дадоха за тяхната липса беше, че е граничен район. Наистина, Албания не е далече, а пък албанците много бягали в Гърция и т.н.
Има нещо като карта в Лонли планет (сега пък не ми работи латиницата), по-точно схема, която отчасти върши работа.
От друга страна, маршрутът е маркиран и ако не е мъгла, не би трябвало да е проблем.
Върхът се намира в Северен Пинд (северно от прохода Катара на пътя Мецово-Янина) в едноименния масив (Смоликас). Подходът може да е от юг (село Палеосели) или от север (Агия Параскеви). От юг може да се подходи и от други съседни села, но според информация, получена на място, пътеката не била добра. Лично аз се отнасям скептично към това.
Ние тръгнахме от Палеосели, от центъра нагоре по маркирана пътека покрай реката. После се влиза в гора и за около 40 мин. се излиза на черен път. След около 20 мин. пътят се разделя - трябва да се тръгне наляво, маркировката тук липсва, но се появява по-късно. (Според мене, има вариант и да се тръгне надясно, дори може би е по-кратко, но това мога да го проверя чак следващия път).
След около 10 мин. от разклона вдясно и нагоре от пътя се отделя пътека, трябва да се внимава да не се пропусне. Мястото е добре маркирано. По пътеката през храсти и после през гората се достига до хижа (заслон), където има вода. Точно преди заслона е много стръмно. Ключът за заслона може да се вземе от кафеджията в селото.
От заслона се продължава нагоре (а не надолу към виждащия се черен път), маркиривката е слаба, но личи пътеката. След около 20 мин. се излиза на втори заслон. Оттам се продължава през гората, излиза се на дълга ливада вдясно (прилича на улей), по която се върви до нещо като премка. След премката пътеката продължава вляво нагоре през гората и за около още 20 мин. се излиза на по-открито място, откъдето за първи път се вижда върха. Той се пада вдясно, от другата страна на дълбоко дере. В дерето не трябва да се слиза (въпреки някои подвеждащи маркировки), а трябва да се заобиколи, т.е. да се продължи по лявото било. Вече сме над гората, гледката е добра. За по-малко от час се излиза на Драконовото езеро в подножието на върха, хубаво място за почивка.
Там пътеката се разделя, едната заобикаля езерото, завива наляво (север) и слиза надолу към Агия Параскеви. За върха трябва да се продължи по другата пътека, (на изток) така, че езерото да остане отляво. Изкачва се малък хълм, има съвсем леко слизане и после започва самото изкачване на върха. Той се вижда добре през цялото време. Маршрутът е по десния (южния) склон. Отляво остава потокът, който се пресича само ако се слиза към Агия Параскеви.
Пътеката е добре очертана и логична. До върха се стига за 80-90 мин. от езерото, общо от селото - около 5,5-6 часа спокойно ходене. Денивелацията е около 1500 м, а върхът е висок 2637 м. Толкова показа и ГПС. На върха има пирамида и метален кръст (И.Х.) Разкрива се чудесна панорама към околните планински масиви, като най-впечатлява масива Тимфи на юг.
До изходните пунктове се стига най-лесно със собствен транспорт. Има чудесни селца в района, (наречен Загория), които си заслужава да се видят. Има манастири, множество каменни църкви, каменни арки премостват реките. Ние съчетахме планината (Тимфи и Смоликас) със селата, каньона Викос (също чудесно място), Янина с езерото и острова, една пещера и светилище и стана хубава екскурзия.