СОФИЯ,
13 отговора
0 прегледа
Re: СОФИЯ,
Коментарът на Иво БЕРОВ
Напук
Болшевишката пропаганда прибавя още една причина да се гласува за Беронов
Има на света един много чуден народ. Народ, който е повикал чужденци и варвари в своята земя, за да го управляват.
Не става въпрос за българите, които поискаха да бъдат управлявани от Симеон Сакскобургготски. (Макар че готите също са варвари.)
Става дума за един друг народ, близък до българския, но много по-велик и могъщ от него. В собствените си представи най-вече. Руският народ.
През девети век първенците на Новгород начело с управителя на града Гостомисъл се обръщат към скандинавската политическа върхушка с молба да дойде да ги управлява, защото те самите не могат да се управляват и страната им пропада.
Така е основана чудната страна Русия. Думата “руснаци” означава не друго, а викинги по финландски. Руснаците обозначават себе си чрез името на своите господари.
Докато Западна Европа гони северните варвари и воюва с тях,
източните славяни ги викат за управници
Докато Западна Европа ги цивилизова и им налага своя начин на управление, варварите се налагат в Русия. (Вярно е, че викингите превземат Англия, но вече като френски благородници.)
След управлението на викингите (варягите) и след татарското робство (ХІІІ – ХV век) руснаците се сдобиват и със свои собствени господари. Те обаче се оказват по-страшни от чуждите. Един от най- изтъкнатите, най-славните и най-уважаваните руски господари Иван ІV е прекоросан на Иван Грозни, тоест Страшни. Руското робство върху руснаците се оказва не само много по-страшно от всички други робства, но и много по-дълго. То трае до 1985 (май чак тогава руските селяни се сподобиха с паспорти и с правото да напускат селата и колхозите си).
Руснаците са имали една-единствена свободна година
в цялата си история - 1917, когато Керенски се опитва да свика учредително събрание и да състави демократична конституция. Опитът му завършва с безредици и погроми. И също както преди хиляда години, руснаците трескаво търсят господар, който да въведе ред и “да ги оправи “. Господар, когото да уважават и комуто да се подчиняват. Търсят и го намират. Известният русовед и свидетел на онези събития Изгоев пише: “Само болшевишко правителство може да се справи с руския народ. Народът не уважава кадетите. Присмива им се. Той уважава болшевиките, защото болшевикът всеки миг може да те застреля“. (Изгоев А. С., Жизнь в ленинской Россий, Лондон, 1991, с. 72).
Алфата и омегата, началото и края, това, с което започва, и това, с което се изчерпват източнолевичарските представи за демокрация, е изборът на добър господар и управник. Руснаците например смятат, че
в лицето на Путин са си избрали добър господар и управник
Повечето българи обаче не са доволни от избора си на господари и управници.
“Все не случваме на добри управници. Трябва да внимаваме, като избираме кой да ни управлява“, така бива тълкувана демокрацията и в България. Този начин на мислене е сходен с руския, защото и двата имат общ произход. Както в Русия, робствата следват едно след друго – варяжко, татаро-монголско, руско и болшевишко, така следват и в в България - византийско, татарско, турско и комунистическо. Тези съпоставки изглеждат донякъде външни. Но те са следствие на едно същностно разминаване между Изтока и Запада. Това разминаване започва още през ХІ век. През ХІ, ХІІ и ХІІІ век Европа започва да строи. Преди всичко градове. Строи хиляди градове, в които се развиват търговията, занаятите и изкуствата. Градове, в които гражданите придобиват все повече права и свободи, като полагат началото на новата европейска цивилизация. Самата дума “цивилизация “ произлиза от латинското наименование за град и гражданин.
Още с подписването на английската “Магна Харта” през 1215
(по същото време подобни харти се сключват в Дания, Унгария и Швеция) европейските граждани започват да възприемат властта като посредник и наемник, който е длъжен да спазва обществените договори и да осигурява тяхното изпълнение, за да могат те свободно да произвеждат, да творят, да съграждат и да се радват на живота. Това е цивилизацията. Толкова е простичко. Докато Изтокът се усъвършенства в търсенето на господари, европейските страни усъвършенстват обществените си договори, които се основават върху няколко основни правила. Например седем на брой, от които основните три са следните:
V Властта е посредник между гражданите. С нея те сключват договор за изпълнение на определени задължения.
V Тези договори и тези задължения се осигуряват от върховенството на закона, пред когото всички са равни.
V Личността с нейните права и свободи да има предимство пред държавата и пред общността.
Нищо подобно на това, което се случва в Европа
не се случва в България и Русия нито между Х и ХІV век, нито по-късно. Източните славяни изпускат началото на новата европейска цивилизация. Руските и българските историци търсят основание за национална гордост не в това, което народите им са възприели от Византия и Европа, а някъде из тъмните дълбини на варварството. Русия - при варяги и татаро-монголи, а България – при прабългари и хуни, че и при Атила дори. В тези страни властта се възприема по източен образец. На Изток от властниците не се иска да спазват законите. Иска се друго. Да бъдат добри, “да мислят за народа” и “да го оправят“.
Че кой в България се сеща, че между софиянци и Бойко Борисов е сключен договор, който задължава кмета на столицата да чисти боклука, да запълва дупките, да се справя с бездомните кучета, да следи за редовността на транспорта и за опасността от рухване на остарели здания. Нищо подобно. От Бойко се иска да си направи партия, “да им даде да се разберат на ония”, а към народа да бъде благ и справедлив. Да бъде “страшен хайдутин“ за “чорбаджиите- изедници” и “ крило за клети сюрмаси”.
Тъкмо източното отношение към властта избута в челото на обществено-политическия ни живот хора като Сакскобургготски, Бойко Борисов и Волен Сидеров. И тримата са “народни герои”. И от тримата се очаква да бъдат “народни управници“. И тримата
откликват на един древен татаро-монголо-руско-българо-турски
порив (изискване, представа, схващане, светоусещане, разбиране), за отношенията между власт и народ. И тримата са готови да разрушат системата и да прегазят законите, за да “оправят народа”. И лесно могат да го направят. Защото в страни като България, Русия и Турция гражданите никакви договори не са сключвали помежду си. Те си нямат доверие. (И май с право си нямат.) Демократичните правила и закони не са им вътрешно присъщи. Те са привнесени там от немай къде. За да ни приемат в обществото на охолните държави. Да ни дадат пари.
Това е левичарското мислене. Това е татаро-монголо-варяжко-хуно- викинго-оногундуро-болшевико-комунистическо-простонародното мислене на широките народни маси.
Затова
широките народни маси не се бунтуват като унгарците
когато властта не спазва договора си с тях. Просто никакъв договор няма. Масите, както винаги, не са случили на добър господар, който “да ги оправи”. И никога няма да случат. И никога няма да разберат, че никога няма да случат. И, разбира се, ще намразят този, който им го казва и им вменява граждански задължения и отговорности по западен образец.
Все пак в България към края на ХІХ век в няколко подбалкански градчета се появяват граждански движения. Тяхната върхова изява - Априлското въстание, обаче е било потушено, включително и заради това, че широките, тъмни, безпросветни, робски и варварски народни маси не подкрепят въстаниците, а ги преследват.
Но остатъците от възрожденския дух – дух, най-вече граждански
и цивилизационен, все още се реят над днешното людско безпросветие, въпреки опитите на параполитици и параисторици да го уловят (по-скоро да го сгепчат) и да го приравнят към оногундурските представи за държава, общество и патриотизъм. Тъкмо този дух, гонен, пъден и отмалял, обуславя съществуването на днешните десни политически партии. Този дух е надживял и татари, и турци, и кобурги, и комунисти. Едва ли ще успее да го унищожи и сегашната тотална пропаганда на властовата върхушка.
Съвсем между другото тази пропаганда, която напоследък приема откровено болшевишки оттенъци, само прибявя още една причина да се гласува за Беронов – и напук. Като знак, че в България има мислещи хора, на които мозъците не могат да бъдат промити.
Както в Русия робствата следват едно след друго – варяжско, татаро-монголско, руско и болшевишко, така следват и в в България - византийско, татарско, турско и комунистическото. Тези съпоставки изгеждат донякъде външни. Но те са следствие на едно същностно разминаване между Изтока и Запада.
ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!
Напук
Болшевишката пропаганда прибавя още една причина да се гласува за Беронов
Има на света един много чуден народ. Народ, който е повикал чужденци и варвари в своята земя, за да го управляват.
Не става въпрос за българите, които поискаха да бъдат управлявани от Симеон Сакскобургготски. (Макар че готите също са варвари.)
Става дума за един друг народ, близък до българския, но много по-велик и могъщ от него. В собствените си представи най-вече. Руският народ.
През девети век първенците на Новгород начело с управителя на града Гостомисъл се обръщат към скандинавската политическа върхушка с молба да дойде да ги управлява, защото те самите не могат да се управляват и страната им пропада.
Така е основана чудната страна Русия. Думата “руснаци” означава не друго, а викинги по финландски. Руснаците обозначават себе си чрез името на своите господари.
Докато Западна Европа гони северните варвари и воюва с тях,
източните славяни ги викат за управници
Докато Западна Европа ги цивилизова и им налага своя начин на управление, варварите се налагат в Русия. (Вярно е, че викингите превземат Англия, но вече като френски благородници.)
След управлението на викингите (варягите) и след татарското робство (ХІІІ – ХV век) руснаците се сдобиват и със свои собствени господари. Те обаче се оказват по-страшни от чуждите. Един от най- изтъкнатите, най-славните и най-уважаваните руски господари Иван ІV е прекоросан на Иван Грозни, тоест Страшни. Руското робство върху руснаците се оказва не само много по-страшно от всички други робства, но и много по-дълго. То трае до 1985 (май чак тогава руските селяни се сподобиха с паспорти и с правото да напускат селата и колхозите си).
Руснаците са имали една-единствена свободна година
в цялата си история - 1917, когато Керенски се опитва да свика учредително събрание и да състави демократична конституция. Опитът му завършва с безредици и погроми. И също както преди хиляда години, руснаците трескаво търсят господар, който да въведе ред и “да ги оправи “. Господар, когото да уважават и комуто да се подчиняват. Търсят и го намират. Известният русовед и свидетел на онези събития Изгоев пише: “Само болшевишко правителство може да се справи с руския народ. Народът не уважава кадетите. Присмива им се. Той уважава болшевиките, защото болшевикът всеки миг може да те застреля“. (Изгоев А. С., Жизнь в ленинской Россий, Лондон, 1991, с. 72).
Алфата и омегата, началото и края, това, с което започва, и това, с което се изчерпват източнолевичарските представи за демокрация, е изборът на добър господар и управник. Руснаците например смятат, че
в лицето на Путин са си избрали добър господар и управник
Повечето българи обаче не са доволни от избора си на господари и управници.
“Все не случваме на добри управници. Трябва да внимаваме, като избираме кой да ни управлява“, така бива тълкувана демокрацията и в България. Този начин на мислене е сходен с руския, защото и двата имат общ произход. Както в Русия, робствата следват едно след друго – варяжко, татаро-монголско, руско и болшевишко, така следват и в в България - византийско, татарско, турско и комунистическо. Тези съпоставки изглеждат донякъде външни. Но те са следствие на едно същностно разминаване между Изтока и Запада. Това разминаване започва още през ХІ век. През ХІ, ХІІ и ХІІІ век Европа започва да строи. Преди всичко градове. Строи хиляди градове, в които се развиват търговията, занаятите и изкуствата. Градове, в които гражданите придобиват все повече права и свободи, като полагат началото на новата европейска цивилизация. Самата дума “цивилизация “ произлиза от латинското наименование за град и гражданин.
Още с подписването на английската “Магна Харта” през 1215
(по същото време подобни харти се сключват в Дания, Унгария и Швеция) европейските граждани започват да възприемат властта като посредник и наемник, който е длъжен да спазва обществените договори и да осигурява тяхното изпълнение, за да могат те свободно да произвеждат, да творят, да съграждат и да се радват на живота. Това е цивилизацията. Толкова е простичко. Докато Изтокът се усъвършенства в търсенето на господари, европейските страни усъвършенстват обществените си договори, които се основават върху няколко основни правила. Например седем на брой, от които основните три са следните:
V Властта е посредник между гражданите. С нея те сключват договор за изпълнение на определени задължения.
V Тези договори и тези задължения се осигуряват от върховенството на закона, пред когото всички са равни.
V Личността с нейните права и свободи да има предимство пред държавата и пред общността.
Нищо подобно на това, което се случва в Европа
не се случва в България и Русия нито между Х и ХІV век, нито по-късно. Източните славяни изпускат началото на новата европейска цивилизация. Руските и българските историци търсят основание за национална гордост не в това, което народите им са възприели от Византия и Европа, а някъде из тъмните дълбини на варварството. Русия - при варяги и татаро-монголи, а България – при прабългари и хуни, че и при Атила дори. В тези страни властта се възприема по източен образец. На Изток от властниците не се иска да спазват законите. Иска се друго. Да бъдат добри, “да мислят за народа” и “да го оправят“.
Че кой в България се сеща, че между софиянци и Бойко Борисов е сключен договор, който задължава кмета на столицата да чисти боклука, да запълва дупките, да се справя с бездомните кучета, да следи за редовността на транспорта и за опасността от рухване на остарели здания. Нищо подобно. От Бойко се иска да си направи партия, “да им даде да се разберат на ония”, а към народа да бъде благ и справедлив. Да бъде “страшен хайдутин“ за “чорбаджиите- изедници” и “ крило за клети сюрмаси”.
Тъкмо източното отношение към властта избута в челото на обществено-политическия ни живот хора като Сакскобургготски, Бойко Борисов и Волен Сидеров. И тримата са “народни герои”. И от тримата се очаква да бъдат “народни управници“. И тримата
откликват на един древен татаро-монголо-руско-българо-турски
порив (изискване, представа, схващане, светоусещане, разбиране), за отношенията между власт и народ. И тримата са готови да разрушат системата и да прегазят законите, за да “оправят народа”. И лесно могат да го направят. Защото в страни като България, Русия и Турция гражданите никакви договори не са сключвали помежду си. Те си нямат доверие. (И май с право си нямат.) Демократичните правила и закони не са им вътрешно присъщи. Те са привнесени там от немай къде. За да ни приемат в обществото на охолните държави. Да ни дадат пари.
Това е левичарското мислене. Това е татаро-монголо-варяжко-хуно- викинго-оногундуро-болшевико-комунистическо-простонародното мислене на широките народни маси.
Затова
широките народни маси не се бунтуват като унгарците
когато властта не спазва договора си с тях. Просто никакъв договор няма. Масите, както винаги, не са случили на добър господар, който “да ги оправи”. И никога няма да случат. И никога няма да разберат, че никога няма да случат. И, разбира се, ще намразят този, който им го казва и им вменява граждански задължения и отговорности по западен образец.
Все пак в България към края на ХІХ век в няколко подбалкански градчета се появяват граждански движения. Тяхната върхова изява - Априлското въстание, обаче е било потушено, включително и заради това, че широките, тъмни, безпросветни, робски и варварски народни маси не подкрепят въстаниците, а ги преследват.
Но остатъците от възрожденския дух – дух, най-вече граждански
и цивилизационен, все още се реят над днешното людско безпросветие, въпреки опитите на параполитици и параисторици да го уловят (по-скоро да го сгепчат) и да го приравнят към оногундурските представи за държава, общество и патриотизъм. Тъкмо този дух, гонен, пъден и отмалял, обуславя съществуването на днешните десни политически партии. Този дух е надживял и татари, и турци, и кобурги, и комунисти. Едва ли ще успее да го унищожи и сегашната тотална пропаганда на властовата върхушка.
Съвсем между другото тази пропаганда, която напоследък приема откровено болшевишки оттенъци, само прибявя още една причина да се гласува за Беронов – и напук. Като знак, че в България има мислещи хора, на които мозъците не могат да бъдат промити.
Както в Русия робствата следват едно след друго – варяжско, татаро-монголско, руско и болшевишко, така следват и в в България - византийско, татарско, турско и комунистическото. Тези съпоставки изгеждат донякъде външни. Но те са следствие на едно същностно разминаване между Изтока и Запада.
ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!
