Айра Левин
3 отговора
0 прегледа
Айра Левин
Нямам спомен в този клуб или в "Ефремов" да е ставало дума за Айра Левин.
Ще изброя няколко негови книги: "Бебето на Розмари" (май че е най-известният филм на Роман Полански); "Синът на Розмари" (не знам дали вече е направен филм); "Сливър" (филма е с участието на Шарън Стоун в разцвета й); "Момчетата от Бразилия" (филма не беше тиокова впечатляващ, колкото книгата); "Степфордските съпруги" (Никол Кидман в главната роля). Само тези съм чел, но той вече мие в листата "падне ли ми, не пропускам".
Авторът привидно не пише афнтастиака, а само трилъри. Само дето подобно нещо може да се каже и за Стивън Кинг.
"Бебето на Розмари. Синът на Розмари" - двата романа са с много години разлика, като за втория имам усещането, че е писан само заради парите от сигурния пласмент на иначе слабата продукция. Левин забърква история от сатанизъм, мрачни библейски пророчества за идването на Антихриста и модерна психария, която до края държи в едно усещане - е ли е историята обективна истина, или просто героинята е изпаднала в жестока параноя, допълнена с шизофрения. Отговорът - за пожелалите да прочетат (и нека не забравят финалното появяване ан Ал Пачино в "Адвокат на дявола").
"Сливър" (ако правилно си спомням, първото издание на книгата е с друго заглавие) - история, в която Големия брат ни гледа у дома, само дето героинята всъщност е дома на Големия брат. Като се отметнат класическия криминален елемент с разкриването на убиеца и секс-епизодите (нали споменах, че Шарън Стоун е в рацвета си?), остава едно замисляне, че Големия брат благодарение на техниката вече може и да не е Държавата, а общо взето който си поиска - да ни гледа навсякъде и да се възползва без колебания от добитата информация за нас.
"Момчетата от Бразилия" - една история, в която Хитлер е клониран неколкократно физически, а някогашните му подчинени се опитват да възстановят живота му, с надеждата някой от клонингите да стане Преродения Фюрер (да ме прощавате за закачката, не мога да се въздържа). Пак съм склонен да пропусна екшъна и моралния победител - евреин-концлагерист, за да си призная, че тази книга ме тласна за първи път към умуването дали физическото клониране може да се използва и за личностно копиране? Методът с гола на Бене Тлейлакс в Дюн винаги ми е бил твърде фантастичен и до някъде метафизичен, описания от Левин тип манипулация на околната среда с цел оформяне на човек по вече съществувал образец ми изглеждаше плашещо възможен и потенциално успешен (далеч съм от идеята, че крайния продукт на нацистите щеше да е намръщен дребосък с мустаци и перчем, но един клонинг на легендарна личност като Хитлер, особено надарен с неговата харизма ще предизвика жесток трус, равностоен поне на падането нс Стената).
"Степфордските съпруги" - май това е по-скоро повест, в която се описва как в едно збутано градче в САЩ съпругите на членовете на Мъжкия клуб в Степфорд се превръщат в домакини-мечта, при това с фигури взети комиксите за възрастни. Как - не става ясно, само се споменава, че въпросните съпрузи са водещи учени в различни сериозни компании в областите биология, химия, микроелектроника, софтуер. Намеците са - подмяна на оригинала с андроид (отречена от заподозрените, но пък без доказателства) или някава форма мозъчен контрол - без подкрепа, но и без опровержение.
Впечатляващото за мен са годините, в които излизат посочените книги - много, много години преди овцата Доли и нападките за имплантиран чип в главата на Топалов. Дали Левин е автор на трилъри с фантастичен уклон, или прогност, добавящ крими, съспенс и хорър елементи в книгите си заради продажбите - аз все още нямам категорино мнение, но ще се радвам да прочета вашите впечатления от автора.
П.П.
Тази тема е част от операцията "Черен петък" на Алвин
TANSTAAFL
Ще изброя няколко негови книги: "Бебето на Розмари" (май че е най-известният филм на Роман Полански); "Синът на Розмари" (не знам дали вече е направен филм); "Сливър" (филма е с участието на Шарън Стоун в разцвета й); "Момчетата от Бразилия" (филма не беше тиокова впечатляващ, колкото книгата); "Степфордските съпруги" (Никол Кидман в главната роля). Само тези съм чел, но той вече мие в листата "падне ли ми, не пропускам".
Авторът привидно не пише афнтастиака, а само трилъри. Само дето подобно нещо може да се каже и за Стивън Кинг.
"Бебето на Розмари. Синът на Розмари" - двата романа са с много години разлика, като за втория имам усещането, че е писан само заради парите от сигурния пласмент на иначе слабата продукция. Левин забърква история от сатанизъм, мрачни библейски пророчества за идването на Антихриста и модерна психария, която до края държи в едно усещане - е ли е историята обективна истина, или просто героинята е изпаднала в жестока параноя, допълнена с шизофрения. Отговорът - за пожелалите да прочетат (и нека не забравят финалното появяване ан Ал Пачино в "Адвокат на дявола").
"Сливър" (ако правилно си спомням, първото издание на книгата е с друго заглавие) - история, в която Големия брат ни гледа у дома, само дето героинята всъщност е дома на Големия брат. Като се отметнат класическия криминален елемент с разкриването на убиеца и секс-епизодите (нали споменах, че Шарън Стоун е в рацвета си?), остава едно замисляне, че Големия брат благодарение на техниката вече може и да не е Държавата, а общо взето който си поиска - да ни гледа навсякъде и да се възползва без колебания от добитата информация за нас.
"Момчетата от Бразилия" - една история, в която Хитлер е клониран неколкократно физически, а някогашните му подчинени се опитват да възстановят живота му, с надеждата някой от клонингите да стане Преродения Фюрер (да ме прощавате за закачката, не мога да се въздържа). Пак съм склонен да пропусна екшъна и моралния победител - евреин-концлагерист, за да си призная, че тази книга ме тласна за първи път към умуването дали физическото клониране може да се използва и за личностно копиране? Методът с гола на Бене Тлейлакс в Дюн винаги ми е бил твърде фантастичен и до някъде метафизичен, описания от Левин тип манипулация на околната среда с цел оформяне на човек по вече съществувал образец ми изглеждаше плашещо възможен и потенциално успешен (далеч съм от идеята, че крайния продукт на нацистите щеше да е намръщен дребосък с мустаци и перчем, но един клонинг на легендарна личност като Хитлер, особено надарен с неговата харизма ще предизвика жесток трус, равностоен поне на падането нс Стената).
"Степфордските съпруги" - май това е по-скоро повест, в която се описва как в едно збутано градче в САЩ съпругите на членовете на Мъжкия клуб в Степфорд се превръщат в домакини-мечта, при това с фигури взети комиксите за възрастни. Как - не става ясно, само се споменава, че въпросните съпрузи са водещи учени в различни сериозни компании в областите биология, химия, микроелектроника, софтуер. Намеците са - подмяна на оригинала с андроид (отречена от заподозрените, но пък без доказателства) или някава форма мозъчен контрол - без подкрепа, но и без опровержение.
Впечатляващото за мен са годините, в които излизат посочените книги - много, много години преди овцата Доли и нападките за имплантиран чип в главата на Топалов. Дали Левин е автор на трилъри с фантастичен уклон, или прогност, добавящ крими, съспенс и хорър елементи в книгите си заради продажбите - аз все още нямам категорино мнение, но ще се радвам да прочета вашите впечатления от автора.
П.П.
Тази тема е част от операцията "Черен петък" на Алвин
TANSTAAFL
Редактирано от Kopo на
Re: Айра Левин
Гледал съм почти всичко, което си изброил, но не съм се замислял по начина, по който го правиш ти. Книгите не съм чел. Има ли вероятност кинопродукциите да са изместили главната идея на написаното към нещо по-модерно, по-смилаемо и недотам смислено?
Що не се лишиш от някое томче в името на.. това бе.. междуградската дружба?
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
Що не се лишиш от някое томче в името на.. това бе.. междуградската дружба?
Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя
