виновна ли съм

Е избрах си прякора баба но не съм баба. Е все още. Имам двама сина и две кандидат снахи - е техни приятелки. Голямата я приех преди три години с отворено сърце и душа.Не казвам че и втората на другия син не съм я приела така но сега идва това но...
Голямата е от друг голям град. Дойде докато синът мибеше в казармата шест месеца всичко беше в реда на нещата. сигурно тя разбираше че все пак аз се претеснявам като закъснява и ми казваше днес ще закъснея утре не. Днес съм с колежки на кафе .......... и аз бях спокойна. Излезе синът от казармата нещата се промениха. Не питах къде си защот вече синът ми си беше в къщи и мисля че това си е тяхна работа. Ама аз все пак продължавах да се притеснявам. Почна това момиче да се прибира след 0 часа. Мълчах. Веднъж не издържах и питам сина си "Къде ходи по нощите.....?" отговорът беше "Има си работа". добре. Веднъж ми казаха че отива на семинар в Албена с рейс от паметника левски. Добре ама без да я усетя че тя е излязла преди мен аз излизам и я виждам да се качва в кола с едно доста симпатично момче и да се целуват за добре дошла. Изчаках да се върне след два дни. Излязохме с нея на разходка. Доста се зачудих че тя се съгласи да пие с мен кафе но така и така и казах че съм я видяла изненадата ми каква беше "Не казвай на сина си аз ще се оправя с него той много ще страда". И аз глупачката замълчах. Закъсняванията продължиха. Аз продължавах да мълча докато един ден малкият ми син я видя и отиде направо в работата на брат си и му каза. Реакцията от страна на големия син беше че го лъжем. Викам на малкия син ти си мълчи да не се намразите аз ще му казвам вече всичко мен да намрази а с теб все пак да си останете братя и да се обичате че само не се живее. Е трябваше да ви кажа че аз съм вдовица. Така и стана. Положението в момента е че тя два дни от седмицата е в къщи а през другото време поне аз не знам къде е а големият ми син отговаря има си работа и престани да се месиш в моя живот. Няма да ти казвам къде съм аз нито тя, ти не се меси в живота ми, да не казвам че приятелката му ми заяви че той се държи за полата ми. Е кажете как се държи за полата ми като нищо не ми казва, не ми показва или там каквото е . От време на време плаща някоя сметка или нещо купи за хапване в къщи а в повечето случаи не дава пари за нищо. И двамата влизат и излизат без да кажат даже добър ден и довиждане. Поне допреди две години не беше така. Викам му че аз така не съм го възпитала че добър ден и довиждане е вид уважение а че приятелката му не ми казва това е вече въпрос на възпитание. Но не - било месене в тяхния начин на живот. Къжете ми къде сгреших аз в какво съм виновна. Да продължа да мълча или какво да направя. Ако ми кажете че да им предложа да излязат на квартира да и това казах на сина но той отговори че близките десет години не предвижда такова нещо. Разбира се от време на време в годината един два или три пъти приятелката му ме кани на кафе и разбира се джиесема и звънва и тя ми заявява че отива да купи подарък на приятелка на която довечера е на рожден ден и идва момче с кола взема я връща я да се преоблече и двамата заминават на някъде и се връща след два - три дена. Запитам ли сина къде е тя отговора е питай нея като се върне а тя ако иска да ти каже. Вчера имаше рожден ден - разбира се купих и подарък. Стори ми се че не и хареса но го прие - не ме почерпи даже с бонбон защото ги забравила в работата. Докато се прибере минава покрай два магазина. Аз считам че с това тя ми подсказва че не и е приятно да споделя празниците си с мен а може би иска да ми подскаже че смята да се разделят със сина ми?..............

В цялата тая каша, май, ти си най-зле, а, пък, на другите - нищо им няма.

Изгони ги всичките от къщата си и си гледай кефа и не ни губи времето!

Не си виновна. Просто ги остави. Наистина си е само тяхна работа къде ходят и какво правят. Приеми, че не всичко са ти казали. Не се обвинявай за техните постъпки. Големи са - би трябвало да знаят какво правят.

който знае какво иска или знае много, или иска малко

Виновна си, защото си траеш и позволяваш да ти се качват на главата.Какво сте се събрали там всички като в Дядовата ръкавичка?!Три семсйства на едно място?!
Синът ти явно е много влюбен и затова си затваря очите - за да не я загуби.Мацката сама ще си тръгне, не бери грижа, явно вашият дом й е временен пристан, докато се впие в някой друг.Просто има безплатна квартира, вероятно не може да си позволи самостоятелна такава.
Жалко, че синът ти може и да не разбере истината и един ден тя да си тръгне с мотива: майка ти не ме приемаше.
Ето това трябва да се избегне.

"мамини синчета" и се вживява като майка Тереза.

Абе, да му се не види! Защо тая баба не си гледа собствения живот, а тръгнала да умува и да следи кой/коя какво кога защо с кого...

Пфууу!Автобуса за Албена... Ама кандидат-снахата - в колата...

Ти какво правиш там, ма, бабо?

Нормално - жената е вдовица, животът й се върти около синовете, а и да не беше, пак така щеше да е, но щеше да има подкрепата на баща им, тежката дума, на която момчетата се подчиняват в кризисни моменти.

Проблемът й е, че се е съгласила момичето да й живее в къщата и сега трябва да се прави, че тя самата не съществува, защото това си бил животът на сина й и девойката.Е, да - ама не е така, понеже, ако искат да си имат неприкосновен живот, да ходят на неприкосноено място - не в няйната къща.
Да правят , каквото щат, но дане я правят свидетел, който зорлем трябва да си затваря очите.

Мацката ще си намери някой друг, към когото да се присламчи, ама бабата ще се окаже виновна.Ходи после, та оправяй отношеният със сина - все тя ще е крива.
Допуснала е огромна грешка - твърде много се съобразява със синовете си.Изгубила е авторитет пред тях.
Да рискува - да хване парцалките на мацето и да му покаже вратата.Ако синчето не е доволно - и то след нея.Да видим колко време ще изтрае тая връзка.И дали тогава малкият пикльо ще й казва пак да не се бърка в живота на приятелката му.

Чети внимателно!

"Веднъж ми казаха че отива на семинар в Албена с рейс от паметника левски. Добре ама без да я усетя че тя е излязла преди мен аз излизам и я виждам да се качва в кола "

А? Кво ша кайш? Ще ми се да локализираме бабата, че да мога да си поговоря наживо с тази героиня.

...аз излизам и я виждам...

На първо четене: Драмата се разиграва в апартамент над Музикалния театър "Стефан Македонски".

Други предположения?

(Изключваме варианта, че любовника е имал нахалството да чака с колата пред жилището на бабата, та да може да го види цялото обществено мнение и да му запише номера)

в очите им - Невъзможна е права - ще се окажеш виновна и за провала на връзката им (щото при това положение едва ли нещата ще продължават дълго) и за хиляди други техни проблеми.
Очевидно нещата при вас са се развили така, че винаги много си се старала да осигуриш всичко на децата си. И в момента те го приемат като задължителна даденост - просто си им много удобна, а ако можеше да съществуваш само и единствено като грижовното домашно духче, което готви, пере, чисти, плаща сметки и е напълно безсловесно и невидимо - още по-добре.
Крайно време е да помислиш и за себе си - да проявиш малко здравословен егоизъм, тъй да се каже. Животът не свършва на 40, 45 или 55 години... не се самопогребвай в кухнята, защото ВЕЧЕ си изпълнила дълга си към тия деца. Колкото повече и по-безсловесно им даваш от себе си, от времето си, от живота си - толкова повече те ще искат, настояват, обвиняват. Колкото повече уважаваш себе си, толкова повече и те ще се съобразяват с теб.
Знам, че не е лесно да промениш навици, градени с години. Но никога не е късно да започнеш да правиш завоя ... отначало много ще страдаш, ако се насилиш да излезеш и да идеш примерно на фризьор и масаж, вместо да сготвиш на дечицата и да къташ пари за сметките... Научи се да казваш: НЕ мога да направя еди какво си (да сготвя, изпера, изчистя, платя сметките) - защото имам много важна друга работа, оправяйте се без мен... Не давай обяснения къде ходиш или какво правиш - точно както и те не ти дават на теб. Малко равнопоставеност да има в отношенията
Не съжалявай непрекъснато тях, започни да мислиш и за себе си...

Правилното решение те прави щастлив, щастието те прави силен.

Значи като пораснат момчетата, майките трябва да се изтрият от лицето на земята, така ли? Да ходят със затворени очи и запушени уши? Да не пречат на синовете и снахите, щото са още живи? Ти да видиш теория...
Ама същият този, като го ритне мацето, ще се обърне и ще и каже - ти къде беше и що не ме предупреди като си знаела - и тя ще понася негативите сто процента, тъй като му е винаги под ръка, защото е майка и не може да се прави на велика и обидена.
Я мисли малко, мисли за твойта майка, дето само кусури и връзваш, че ти размествала нещата и незнамсикво още. Ама бъди справедлив - за да си нервен не е тя виновна, ама тя го обира, нали?

Ей ся се вбесих яко
Не си гледа живота в твоя смисъл, защото това и е животът, тия двамата лонгори, малки-големи, няма значение, деца са и.
Айде със здраве, щото ми е време да умирам - и моят син си има гадже, та да не им преча...
P.S. Там където ти се вижда недовършено по смисъл изречение има псувни, ама пусто възпитание ми пречи да ги изложа графично

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

че нищо не можеш да направиш, а в придатък ще обереш всички негативи. Нямаш друг избор, освен да мълчиш - тоест да не питаш, да не намекваш, да не подсказваш, не виждаш, не чуваш, не разбираш, не те засяга. Но и нищо не правиш за тях, никакви опити да се сприятеляваш с момичето - това става взаимно, щом тя не участва и ти не участваш. Никакви опити да приказваш със сина си на тази тема, колкото и да те боли за него - да се оправя, че после да не излезеш виновна за каквото и да било. Малко по малко ги отбивай - днес няма да свършиш едно, с което са свикнали, утре - друго и така им прехвърляш техните си работи да си се справят сами щом са големи. То е много удобно да те третират като икономка, която няма право на глас, а единствено на работа. Щом е така - да си я вършат сами - таман по-бързо девойката ще улети недоволна, или пък синът ти ще схване, че не е за него и ще и покаже пътя. Но не спирай изведнъж да не си помислят, че си сърдита и пак ще ти се заформят разправии - полекичка, но методично - не чакай бърз ефект, колкото и да ти се иска, но ефектът е гарантиран... Не отстъпвай както и да се държат - не си им слугиня, майка си им. И искай да си делите сметките - като откачат веднъж тока и телефона, ще се осъзнаят бързо-бързо. Неприятно е, но ще го преживееш с възпитателна цел. Само не им чети лекции за възпитание - никаква полза от това - мила и усмихната, но действаща. Ти не им правиш напук, а правиш каквото трябва - никой няма да те уважава и цени, ако сама не си го постигнеш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

хич няма да се съглася с теб!

В теоретични спорове няма да влизам точно с теб. Само ми кажи какво ли прави в момента моя син без майчино надзирателство?

Отговарям ти веднага! Синът ми прАви това, което правех аз на неговите години!

Друг път, на спокойствие, ще ти разкажа как "загрижената" ми майка успя да добави отрова в семейния ми живот.

Мойта отрова + отровата на жена ми + отровата на майка ми = развод

Апропо, откакто монтирах секретна брава на вратата на стаята ми, нямаме никави проблеми вкъщи.

Вбесена си от моите приказки??? Хе-хе-хеее! Естествено е. Хич не ме учудваш! Чувството за собственост сме го обсъждали доста пъти. Майката е собственик на сина/дъщеря си, съпругата е собственик на съпруга си.

------------------
Синът ти има гадже??? Естествено. Нормално. Що ревеш? Що искаш да мреш? Нищо им няма на двамата и на теб нищо ти няма, стига да не надничаш през ключалката на вратата им и да не висиш по цели нощи да слухтиш как пъшкат.

КВО ПРАВИШ ПРИ МЛАДИТЕ!

живота си им техен .

сори за грубите приказки но от опит го казвам

нито надничам, нито питам, чакам ако някой иска да каже нещо, ако не - не. Рече да ме запознае - питах ще се женят ли скоро, рече - не. Ми тогава за какво ми е да я познавам - попитах. Шах. Не очакваше от мен тоя ход. Сега от време на време нещо споделя, но аз не правя коментар - все едно нищо не е казал. И той се обърква. Кеф. Няма само аз да съм объркана, я...
Номерът е да правиш това което никой не очаква от теб...
А чувството за собственост съм го погребала отдавна...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

хубаво и го каза на АНДРА, само ще добавя :

че по ГОЛЯМ ВРАГ за сина от майката няма !!!!!

Тия съвети, които даваш на бабата, прилагаш ли ги към сина ти? Внимавай какво ще ми отговориш. Най-добре е нищо да не ми отговаряш, защото в противен случай си вътре с двата крака.

нито надничам, нито питам, чакам ако някой иска да каже нещо, ако не - не. Рече да ме запознае - питах ще се женят ли скоро, рече - не. Ми тогава за какво ми е да я познавам - попитах. Шах. Не очакваше от мен тоя ход. Сега от време на време нещо споделя, но аз не правя коментар - все едно нищо не е казал. И той се обърква. Кеф. Няма само аз да съм объркана, я...
Номерът е да правиш това което никой не очаква от теб...
А чувството за собственост съм го погребала отдавна...

1.;;Ми тогава за какво ми е да я познавам - попитах. Шах. ''

2.;;И той се обърква. Кеф.''

3''А чувството за собственост съм го погребала отдавна''?????

няма по голям враг на сина , от майка му !

Смени апартамента с два по-малки -
вземаш единия, в другия да си правят
седморки, осморки - квото искат

"Номерът е да правиш това което никой не очаква от теб... "

Точно така! Хубав номер, приятен номер. Отдавна го прилагам.

Малко преди развода ми беше. Седя си мирно и кротко в заведение, пийвам си водка, чета вестник, клатя си краката... Пристига един комшия с жена си, сядат до мен, дъра-бъра, два чадъра. Оня взе да се прави на интересен и ме пита дали в момента жена ми е сама, че да я посети и да я утеши. Най-спокойно му отговорих:

- Да! Отивай и я взимай! Заведи я у вас. Ама, при едно условие...

Хииииииииии, жена му - симпатяга, подскочи ухилена и рече:

- Ааааааааа, неееееееее, знам ти условието! Никога да не ти я връща, нали?
- Да!
- Тогава аз трябва да дойда при теб!
- Може, ама при едно условие.
- Ииии, много си гаден. И това условие го знам. Като ме изчукаш - да си ходя, нали?
- Да!

Мъжът й си глътна граматиката.

Не може да си мълчи - това е безотговорно. Един вид миене на ръце като Пилат ,само мир да е! Не!
Не мога да виждам, че тъпчат и правят за смях любимо мое същество и да си мълча, за да не предизвиквам конфликти! Аз не я разбирам така любовта. Ще говоря, ще коментирам, ще иронизирам дори, ако това е единственият начин да му отворя очите, но няма да мълча и да се правя, че нищо не става! Може днес да ми се разсърди, но след време ще се убеди, че съм права и ще ми е благодарен!
Нали затова е родителят, затова е приятелят- да гледа отстрани нещата и да ти казва, когато грешиш. Дори поемайки риска да му се разсърдиш!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Напълно подкрепям мнението на Хей Живот.
Човек не бива да пренася в жертва себе си, заради децата си.
Всеки има свой живот,за съвет ако ти поискат – да, но не се намесвай в личният им живот, те са достатъчно големи и дори да допуснат грешка,сами да се поучат от нея, а така само консумират и виновен е някой друг /дори и мама/. На майката сърцето е голямо има място и за радост и за мъка.Дано радостите са повече при теб,това са бели кахъри.