ЖЕНА НА ПЪТ
4 отговора
0 прегледа
ЖЕНА НА ПЪТ
Анна Мария Новаковска
ЖЕНА НА ПЪТ
Представям си как звучи в ушите ти думата “алкохоличка”. Да, това се асоцира по-скоро с обида, с картина на някой спящ върху смет или продаващ се за бутилка бира. Такъв е популярен стереотип на алкохолик или алкохоличка.
Опитай се да погледнеш на това по друг начин. Алкохолизмът е название на тежка болест, която докосва хората независимо от тяхна обществена принадлежност, стил на живота, професия или пол. Това е много демократична болест, а този отвратителен стереотип, за който споменах, се касае само тези сред алкохолиците, които са успели да живеят достатъчно дълго, за да паднат достатъчно ниско. Сред всичките алкохолици те просто най-ярко се виждат.
Никой човек не е станал алкохолик по собствено желание. Много хора пият алкохол, но само някои стават зависими от него. Не е твоя вина, че и ти си попаднала сред тях. Другите също не носят отговорност за това, недей тогава да търсиш вина в своето обкръжение, в лоша работа, в несполучлив брак.
Понякога се появава изкушение да намерим поводи за прекомерното си пиене и да го оправдаем или да уточним виновните. Алкохолната болест не е ничия вина. Следователно тя не е повод за срам, за обвиняване на самия себе си или който и да е друг.
Как стана това, че алкохолът вместо да носи очаквано облекчение, да релаксира и успокоява, стана твоя враг?
Нали още неотдавна ти сама си решавала кога, колко и с кого ще пийнеш. И си “носила” толкова много. Неведнъж мъжете ти казваха, че си великолепен другар за чашка.
Загубата на контрол над пиенето настъпва посепенно, често невидимо.
Понякога се случват периоди на мнимо “възвръщане на властта” върху алкохола. Това те вкарва в капан на погрешно убеждение, че притежаваш възможност да се справиш.
Може би ти се е случвало да откажеш бутилка за по-пордължително време и ти се е струвало, че сега вече със сигурност няма да пиеш.
Мислиш ли, че нямаш силна воля?
Другите повтарят ли ти, че си слабохарактерна или имаш някакъв личностен дефект?
Алкохолизмът не може да бъде овладян със силата на волята, не си струва и да опитваш. Алкохолизмът може да се лекува, а волята се касае само до решенията, които ще взимаш във връзка с това.
Първото решение вече си взела – искаш да разбереш какво да направиш за да излезеш от кризата. Сигурно си много уморена, защото криенето на болестта пред околната среда изисква огромни усилия. Толкова дълго време трябваше да помниш всички тези лъжи, с които си се защитавала от деконспирация на работа и сред близките ти.
А тези хитри скривалища за алкохол! Нетърпение, с което си очаквала възможност да пийнеш.
Погледни, колко много енергия трябваше да посвещаваш за криене на болестта си – всъщност целия си живот си организирала така да имаш време и пространство за пиене. Сега можеш да починеш. Ще ти трябват сили на път към здравето. Това не е лесно пътешествие, но Ти можеш да го направиш интересно и пълно с незабравими впечатления.
На този път има други хора, мъже и жени, които са създали общност на Анонимните алкохолици. Можеш да ги срещнеш всеки ден, ще получиш от тях подкрепа, разбиране и думи на надежда.
Животът на всеки един от тези хора е доказателство за това, че оздравяване от алкохолизма е възможно. Можеш да отидеш на първата си сбирка още днес, от този момент никога вече няма да останеш самотна с проблема си.
Участниците на сбирките казват за себе си, че са “на път”.
Това е правилно определение – трезвеене - това е дълъг път, който води към целта.
Знам, че не си свикнала да разказваш на други хора за своите трудности.
Казвали са ти, че възрастният човек трябва сам да се справя, да се “взема в ръце”, да “пере мръсотиите си у дома”. Тези митове, повтаряни толкова дълго, докато си повярвала в тях, не ти позволяват да се обърнеш към хора, готови да ти дадат подкрепа.
На сбирка на АА можеш да говориш или само да слушаш. Ти си анонимна и никой няма да те пита за нищо. Ще кажеш за себе си толкова, колкото поискаш, или няма да кажеш нищо. Ако те е страх, че ще срещнеш там някой познат – то нали и той ще срещне теб! Анонимността означава, че твоето присъствие на сбирка е също обхванато с тайна.
Първите дни след отказване на алкохол са трудни, много трудни. Ти знаеш вече, че сама няма да се справиш, но не знаеш, какво те очаква по-нататък на този път. Затова не трабва сега да оставаш сама с мислите си. Ще се появит в теб страх и много съмнения. Нищо чудно, нали си разбрала, че твоят най-добър приятел – алкохолът ти е изневерил безвъзвратно.
Аз не съм иронична като използвам думата “приятел”. Погледни колко силно си свързана с него. Нали в началото наистина той ти е носил облекчение след пълен с напрежение ден. Позвявал ти е да се почувстваш по-добре, придавал е смелост в контакти с други хора, намалявал е безпокойствието и стеснението. На чашка си могла да се почувстваш “душата на компанията”, да си уредиш и най-трудните работи, да кажеш какво искаш наистина.
Не е ли алкохолът този, който ти е помагал да понасяш сивотата на ежедневието, благодарение на когото си се чувствала по-женствена, по-интересна и свободна?
Не ти ли е позволявал той да забравиш за тъжните неща и да избягаш в друг свят, пълен с мечти и необикновени възможности?
Но съвсем незабележимо приятелят ти е поел контрол върху тебе. Трябваше все по-често да пиеш, защото към ежедневните проблеми се присъединиха и тези, които е причинил алкохолът. Ти започна да търпиш последиците на пиенето си, много от проблемите, които имаш днес, нямаше да се появят никога, ако не беше алкохолът. Значи, нямаш вече чудотворното средство, загубила си тази възможност. Стъпила си в омагьосания кръг на зависимостта.
Сега е време да го разкъсаш.
„Arka” № 33/2000
ЖЕНА НА ПЪТ
Представям си как звучи в ушите ти думата “алкохоличка”. Да, това се асоцира по-скоро с обида, с картина на някой спящ върху смет или продаващ се за бутилка бира. Такъв е популярен стереотип на алкохолик или алкохоличка.
Опитай се да погледнеш на това по друг начин. Алкохолизмът е название на тежка болест, която докосва хората независимо от тяхна обществена принадлежност, стил на живота, професия или пол. Това е много демократична болест, а този отвратителен стереотип, за който споменах, се касае само тези сред алкохолиците, които са успели да живеят достатъчно дълго, за да паднат достатъчно ниско. Сред всичките алкохолици те просто най-ярко се виждат.
Никой човек не е станал алкохолик по собствено желание. Много хора пият алкохол, но само някои стават зависими от него. Не е твоя вина, че и ти си попаднала сред тях. Другите също не носят отговорност за това, недей тогава да търсиш вина в своето обкръжение, в лоша работа, в несполучлив брак.
Понякога се появава изкушение да намерим поводи за прекомерното си пиене и да го оправдаем или да уточним виновните. Алкохолната болест не е ничия вина. Следователно тя не е повод за срам, за обвиняване на самия себе си или който и да е друг.
Как стана това, че алкохолът вместо да носи очаквано облекчение, да релаксира и успокоява, стана твоя враг?
Нали още неотдавна ти сама си решавала кога, колко и с кого ще пийнеш. И си “носила” толкова много. Неведнъж мъжете ти казваха, че си великолепен другар за чашка.
Загубата на контрол над пиенето настъпва посепенно, често невидимо.
Понякога се случват периоди на мнимо “възвръщане на властта” върху алкохола. Това те вкарва в капан на погрешно убеждение, че притежаваш възможност да се справиш.
Може би ти се е случвало да откажеш бутилка за по-пордължително време и ти се е струвало, че сега вече със сигурност няма да пиеш.
Мислиш ли, че нямаш силна воля?
Другите повтарят ли ти, че си слабохарактерна или имаш някакъв личностен дефект?
Алкохолизмът не може да бъде овладян със силата на волята, не си струва и да опитваш. Алкохолизмът може да се лекува, а волята се касае само до решенията, които ще взимаш във връзка с това.
Първото решение вече си взела – искаш да разбереш какво да направиш за да излезеш от кризата. Сигурно си много уморена, защото криенето на болестта пред околната среда изисква огромни усилия. Толкова дълго време трябваше да помниш всички тези лъжи, с които си се защитавала от деконспирация на работа и сред близките ти.
А тези хитри скривалища за алкохол! Нетърпение, с което си очаквала възможност да пийнеш.
Погледни, колко много енергия трябваше да посвещаваш за криене на болестта си – всъщност целия си живот си организирала така да имаш време и пространство за пиене. Сега можеш да починеш. Ще ти трябват сили на път към здравето. Това не е лесно пътешествие, но Ти можеш да го направиш интересно и пълно с незабравими впечатления.
На този път има други хора, мъже и жени, които са създали общност на Анонимните алкохолици. Можеш да ги срещнеш всеки ден, ще получиш от тях подкрепа, разбиране и думи на надежда.
Животът на всеки един от тези хора е доказателство за това, че оздравяване от алкохолизма е възможно. Можеш да отидеш на първата си сбирка още днес, от този момент никога вече няма да останеш самотна с проблема си.
Участниците на сбирките казват за себе си, че са “на път”.
Това е правилно определение – трезвеене - това е дълъг път, който води към целта.
Знам, че не си свикнала да разказваш на други хора за своите трудности.
Казвали са ти, че възрастният човек трябва сам да се справя, да се “взема в ръце”, да “пере мръсотиите си у дома”. Тези митове, повтаряни толкова дълго, докато си повярвала в тях, не ти позволяват да се обърнеш към хора, готови да ти дадат подкрепа.
На сбирка на АА можеш да говориш или само да слушаш. Ти си анонимна и никой няма да те пита за нищо. Ще кажеш за себе си толкова, колкото поискаш, или няма да кажеш нищо. Ако те е страх, че ще срещнеш там някой познат – то нали и той ще срещне теб! Анонимността означава, че твоето присъствие на сбирка е също обхванато с тайна.
Първите дни след отказване на алкохол са трудни, много трудни. Ти знаеш вече, че сама няма да се справиш, но не знаеш, какво те очаква по-нататък на този път. Затова не трабва сега да оставаш сама с мислите си. Ще се появит в теб страх и много съмнения. Нищо чудно, нали си разбрала, че твоят най-добър приятел – алкохолът ти е изневерил безвъзвратно.
Аз не съм иронична като използвам думата “приятел”. Погледни колко силно си свързана с него. Нали в началото наистина той ти е носил облекчение след пълен с напрежение ден. Позвявал ти е да се почувстваш по-добре, придавал е смелост в контакти с други хора, намалявал е безпокойствието и стеснението. На чашка си могла да се почувстваш “душата на компанията”, да си уредиш и най-трудните работи, да кажеш какво искаш наистина.
Не е ли алкохолът този, който ти е помагал да понасяш сивотата на ежедневието, благодарение на когото си се чувствала по-женствена, по-интересна и свободна?
Не ти ли е позволявал той да забравиш за тъжните неща и да избягаш в друг свят, пълен с мечти и необикновени възможности?
Но съвсем незабележимо приятелят ти е поел контрол върху тебе. Трябваше все по-често да пиеш, защото към ежедневните проблеми се присъединиха и тези, които е причинил алкохолът. Ти започна да търпиш последиците на пиенето си, много от проблемите, които имаш днес, нямаше да се появят никога, ако не беше алкохолът. Значи, нямаш вече чудотворното средство, загубила си тази възможност. Стъпила си в омагьосания кръг на зависимостта.
Сега е време да го разкъсаш.
„Arka” № 33/2000
ИЗБРАХ СВОБОДАТА
ИЗБРАХ СВОБОДАТА
Аз съм трезвееща алкохоличка и често другите ми задават въпрос: какво е за мен трезвеността, какво всъщност означава тя?
В такива моменти се усмихвам и отговарям: тя е Свобода.
Това твърдение предизвиква различни реакции: изненада, подозрителност, но също и разбиране. Трудно е с една дума да се изрази всичко това, което за мен съдържа тази дума.
Когато стъпих на пътя на трезвеността, това беше като че ли излязох от един мрачен затвор, който ми ограничаваше свободата на движенията, обезсилваше, не даваше в полумрака да видя околната действителност. Когато ми оставиха отворена вратата на моя доброволен затвор и решението дали да изляза през нея, ме обхвана страх от това ново и непознато, което ме чака навън, как ли ще се справя с това. Но имаше и друг страх – дали тази врата някога няма да се захлопне завинаги.
Възползвах се от своя шанс и излязох. В началото бях недоверчива и несигурна, много внимателно се оглеждах наоколо, наблюдавах, проверявах какво ме заплашва и какво не, какво мога и доколко мога. Страховете се оказаха прекомерни, усетих облекчение и вътешно спокойствие, една тишина вътре в мен. И тогава се почувствах свободна. Свободна от принуда да доказвам каквото и да било на себе си или на другите. Съгласието, което си дадох да бъда такава каквато съм ми даде сила да бъда такава, каквато искам да бъда и сигурност каква не искам вече да бъда.
Почувствах се свободна, защото аз самата започнах да решавам за себе си и за своите работи, да вземам съзнателни собствени решения и да поемам отговорност за тези решения. Станах свободна, защото съзнателно, трезвено можах вече да гледам всичко, което ме обкръжава, тоест да откривам, да познавам нови хора и места и да черпя радост от това.
Свободна, защото пак мога да гледам хората в очите, да ходя по улиците вече не с наведена глава. Чувствам се свободна, защото мина вече времето на “трошени огледала”, когато не можех да гледам отражението си. Най-накрая започнах да слушам други хора и мога да се вслушвам в себе си, в своите желания, мечти и нужди.
Днес знам, че съм нужна и аз се нуждая от другите, че сама си решавам кой ми е близък и важен и защо. Чувствам се свободна, защото мога и да тъгувам когато ми е тъжно, да се радвам когато ми е радостно, да черпя удовлетворение да се преборвам със себе си.
Трезвеността ми дава свобода, защото виждам как се променят годишните времена и какъв чар има всяко от тях, защото виждам как порастват дъщерите ми, защото се прощавам и срещам с приятели, познати.
Чувствам се свободна, защото от повече от две години се радвам на живота, преживявам своите тъги и радости без химия и мога всеки ден преди да заспя да моля своя Бог до края на живота да мога да благодаря, че днес не посегнах към алкохол.
„Arka” № 28/1999
Аз съм трезвееща алкохоличка и често другите ми задават въпрос: какво е за мен трезвеността, какво всъщност означава тя?
В такива моменти се усмихвам и отговарям: тя е Свобода.
Това твърдение предизвиква различни реакции: изненада, подозрителност, но също и разбиране. Трудно е с една дума да се изрази всичко това, което за мен съдържа тази дума.
Когато стъпих на пътя на трезвеността, това беше като че ли излязох от един мрачен затвор, който ми ограничаваше свободата на движенията, обезсилваше, не даваше в полумрака да видя околната действителност. Когато ми оставиха отворена вратата на моя доброволен затвор и решението дали да изляза през нея, ме обхвана страх от това ново и непознато, което ме чака навън, как ли ще се справя с това. Но имаше и друг страх – дали тази врата някога няма да се захлопне завинаги.
Възползвах се от своя шанс и излязох. В началото бях недоверчива и несигурна, много внимателно се оглеждах наоколо, наблюдавах, проверявах какво ме заплашва и какво не, какво мога и доколко мога. Страховете се оказаха прекомерни, усетих облекчение и вътешно спокойствие, една тишина вътре в мен. И тогава се почувствах свободна. Свободна от принуда да доказвам каквото и да било на себе си или на другите. Съгласието, което си дадох да бъда такава каквато съм ми даде сила да бъда такава, каквато искам да бъда и сигурност каква не искам вече да бъда.
Почувствах се свободна, защото аз самата започнах да решавам за себе си и за своите работи, да вземам съзнателни собствени решения и да поемам отговорност за тези решения. Станах свободна, защото съзнателно, трезвено можах вече да гледам всичко, което ме обкръжава, тоест да откривам, да познавам нови хора и места и да черпя радост от това.
Свободна, защото пак мога да гледам хората в очите, да ходя по улиците вече не с наведена глава. Чувствам се свободна, защото мина вече времето на “трошени огледала”, когато не можех да гледам отражението си. Най-накрая започнах да слушам други хора и мога да се вслушвам в себе си, в своите желания, мечти и нужди.
Днес знам, че съм нужна и аз се нуждая от другите, че сама си решавам кой ми е близък и важен и защо. Чувствам се свободна, защото мога и да тъгувам когато ми е тъжно, да се радвам когато ми е радостно, да черпя удовлетворение да се преборвам със себе си.
Трезвеността ми дава свобода, защото виждам как се променят годишните времена и какъв чар има всяко от тях, защото виждам как порастват дъщерите ми, защото се прощавам и срещам с приятели, познати.
Чувствам се свободна, защото от повече от две години се радвам на живота, преживявам своите тъги и радости без химия и мога всеки ден преди да заспя да моля своя Бог до края на живота да мога да благодаря, че днес не посегнах към алкохол.
„Arka” № 28/1999
Re: ИЗБРАХ СВОБОДАТА
ПРЕД ПРАГА НА "ПЪРВА СТЪПКА"
"Казвам се К. и съм алкохоличка" - така започваме изказванията си на сбирките в АА. Можах да го произнеса, едва след като бях признала насаме: ти победи. "На света няма нищо, което да е толкова лошо, че алкохолът да не може да го направи още по-лошо" - казва Лорънс Блок.
За онзи, който не е имал истинска среща с алкохола, това звучи единствено като остроумие на езика. Колкото и да съчувстваме на "чуждия" проблем, можем да го разберем само донякъде. Жалост, яд, презрение, безразличие - какво още предизвиква гледката на клатушкащия се, мърморещ нещо на себе си и на собствените си демони човек с бутилка в ръка, към какво разбиране той може да призове този, който изпива чаша вино на вечеря и на поканата за следваща чаша отговаря: "благодаря, достатъчно".
Мога да се справя!
Вариант I:
Аз съм алкохоличка. Имах среща с дявола на алкохола. Поканата за тази среща е лична. И срещата е лична. Само двамата сме, той и аз. Сами сме, винаги сме сами. Нищо, че съм в компания, нищо, че и други пият - всеки сам със себе си. Той е много убедителен и много логичен. Склонява ме. Хиляди пъти съм проумявала коварната му логика и хиляди пъти ме е убеждавал.
"Ти можеш да изпиеш една чашка и да спреш, нали?"
"Мога, разбира се, да не би да съм зависима!"
"Е, щом не си, щом си свободен човек, щом си човек с воля, какво пречи?" "Така излиза."
Сценарият, който следва, ми е до болка познат. Последните епизоди от него се развиват в безпаметност. Мога да се справя!
Вариант II:
Решавам да не отида. Отказвам срещата с него. Държа съзнанието си будно. Наблюдавам се. Напрягам нерви и мускули. Мога да се справя. Вървя по улицата. Притежавам един-единствен ум, моя човешки ум, с който трябва да се справя. Уверено крача към къщи. Краката ми сами правят завой по посока на срещата - на толкова много места тя може да се осъществи.
Постепенно умът ми поддава, моят собствен, единствен човешки ум, с който трябва да се справя, се обвива в пелена, губи вяра в себе си. Чувам в ушите си "дяволската" логика. Не й вярвам, вече не й вярвам. Но острието на ума ми е притъпено, не е в състояние да й противопостави аргументи. Та какъв ли аргумент мога да измисля, който да не му е известен?
"От алкохола се умира, напуснаха ме приятелите ми, загубих работата си, любимият ми човек си тръгна..."
Чувал е всичко това, колко пъти го е чувал. Но той не иска да се напиеш, той иска само да те утеши с една чашка, не повече, "защото, нали, ти можеш да се справиш". Само една чашка. Умът ми не го побира. Единственият ми човешки ум...
Не мога да се справя сама. Нуждая се от помощ.
Сега в групата работим по Първа стъпка.
С изненада установявам колко е трудно, любопитно, радостно да проходиш отново. Да направиш една стъпка, първата. Няма никаква тайна - просто поисках. И се доверих. Като детето, което неуверено плете крачета, но, залитайки, знае, че има една ръка, готова да го подкрепи.
„Arka", №34, 2000
"Казвам се К. и съм алкохоличка" - така започваме изказванията си на сбирките в АА. Можах да го произнеса, едва след като бях признала насаме: ти победи. "На света няма нищо, което да е толкова лошо, че алкохолът да не може да го направи още по-лошо" - казва Лорънс Блок.
За онзи, който не е имал истинска среща с алкохола, това звучи единствено като остроумие на езика. Колкото и да съчувстваме на "чуждия" проблем, можем да го разберем само донякъде. Жалост, яд, презрение, безразличие - какво още предизвиква гледката на клатушкащия се, мърморещ нещо на себе си и на собствените си демони човек с бутилка в ръка, към какво разбиране той може да призове този, който изпива чаша вино на вечеря и на поканата за следваща чаша отговаря: "благодаря, достатъчно".
Мога да се справя!
Вариант I:
Аз съм алкохоличка. Имах среща с дявола на алкохола. Поканата за тази среща е лична. И срещата е лична. Само двамата сме, той и аз. Сами сме, винаги сме сами. Нищо, че съм в компания, нищо, че и други пият - всеки сам със себе си. Той е много убедителен и много логичен. Склонява ме. Хиляди пъти съм проумявала коварната му логика и хиляди пъти ме е убеждавал.
"Ти можеш да изпиеш една чашка и да спреш, нали?"
"Мога, разбира се, да не би да съм зависима!"
"Е, щом не си, щом си свободен човек, щом си човек с воля, какво пречи?" "Така излиза."
Сценарият, който следва, ми е до болка познат. Последните епизоди от него се развиват в безпаметност. Мога да се справя!
Вариант II:
Решавам да не отида. Отказвам срещата с него. Държа съзнанието си будно. Наблюдавам се. Напрягам нерви и мускули. Мога да се справя. Вървя по улицата. Притежавам един-единствен ум, моя човешки ум, с който трябва да се справя. Уверено крача към къщи. Краката ми сами правят завой по посока на срещата - на толкова много места тя може да се осъществи.
Постепенно умът ми поддава, моят собствен, единствен човешки ум, с който трябва да се справя, се обвива в пелена, губи вяра в себе си. Чувам в ушите си "дяволската" логика. Не й вярвам, вече не й вярвам. Но острието на ума ми е притъпено, не е в състояние да й противопостави аргументи. Та какъв ли аргумент мога да измисля, който да не му е известен?
"От алкохола се умира, напуснаха ме приятелите ми, загубих работата си, любимият ми човек си тръгна..."
Чувал е всичко това, колко пъти го е чувал. Но той не иска да се напиеш, той иска само да те утеши с една чашка, не повече, "защото, нали, ти можеш да се справиш". Само една чашка. Умът ми не го побира. Единственият ми човешки ум...
Не мога да се справя сама. Нуждая се от помощ.
Сега в групата работим по Първа стъпка.
С изненада установявам колко е трудно, любопитно, радостно да проходиш отново. Да направиш една стъпка, първата. Няма никаква тайна - просто поисках. И се доверих. Като детето, което неуверено плете крачета, но, залитайки, знае, че има една ръка, готова да го подкрепи.
„Arka", №34, 2000
Re: ЖЕНА НА ПЪТ
Мда... разбор на нашите мисли и чувства...
Така е, навярно се рапознаваш в тях, като четеш горното?
И аз се разпознах... и тогава си зададох въпроса:
Щом се виждам в миналото на тези хора и едно към едно "пасвам" в начина им на мислене, то тогава вероятно е ВЪЗМОЖНО да се разпозная един ден и в бъдещите им събития...
И повярвах - щом при тях се е получило, значи и при мен ще стане!
И днес вече виждам, че наистина става
Това ме мотивира още повече да продължавам в този дух и съм напълно убедена, че Програмата на АА действа. Помогнала е на хиляди и продължава да помага и днес, защото с очите си го виждам, на всяка следваща сбирка, ами то е неуспорим ФАКТ!
Така е, навярно се рапознаваш в тях, като четеш горното?
И аз се разпознах... и тогава си зададох въпроса:
Щом се виждам в миналото на тези хора и едно към едно "пасвам" в начина им на мислене, то тогава вероятно е ВЪЗМОЖНО да се разпозная един ден и в бъдещите им събития...
И повярвах - щом при тях се е получило, значи и при мен ще стане!
И днес вече виждам, че наистина става
Това ме мотивира още повече да продължавам в този дух и съм напълно убедена, че Програмата на АА действа. Помогнала е на хиляди и продължава да помага и днес, защото с очите си го виждам, на всяка следваща сбирка, ами то е неуспорим ФАКТ!