до Еловишка планина

След Кървав камък и Долна Мелна се отправихме по изключително приятно пътче към село Горочевци и Еловишка планина. Селото е доста голямо, има дори кръчма и хотелче. Местните въобще не знаеха за връх Плоча, обявен за най-висок по книгите. Пращаха ни на Руй и бяха уверени, че търсим злато с металотърсач, защото в съседното село били открили ;-]

Намерихме върха благодарение на GPS-а, защото описанията от книгата „Планините в България”, че до Плоча води немаркирана пътека в посока северозапад, дълга 2,5-3 км, бяха малко общи. Според местните тези места били залесени преди 15-ина година, така че и пътеката сигурно преди е била по-ясна. Като се застане с лице към кръчмата, по диагонал надясно се вижда заоблен горист хълм, на пръв поглед най-висок от всички наоколо. Според местните това е Голема Куровица. (Вляво от нея е Малка Куровица.) Тръгва се към него с изкачване по черен път към къщите от другата страна на реката и се подминават стар Варбург и още един, но съвсем разглобен. След това се подхваща изоставен горски път, който се катери покрай един дол, целият обрасъл с трева и храсталак. По стръмно свлачище се излиза на горски път, явно направен от секачи. Продължава се в посока северозапад.

Пътищата и просеките са много. За около час и нещо се достига най-високата точка – ребро, обрасло с гора. Тръгва се надясно по него и през гората, покрай круша, се стига до Плоча. Върхът е целият в гора, макар че най-отгоре има малка полянка и катурната дървена вишка. Според висотомера е около 1344 метра, макар че в книгите го пише 1329 м. На слизане се виждат Руй и Ерулска планина. Пътят от Горочевци до Трън е много приятен, макар и поразбит.

______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.