Да имаш сърце...

* * *



Мне нравится, что Вы больны не мной,

Мне нравится, что я больна не Вами,

Что никогда тяжелый шар земной

Не уплывет под нашими ногами.

Мне нравится, что можно быть смешной

Распущенной-и не играть словами,

И не краснеть удушливой волной,

Слегка соприкоснувшись рукавами.



Мне нравится еще, что Вы при мне

Спокойно обнимаете другую,

Не прочите мне в адовом огне

Гореть за то, что я не Вас целую.

Что имя нежное мое, мой нежный, не

Упоминаете ни днем ни ночью — всуе...

Что никогда в церковной тишине

Не пропоют над нами: аллилуйя!



Спасибо Вам и сердцем и рукой

За то, что Вы меня — не зная сами! —

Так любите: за мой ночной покой,

За редкость встреч закатными часами,

За наши не-гулянья под луной,

За солнце не у нас на головами,

За то, что Вы больны — увы! — не мной,

За то, что я больна — увы! — не Вами.



Харесвате ли това стихотворение на Цветаева?

In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti! Amen!<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от Taleiran на 02.10.06 23:34.</EM></FONT></P>

Ако го изчуруликаш на френски, ще ми хареса повече.

Да се харесваш на всички е суета... А аз отдавна не съм толкова суетен...

Vermis sum!

А ако много помоля за приблизителен поне превод?
Отдавна си блъскам главата в стената за този руски, учи ми се, но уви...

I was feeding on the need for you to know me
Devastated at the rate you fell below me

Харесва ми че не от мен сте болен
Харесва ми че не от вас съм болна
Че няма да въртим кълбото земно
под стъпките си във нощта спокойна.
Харесва ми че мога да съм смешна-
разпусната-без с думи да играя,
и да не се червя че по погрешка
докосваме се с дрехите накрая.

А също ми харесва че пред мене
прегръщате спокойно друга,
че огън адов няма да ме вземе,
когато аз не Вас целувам.
Че името ми нежно, нежни мой
От вас напразно няма да го чуя
Че никога в църковния покой
над нас не ще изпеят: “ Алилуя”

С ръцете и сърцето Ви благодаря,
че ме обичате без сам да знаете-
За редки срещи в залезна заря,
За нощното спокойствие, за дланите
които са далече в слънчевия ден
За наще неразходки в лунен час-
Че болен сте – уви но не от мен
Че болна съм – уви- но не от Вас.

Навремето имах изпит точно върху това стихотворение...темата беше за величието на чувствата... Преработих го... и нарекох Цветаева слабохарактерна, самозалъгваща се патка... Писаха ми 2-ка... Товарищ (тогава тъй си викахме) Соловеева ми фрасна цафарата, щот съм бил дебил и не съм бил ценял чувствата.
След една година се разведе (не Цветаева)... Видях я след казармата и й казах... еех другарко Соловеева, ако бяхте прочели какво съм написал, можеше още да сте с оня мъж. А тя не ме беше разбрала... с онова мое писание исках да кажа, че няма защо да си играеме циркове, когато има чувства, а право куме та в очи... животът е гадно кратък, пък и ние сме смъртни, при това внвзапно смъртни - та няма що да си мънкаме, вместо да се наслаждаваме на онуй, дето ни е дадено...
Ама и след 100 години хората ще са същите...пак ще се надлъгват и изчакват кой първи да си признае, та сакън да не се преебат, като именно изчакването и танцът един около друг, със сигурност резултират в прецакване на танцуващите. Ще си потърся преработката, и открия ли я, ще я метна тук...

Или аз съм много несхващаща, или е много късно или не знам...
Каква сила на чувствата точно? И лирическата геройка () какво всъщност се опитва да каже?

I was feeding on the need for you to know me
Devastated at the rate you fell below me

само не ми казвай, че ти го направи този превод!

formerly known as HTTP

не съм толкова талантлива

а, добре - олекна ми

formerly known as HTTP

Вика, да те светна. Казано на ГЗС език, авторката й се ебе та 2 не вижда от въпросния г-н, ама понеже не ще да си признае, плещи щуротии... Доколкото си спомням от историята на руската литература, същата Цветаева хич не е цъфнала... що ли?

Ето друг вариант (не е мой ). На места първия е по-добър, на места - този. Изобщо да се превежда поезия е трудна работа.

Харесва ми, че не боледувате по мен
по Вас, харесва ми, че не болея,
че не допускам тежестта от плен.
За това, че Ви харесват аз се смея.
Харесвате ми – лекомислено безмълвен
или бъбрив, приятно весел,
че не допускате срамът да Ви погълне
от допира – случаен, лесен.

Харесвам и, че пред очите ми
прегръщате спокойно друга,
че в пъклен огън не горите и
когато аз не Ви целувам,
че името ми нежно, нежни мой,
не споменавате ежеминутно всуе,
че никога, в църковния покой,
за нас не ще изпеят “Алелуя!”.

Благодаря Ви, че с ръце и със сърце
обичате ме в друго измерение
в уюта на нощта, под смуглото небе,
за срещите несбъднати, в усамотение,
за нашият пропуснат ден,
за слънцето – негреещо над нас,
за това, уви, че не лудеете по мен,
че не лудея, за съжаление, по Вас.

Обожавам Цветаева.

We dance around in a circle and suppose, but the Truth sits in the middle and knows.
Robert Frost

Ах как мне больно, что Вы больны не мной,
И горько на душе, так как больна я Вами,

И что тяжелый шар земной

Вдруг уплывет под нашими ногами.

Мне знается, что можно быть смешной

Распущенной-и так играть словами,
И тихо я краснею удушливой волной,
Пьiтаясь скрьiтся рукавами.



Мне мерзко то, что Вы еще при мне

Спокойно обнимаете другую,

И прочите мне в адовом огне

Гореть за то, что я не Вас целую.

Что имя нежное мое, мой нежный, не

Упоминаете ни днем ни ночью — всуе...

Что никогда в церковной тишине

Не пропоют над нами: аллилуйя!



Я так вас ненавижу знать

За то, что Вы меня — не зная сами! —

Не любите: за мой ночной убой,

За редкость встреч мьiшленньiми часами,

За наши не-гулянья под луной,

За солнце не у нас на головами,

За то, что Вы больны — увы! — не мной,

За то, что я больна — увы! — НО Вами.


май така беше... както го бях спретнал... и затуй ме изтряскаха... Щот с промяната на думите исках да кажа, че ако каката си беше признала директно а без да го увърта едва ли щеше да страда. Казано пак на ГЗС език - щеше да й върже.

Превода е доста добър художествено, но е доста далеч от реалното звучене и малко встрани от смисъла на оригинала, който, като всеки оригинал, е доста по-красив . Който иска, да го чуе в един от по-лигавите и не особено добри варианти: [линк]
На мен ми отне няколко години, за да си го намеря в оригинално изпълнение.... (това го казвам за да ми завидите)

"... - Не, аз не съм член на клуба, аз съм призрак."

На мен този превод ми харесва повече

"... - Не, аз не съм член на клуба, аз съм призрак."

Уважаеми,

Смятам, че сте рядко явление и затова със замах свалям шапката си с пера и се покланям за следните Ваши думи : ..... животът е гадно кратък, пък и ние сме смъртни, при това внезапно смъртни - та няма що да си мънкаме, вместо да се наслаждаваме на онуй, дето ни е дадено...

Don't speak
I know just what you're saying
So please stop explaining...

Ами Уважаеми,
Аз като се вкисна, та пиша ей тъй...
Ама пък не е ли вярно, а?
Адски загубени сме това хората...
Аха да си кажем и... о-п-п-а-а - МЛЪК щото...таковата...нали...ще чакаме другия...
Асъл... нещо сакатлък да не стане...я да ми се присмеят...я нещо друго...

Цветаева ми е любимка.

Лоша съм, но тези, които могат да ме преглътнат, са хората, с които сме си необходими.

или защото продължаваме да отричаме пред себе си и да се лъжем или защото се страхуваме да ненбъдем отхвърлени....

много загубени сме това хората, ей....