Как да обясня...

Има ли някакъв по-деликатен начин по който мога да кажа и обясня на детето си решението си за раздялата с баща и.Като неискам да и обяснявам конкретните причини довели ме до това решение.Не ,че тя не вижда и усеща и върху себе си всичко това,но не ми се иска да и обяснявам как вече не желая да живеем заедно,защото баща и е груб с мен,изневерил ми е/и сегурно продължава,но вече не ме интересува/ ,посяга ми и т.н.Винаги съм се опитвала да крия всички това от нея и да потушавам в зародиш скандалите с мълчанието си,за да не се травмира и тя.Но понякога немога да сдържа сълзите вечер и тя вижда,че страдам,но..неможе да си обясни защо и какво се е случило,а и аз не и казвам като ме пита.Не ми се иска тя да остава с някакви лоши чувства към него или да се плаши .Искам да съм искрена с нея,никога не съм я лъгала и я възпитавам,че винаги трябва да бъдеш честен с хората и да казваш истината каквато и да е тя и тя знае,че мама никога не лъже.
Тя е на 8 години и едостатъчно голяма вече,вижда всичко и разбира какво се случва,това положение рефлектира и върху нея,но въпреки всичко като всяко дете се страхува за сигурността си и неиска да се разделяме.И как да постъпя тогава.....объркана съм.Но не за решението си,в това съм сигурна и имам достатъчно однователни причини за това.Объркана съм за това как да говоря с детето си и какво да и кажа,за да разбере най-правилно.Неискам да бъде разочарована от тези отношения,а и искам поне до колкото мога да и спестя притесненията.
Благодаря ви за отделеното време

Не знам какво да те посъветвам, то деца много и различни, но мога да ти кажа как постъпих аз. Просто казах на детето истината най малкото поради причината, че не искам да остава с погрешни впечатления за живота, кое е редно и кое не. А детето просто каза, че ме разбира и това е. Моята дъщеря също е на 8 години. Вярно е, че тя беше на ясно защо сме разделени, но пък трябваше да и обясня защо не желая да се срещам с майка и.

Мисля, че с истината като факти е най-добре. Без да обвиняваш и без да се оправдаваш... Бях на 6 или 7, малко преди 1-ви клас когато попитах майка си, защо не се разведе. Те се стараеха да се държат прилично, но баща ми си е голям чешит и лесно избухва и говори неща, които не мисли. Наистина не е посягал на майка ми, но отношението, което показваше ми е било достатъчно, за да задам този въпрос... Не се разведоха

не го направите заедно - ти , таткото и детето ?
Дано пред него не направите скандал и истината излезе наяве - а не "подковаване" на единия срещу другия.

а тя при теб ли остана да живее след развода или просто е поискала обяснение от теб защо?...радвам се,че сте се разбали наистина,дащото няма нищо по-успокояващо и важно от подкрепата на децата ти.
Ще си позволя да те помоля,ако искаш разбира се да споделиш историята си по-подробно с мен.Може да ми бъде полезна.Можеш да го направиш на имейл:
bobo13@mbox.bol.bg
Благодаря ти и ти желая много късмет и щастие в живота!

И аз за това се боря,но таткото не желае да го направим заедно.И аз мисля,че това ще бъде един разумен ,интелигентен и цивилизован подход към ситуацията.Но..таткото се дърпа.....до вчера плашеше,че еди какво си щяло да се случи,а сега нещо се кротна и неиска да си разваля рахата.Да,обаче ние не сме кукли на конци.А ти какво направи в твоя случай,ако си имал такъв де...

Гушкаш си детенцето в някой спокоен момент и нежно и внимателно й съобщаваш решението. Няма нужда от обяснения - всяко обяснение на този етап на практика засяга само и единствено теб самата, не детето. Детето го касае окончателното решение. Напълно достатъчно е да кажеш: "НИЕ решихме, че ще е ПО-добре и за ДВАМАТА да се разделим. Понякога се случва така, че големите да поискат да поемат по свой път. Но това не означава, че татко или аз ще те обичаме по-малко - напротив. Татко ще идва да те вижда, ще излизате заедно и ще се забавлявате, защото ТОЙ наистина много те обича. На нас двете сигурно няма да ни е лесно, но пък заедно ще се справим."
Абе сигурно звучи много клиширано, но е важно на този етап да внушиш на детето няколко основни неща:
- ТО самото няма никакво отношение към вашите си с таткото отношения.
- отношенията му с бащата няма да се променят; (всички знаем, че ще се променят, ама засега на детето това трябва да се спести, пък и нищо не се знае)
- разделяте се, не защото бащата е лош и изрод, а защото ВИЕ двамата по някакъв начин не можете да си паснете - това се дължи не на проклетията ви, а просто на това, че сте различни хора;
- вашето семейство не е изолиран и уникален случай, нито пък това, което се случва, е срамно - има и други разведени родители (тук може да я попиташ познава ли такива деца - със сигурност познава).
- ти не си сърдита на бащата и детето има пълно право да обича баща си. Напълно разбираш, че то ще страда и ще му е мъчно и ще направиш всичко възможно добрите отношения да се запазят максимално.

Въпреки че тези неща не са самата истина за теб... поне трябва да демонстрираш такова отношение към ситуацията. Не трябва да внушаваш на детето собствените си чувства, а да се опиташ да си максимално разбираща към неговите. Важното е ти да изглеждаш спокойна и сигурна.
Все пак си мисля, че не е нужно и бащата да присъства - той може да си говори и отделно с детето.
Късмет и стискам палци!

Правилното решение те прави щастлив, щастието те прави силен.

Да,точно това направих.Но тя се страхува от промяната като всяко дете.И започва да плаче и ми казва,че неиска да се разделяме.Децата си искат сигурността,детската си стая,своя си свят и се страхуват,че ще изгубят всичко това при едно преместване на друго място.Иначе тя има моят пример,защото и аз съм дете на разведени родители,но нито за миг не съм страдала от това.Родителите ми никога не са казали една лоша дума един за друг,всяко свободно време и ваканции съм била при баща ми,баба ми и дядо ми,чичовците ми и това са едни от най-хубавите мигове от живота ми.И съм била много спокойна,че двамата ми родители по отделно са щастливи.Разказвала съм и всичко това и тя разбира всичко.Даже и харесва много да гостуваме на баща ми и постоянно ме моли да ходим там.Той живее в друг град.Така,че има някакъв положителен пример все пак.Но.....в нашата ситуация и е трудно да го приеме и това мен ме спира за сега.А и баща и неиска да приеме всичко това и казва,че ще и каже,че майка и не искала да сме семейство и разни такива.Нали се сещаш.А това ще я обърка.Просто немога да се разбера с него по нормалният начин.На човека му е удобно да си живее по старият начин необезпокояван за нищо от никого.И не желае да си разваля спокойствието.И сега ме мманипулира,чрез нея,защото знае,че не съм безотговорен човек и много я обичам и никога не бих я наранила.Изобщо....в някаква безизходица се намирам в момента и това ме съсипва.

имаш слабо място и те манипулират чрез него - това е твоята отговорност и разумност. Дъщеря ти плаче, мъжът ти заплашва. Всъщност и двамата те манипулират, защото имат какво да защитават... в което няма нищо лошо, де - всеки има право да си защитава нещата, които смята за ценни, дори да е дете на осем или мъж на средна възраст. Значи може би е крайно време и ти да проявиш малко егоизъм и да се бориш за това, което смяташ за правилно (ей сега ще ми скокнат защитниците на брака и закона...!)
То и аз съм разумна и отговорна, де . Ама по времето на развода дадох ясно да се разбере, че е твърде възможно да съм точно обратното - бясна, неразумна и безотговорна - и е по-добре да не разчитат на моята разумност и отговорност... и малко ме интересува за каква ме смятат.
Сигурно затова до ден днешен съм успешен Водач на малка глутница...
- тъй че вълчетата растат силни, жизнеспособни, отворени - и в същото време си знаят, че зъбите ми могат да захапят всяко вратле във всеки един момент абсолютно болезнено И че решенията на Водача са окончателни и не подлежат на коментар, защото са за доброто на глутницата.
Вярно е, детските сърца са нежни и трябва да ги пазим и щадим... но е също толкова вярно, че децата много бързо свикват и се възстановяват. Т.е. - поеми риска да бъдеш лоша или неразумна; ако той те манипулира, създавайки ти чувство на вина и със заплахата, че ще обвини ТЕБ за разпада на семейството - отвърни на удара. Доколкото схващам, не точно в ТЕБ ще е вината, нъл тъй... Така че със същите основания и права, ти също можеш да КАЖЕШ на детето какви са истинските причини. И също можеш да ревеш и да се тръшкаш...
Стискам ти палци. Знам, че не е леко...

Правилното решение те прави щастлив, щастието те прави силен.

Извинявай писах ти на посочения адрес но:
A message that you sent could not be delivered <[email protected]>... User unknown

бутни го от 12 тия етаж и после кажи че алкохолика мръсен се е напил и паднал

и си ги готова

"Противозаконно е да се дои чужда крава или върху нея да се рисуват графити." закон в щата Тексас

ти напускаш семейното жилище?

казваш, че детето си иска стаята и т.н. - ами, то е ясно, децата се привързват към дома си, колкото към родителите си - справка летуванията, при които много често пренасяме половината им вещи и пак мрънкат, че искат вкъщи.Това е допълнителна травма, която явно е отчетена от законодателя, който дава право на майката да остане в семейното жилище до навършване на пълнолетие на децата.

Иначе, просто кажи на детето, че тате ще спи на друго място, защото така ще е по-удобно за всички ви, но че нищо друго няма да се промени в отношенията между тях.Тате ще има друга къща, която също ще е негова и то ще може да ходи там, когато пожелае, но ще спи в своята стая, защото при тате няма удобства за него.

Абе, сложно е да се променят навиците на детето, но така е само в началото, после свикват с новата ситуация.

Аз съм разведена и имам дете голямо колкото твоето момиченце, минала съм по твоя път, вървя по него вече две години, много е трудно, когато бащата е идиот и не разбира от дума, аз на моето дете му казах защо трябваше да се разделим, но му спестих голяма част от истината, тя неможе да разбера за сексуалния, психическия и физическия тормоз упражняван от баща и в/у мен по време на брака ни, най неприятното от всичко е, че той продължава да ме обижда пред нея, той ме мрази, човешка злоба и завист, че аз мога да се справям с живота и без него, намерил е слабото ми място да ми причинява болка - чрез детето, говори пред него глупости, детето страда, страдам и аз, а той е щастлив, че ми причинява неприятности, как се нарича такъв човек, ако не идиот, но въпреки всичко аз го защитавам пред детето, казвам му че той го обича, така трябва, според мен, само се чудя защо този човек не разбира от дума, защо не си гледа живота и да ме остави на мира, да не причинява тази болка на детето си, защо непомисли, че казвайки му тези неща му причинява болка. Трудно ще ти е, желая ти успех!

Виж сега, съвет не мога да ти дам, щото аз така и не успявам да се справя с тази тема. и въпреки че нещата са така вече от години, все още имам случки когато малкия мъж ме хвърля в див ужас и отчаяние. Аз не знам как да реагирам и как да му отговоря. Последния път, сякаш от нищото, се разплака изведнъж "Защо за едно каране родителите трябва да се разделят?" На явно жалкия ми опит да повторя заучените думички, отговори, че на децата им е мъчно когато родителите не са заедно. Е, какво да го правя, какво да му кажа? Нямам какво
Та спестяването на истината понякога се връща като бумеранг и май нанася повече вреди. Щото от благопристойните обяснения които е получил, моят син знае, че майка му и баща му са разделени защото "мама се кара на тати". И като ми дойде веднъж да ме моли "Ти нали няма да се караш на баща ми и ще живеем заедно тримата" ... питай ме какво ми е било. Предполагам знаеш де Та искам да ти кажа, внимавай все пак с обясненията и спестяването. Щото накрая от много желание да се запази реномето и авторитета на тати, да не го отнесеш ти. Не знам дали на децата все пак им е по-леко така, дано да е, щото поне ще има смисъл от всичко това. Но определено на мен ми е неимоверно трудно с всички обяснения, всички оправдания от името на баща му и т.н.
И накрая, един неочакван помощник - сапунките. Снощи, пак така отникъде, синчето ми изтърсва една такава реплика: Може цял живот да си с една жена и да не я обикнеш, а може да видиш една жена и да разбереш, че я обичаш. ДРЪННННН! Кой ти е казал това? Ами това го каза .... от "Къде си татко". И си проведохме един обучителен разговор как може с години да не обикнеш някого или да се влюбиш за миг само, за това как хората си или не си подхождат и т.н. Та знае ли човек кво всъщност става в тия малки главици. Аз не знам.

Успех!

сапунисвай го от малък - после се чуди защо не се справя в реалността.
А то какво било - да оправдаеш лесно действие което си е лично твое - да е напудрено, розово и да мирише на виолетки....

Защо децата да не знаят истината ? Че нещата ще се променят (в 99% към по-лошо), че няма да виждат тати освен от дъжд на вятър, че хората може да се разделят и без скарване (щото на някой му писнало ежедневието), че тати няма просто да живее другаде а вече не е мъжът на мама, че чичкото който идва да преспи у дома замества тати в кревата на мама но не и в игрите на хлапето. Къде е проблема - нали подготвяме децата именно за тая реалност ? Или е много хубаво после да получим вече пораснали принцове и принцеси които да получат своя шамар от живота вече в по-зряла възраст и да изиграят семейния спектакъл на мама и тати отново ?

Отново се пропуска момента че отговорността и вината е на двамата родители - никога само на единия. Срещам мнения "той е такъв, онакъв". А тя каква е ? Ангел ? Ангелите не се събират с дяволи - хората живеят със себеподобни.

"НИЕ решихме, че ще е ПО-добре и за ДВАМАТА да се разделим" - е това пък е висша форма на цинизъм. Защо не "АЗ го реших понеже не обичам повече татко ти" например ? Срам ли те е, нещо нередно ли има - и ако е така, защо си го извършила ?

много добър помощник на разведения родител, съгласна съм напълно!!!
Парадоксално, но тези филми като, че са правени специално за деца...

Определено помагат в това, детето да разбере не само конкретната причина за развода, а да разбере, че като цяло конфликтите и разделите между близки хора са нещо, което се случва на всички!!!

Помагат също, детето да приеме, че възрастните не са непременно безгрешни.... и че " лошите хора" могат да правят добри неща понякога, а "добрите хора" - да забъркват каши...

В моя случай дъщерята също беше на 8 години и сапунките помогнаха сама да си донарисува картината, там където аз и спестих подробностите.
Сега вече е на 12 и аз спокойно си говоря с нея по темата без да спестявам истината.
Но все пак бившият ми съпруг, не се оказа идиот, като част от споменатите по-горе бащи, така че двамата с него през изминалите години без проблеми спазвихме споразумението да не говорим лошо един за друг.
А сега май, вече няма и какво толкова лошо да се каже... лошото вече е станало без значение - просто част от миналото.

Non nova, sed nove.

ме изненадваш приятно.
Предполагам бащата ще узрее за момента, освен ако не е съгласен с развода.

Гледам те от няколко месеца в клуба и очаквам тая твоя вълна от злоба и критикарство към всички останали да се изтече, да понамалее - ама тц. Дори напротив - ескалира някак. Хората се опитват да проявяват разбиране, съчувстват ти, успокояват те, отвръщат на критиките, защитават се или нападат - ама тц. Ти стоиш на върха на планината като Велик Съдник на Всички и нищо не те помръдва от свещеното ти право да сочиш осъдително с пръст и да пророкуваш зловещи събития. Ставаш смешен, досаден и несимпатичен - ама това отново не те засяга, защото не го забелязваш. Учудваш се (леко), че хората ти обръщат гръб, но обвиняваш тях, без и за миг да се усъмниш, че грешката ти е в теб самия. Ако обаче светът около тебе ти показва неизменно едно и също отношение... не е ли КРАЙНО време да потърсиш вината в себе си?
Не можеш да получиш любов, ако не я даваш от сърце и не я изпитваш ти самия. А ти не изпитваш любов. Не проявяваш никакво разбиране към болката на останалите. Не съчувстваш. Не подаваш ръка. Ти критикуваш, осъждаш, изискваш, обиждаш, заплашваш. Щастлив ли си от това? Съмнявам се.
Може би си попаднал в този клуб, за да научиш един много важен урок за себе си. Стегни се и го научи. Поне направи усилие. Не си по-велик от никого. Всички останали са по-велики от тебе. Цветята са по-велики, светът около теб е по-велик. Децата са по-мъдри, важни и велики. Чувствата на хората около теб са по-велики.
Посочи ме сега с пръст. Осъди ме. Виждаш ли, че ме сочиш с един пръст? Всички останали са обърнати към теб самия. Спри да съдиш другите, не осъждай и себе си толкова жестоко.
Наистина бих се радвала за теб, ако направиш усилия за себе си.
Ако решиш да не правиш - твоя си работа. Поне бях длъжна да опитам. Само веднъж.

Правилното решение те прави щастлив, щастието те прави силен.

да те соча с пръст - може да посоча стадото, ти сама ще се сетиш
Не знаех драга моя че съм под персоналното ти наблюдение, за мен е чест. Ще се стараем повечко в бъдеще. Аз мога да си позволя и да заплаша, и да осъдя, и да посоча с пръст, както и да пророкувам. Пречи ти ? Твой проблем. За мен не е проблем - защото мога и го правя и към себе си. Може би никой не е велик - понеже величието е дума създадена с цел да принизи. Може би не признавам величия. Може би смятам че уважението се дължи след като се заслужи.

ПП: Опитай със себе си. С тия греди в очите скоро няма да можеш да минаваш през вратите Ако не стане от веднъж - опитай пак. Докато се получи.

не си ми на специално наблюдение, ами си ми като муха на прозореца... натрапчиво и неприятно жужене. Но дет се вика - и мухата заслужава да си похвърчи из белия свят, няма да стреляме по нея, я!
Та като споменах стрелба - гледай да не докараш нещата дотам, че някой да стреля по тебе... че имахме тук в клуба един подобен на твоя случай с доста сходен психологически профил.
Хвърчи си или умирай. Не ми пречиш.

Правилното решение те прави щастлив, щастието те прави силен.