Краят ли е ?!?

Е, така де, ама нали ти казваш, че ТОЙ непрекъснато ти натяква недостатъците, не си казала, че и ти правиш същото.Щото то, ако и двмата нон стоп си търсите кусурите, къде е въпросът - ясно, че това ви е краят като двойка, няма да губите време, докато се оглозгате окончателно.

И все пак преди по-сериозни стъпки - седни и говорете - да не се е случило нещо, разбери какво го дразни (не в тебе, а като цяло).
Възможно е да има друга и да сравнява, но може и да си има проблеми за които не знаеш - да се окаже нещо елементарно и прозаично. Не допускай грешка на комуникацията да стане сериозен проблем !

нека малко да разчупя негативизма
Не мисля, че задължително е свързано с раздяла или друга/и жена/и. Казваш, че той не ти намира нови или въображаеми недостатъци, а натъртва на такива, каквито наистина имаш и досега е премълчавал. Възможно е съпругът ти да изживява вътрешни промени, израстане един вид, без задължително да е към по-добро, и новопояваващата се личност да не е толкова равнодушна към твоите недостатъци. Каквото и да си говорим, хората не са статични восъчни фигури и това, което ни е радвало или натъжавало преди може да ни носи съвсем друга емоция днес. Прояви, които преди са ни карали да се усмихваме добродушно сега да ни водят до скърцане със зъби.

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.

"няма ли трепет, тръпка, страст ми за каква връзка говорим бе! То си е пилене на нерви! "

Малка си още, зелена. Ще пораснеш !

има прекрасни връзки, които не са основани на временни и обратими неща като трепет, тръпка или страст, а на много по-дълбоки и вечни ценности и които имено по тази причина са много по-дълготрайни и истински от онези, основани на такива чудноватости като влюбване и сласт. Пилене на нерви си е да обичаш старстно, да се тревожиш непрекъснато, да си в непрестанно емоционално терзание, да не знаеш кога това ще спре или той/тя ще изстине. Това, според мен, е истинската агония.

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.

И ти пожелавам от все сърце да ти се случи такава любов
Но ако ти не отричаш нещата, посочени от мен по принцип, ти ги отричаш, ако към тях във връзката няма страст и тръпка. Исках само да ти кажа, че не винаги ако тези трите ги няма нямаме и връзка. Един пример ще ти дам, малко краен, разбира се, но все пак много точен - погледни отношенията, които са имали Сартр и Бовоар и ще разбереш за какво ти говоря.

Не съм толкова лоша, колкото си мислите. По-лоша съм.

не допускаш че искрата изчезва и пак се появява. Съжалявам че се налага да повторя - не ти личи да имаш идея какво е едно семейство - отвътре.
ПП: Иска ти се на тебе оня на белия кон - но да не забравяме крилатите му думи:
"Засега няма да я целувам"

Е, тук ми стана любопитно.
Как така изчезва, пък пак се появява тая искра?
Аз за такъв случай не зная.
За компромиси, за добри чувства, за причтелство, обичи т.н - ясно - ама изчезнала искара на страстта да се появи пак???
Кажи, моля те, как става тая работа, аз за такованещо не зная.

Има си такива хора ,с тежки характери ,които все търсят грешките на другите и все не може да им се угоди .Познавам доста такива ,все недоволни ,все мърморят ,упрекват близките си за щяло и не щялоама и през ум не им минава да си вземат багажа и да отидат някъде на по хубаво място.Понякога ако останат сами за по-дълго време ,преоценяват партньора си и дори може да му се извинят ,но след два- три дни им минава и продължават в същия дух.
Не е сигурно ,че това е край на пратньорството ви ,по вероятно е да е начало на едни дълготрайни и затормозяващи немърморещата половинка отношения,които могат да продължат от 1 до 50- 60 години според това колко време ще сте заеднои ще можеш да го изтърпиш

обичала си половинката - после след години нещата охладнели, поглеждаш по-често настрани. Не говоря за изневери - просто за мисли. Просто пропускаме да сложим и половинката сред тези "настрани", ако я видим там бихме я оценили по достойнство вместо да допуснем всичко да потъне в прахоляка на ежедневието у дома.
Споделям преживяно, коментирай го както си искаш

Щом си имате пълно доверие за какъв край говориш?Никой от нас тук не може да е наясно каква точно е ситуацията помежду ви,но един човек може да стане раздразнителен,недоволем и мрънкащ и само заради това,че е изнервен по ред причини,стресиран,има финансови или професионални проблеми.Даже може да има и здравословни причини за това.Но зависи ,разбира се,колко време го прави и как.По принцип уж за мъжете не е много характерно.
И все пак според мен краят е моментът на пълното безразличие и липса на всякакво мрънкане и недоволство.Вече си наясно със себе си,спокоен си,отиваш си,край.

И това е рецепта за хронично недоволни хора ли? Чак ми става жал за тях. Те никога не виждат позитивното, дори и да е на една крачка от тях.

Именно там е проблемът - няма как да сложиш в кюпа на непознатото и незавоюваното нещо, което до болка познаваш, което по никакъв начин не може да бъде непозната територия.Може да преоткриеш достойнствата му, но не и да го пожелаеш така, както когато не си го имал, както в началото.
Не вярвам в способността на човешкия индивид да се влюби отново в някого, когото е разлюбил.
Говорим за любов, не за друго.

начало на едни дълготрайни и затормозяващи немърморещата половинка отношения,които могат да продължат от 1 до 50- 60 години

гадно !

в какво вярваш. Аз го знам - преживял съм го. Това е предимството на опита 1-ва ръка.
Пък ти си вярвай в каквото ти е угодно.

Опитът ти ме вдъховява, честно

не забравяй да минеш с шоколадовите бонбони после !
ПП: И да са вътре с алкохол !

Алкохолът отделно

Иначе.....ами,аз наистина се вдъхнових, бе, без майтап - щом казваш, че може, значи може.Значи да не живея в страх какво ще стане ако...когато....
Има връщане назад, това е хубаво.

Айде, наздраве!

не е връщане назад.
Ама няма значение - може и така да го наречеш

Toва е и моят начин на отреагиране,защото и аз живея с такъв един юнак,ама аз си го взех мрънкащ.Усмихвам се, и го обърквам...Но в началото все ме разплакваше все се опитвах да съм перфектна, въпреки, че перфектни хора няма.Откакто сама си реших да пропускам покрай ушите си недоволствата му, съм ок....А той мрънка и ме обвинява дори за цвета на чорапите, които сам си е избрал да обуе