По-омощ!

Моля, помогнете ми!
Дайте ми съвет!
Вече съм на 30, имам детенце на 5 и съпруг на 32. И к`во? Ами не мога да реша: да се отърва ли от "половинката" или да си направим второ дете
Знам, че звучи смешно, ама си е проблем, да ви кажа.
До преди година-две вярвах на постулата "дете се прави от любов, а не за любов". И чаках. Аз и сега му вярвам, ама времето тече... Детенцето ми има нужда от още някого (сигурна съм), все се моли за бебе... А нещата между нас с бащата са все така "клатушкащи се". Той, слава Богу, не е нито пияница, нито женкар, ама въобще не си контролира нервите! Раздава шамари, троши покъщина, крещи... Не знам дали изобщо не се владее, или просто не желае да се контролира. Защо да го задържа в себе си, като може да го изкара навън?
А и в секса вече имаме проблеми...
Да не задълбавам.
Но детето ми има нужда от още едничко. А бащата понякога е съвсем поносим. Даже и мил може да бъде. Но друг път...

Помогнете със съвет, моля ви!

Аз не съм омъжена и съм от тази възрастова група. Едва ли мога да ти бъда полезна със съвет. Напоследък се питам накъде сте се разбързали вие - уредените със семейно положение...Не искам да те обидя, но знаеш ли, че вашите объркани съпружески отношения рефлектират върху цялото ни поколение. Помниш ли кога за последно си излизала на излет с хора на твоята възраст? А дали допускаш в компанията да има и неангажирани, и ако да-сдържаш ли се да им лепваш разни етикетчета от сорта "стар/а ерген/мома"...И много други неща...Зная само, че сам/а, няма да стигнеш далече, и семейството невинаги е желаният краен резултат.
На 25 години не си ли ти самата още дете, в смисъл имаща нужда все още от подкрепата на мама и татко за препитанието НИ? Личностно развитие се претърпява до даден момент в самореализацията ти като жена, но оттам насетне, ако във впряга не дърпате двама (ти и съпругът ти), единият все се отдалечава. Да ти кажа нещо много важно! Мъжете са по-рационални и винаги по-лесно се справят с кризите в живота си. Заложено им е.

Това за мъжете и кризите е безспорно.
А на 25 бях добра майка, сигурна съм.
И да ти кажа ли за къде бързам: имам много, ама много горчив опит с големите възрастови разлики между децата.
А иначе за излетите - излизам сравнително често, със и без съпруга си, по-често с други семейни, но и с необвързани. Не ги наричам "стар/а ерген/мома", уважавам ги. И имам желание да се виждам с тях, защото те в повечето случаи са с добро професионално положение и уравновесен характер. Но и мъ-ъ-ъничко ги съжалявам. Особено жените. Не е лесно на 30 и кусур тепърва да решаваш проблемите на юношеството и прехода към устойчивост. Да ти кажа, май ми просветна: ще се държа за мъжа си, той ми е опора, а и така има с кого да се карам - шегувам се естествено.
Много ми е уютно да си имам някого, ама пък да знаеш колко ми е сладко самичка - вече бях забравила... Много мъничко ти завиждам...

Мисля, че това, което описваш като проблеми с мъжа ти не е непоправимо. Сложно е, ако при такъв характер е намесен и алкохолът. Ако не - то най-вероятно има нещо, което го подтиска и го изнервя. Опитай да разбереш какво е и действай според ситуацията.
Знам много случаи, в които второто дете довежда до по-добър баланс в семейството и в голяма степен снема напрежението и амбициите от първото дете.

____________

Panta rhei...

Не прави компромис със себе си. Не прави деца без любов. С второто дете нещата временно ще се подобрят, но после ще е пак същото. Ще имаш децата си, но ще си нещастна. А времето лети.

май искаш помощ не само за едно нещо.
Ами не мога да реша: да се отърва ли от "половинката" или да си направим второ дете - до тук 2 проблема, независещи един от друг(най-общо погледнато). Ако решиш първия- искаш ли да си с "половинката си"?, сигурно после ще решиш и втория- да направите ли второ дете(независимо от крайното решение- да или не- двамата ще сте го решили).
Не искам да идеализирам семейството си, но определено не бих твърдяла, че А бащата понякога е съвсем поносим. Даже и мил може да бъде.Той, слава Богу, не е нито пияница, нито женкар, ама въобще не си контролира нервите! Раздава шамари, троши покъщина, крещи... Не знам дали изобщо не се владее, или просто не желае да се контролираА и в секса вече имаме проблеми... - странно. При тези твърдения, аз не бих се замисляла за второ.
А детенцето има нужда от много неща, не само от братче или сестриче. Детенцето ми има нужда от още някого (сигурна съм), все се моли за бебе... А когато помоли двамата да се обичате и разбирате, в момент, когато на "половинката" пак му иде отръки да се разправя с домашната покъщнина? Децата не са сами по себе си желание за притежание за нещо. Те не са средство, нито цел. Те са като въздуха и водата, но когато не си жаден не посягаш към нея!
Лично аз "завиждам" на големите семейства (с повече от 2 деца- и моите искат още едно бебе), но ....да сме живи и здрави!
Вгледай се в нещата и ги разграничи за да се справиш с живота!Всеки се опитва до колкото може..Въпроса е да видиш къде е проблема!
Успех!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Когато се роди новото детенце, какво си мислиш ще стане - ми същото като сега. В по-лош вариант... Вече ще си с две деца и разведеш ли се... доста ще трябва да се потрудиш за да им осигуриш прехрана и сносен живот. Като прибавим към това безсънните нощи ако се разболеят /недай си Боже.../ и прочие. Ами добре си помисли. Доста важна е материалната страна на нещата. Най-лесно е да кажеш: "С моя мъж вече нямаме нищо общо, вече не гледаме в една посока..., искам да се разведа", а после... глад и зъби. Помисли!

Не разбирам ..... !
Не пие , не изневерява ( поне не сиго хванала )
Какво искаш от човека , че троши нервен бил нали не те проши тебе .
А нервите ,то .... трудно може да ги задържи някои в този скапан живот в тази скапана държава .Не ми се изброяват евентуални причини , просто един пример.
Аз живея в единия край на София а работя на другия ( 25 км.), това си е причина според мен . Независимо дали си със собствен транспорт или градски .

А за секса мога да те посъветвам само , да си поговорите после да се направите на водни змий с алкохол и на края .... Мале задълбах хаххаха

ПЕПЕЛТА Е ПО-ВЕЛИКА ОТ ПРЪСТТА , ЗАЩОТО Е ГОРЯЛА !

Малеййййййй....колко лекомислен бях на 20...колко либерален на 30 и какъв консерватор съм станал на 40...и кусур.
Бе , ти не комуникираш ли с този човек? Съпруг ти е все пак? Ми поговорете си , анализирайте причините , вземете мерки , простете си и да не се повтаря!
Ако се повтори , значи някой прави за бой. Както те слушам , мъжът ти ще да е ....обади ми се - ще го набия!
Ама ако поговоря с него , ще излезе сигурно че ти си за ...бой. Тебе няма да те бия - в един клуб пишем все пак.
Истината евентуално е някъде по средата - няма крушка без опашка...
Интересно, от началото на брака ли е бил такъв или впоследствие се е променил?
На хлапето вземи куче - как ще раждаш второ , щом в семейството няма хармония?

Пък и що ли се меся ... Нищо неразбирам от това...
За 19 години брак така и не можах да се скарам с жената...А така ми се иска понякога....
Относно секса - свържи ме със съпруга си да го науча как се прави "мераклийска баница" (старите клубари знаят!).

Моят домашен арест [линк]

Аз пък изобщо не ти завиждам. Предполагам си имаш доста грижи покрай деца и семейство и съм учудена, че намираш време за излети, но се радвам да го чуя.
Какви проблеми на юношеството се решават след 30 и малко? Това не ми стана много ясно.
"И мъничко ги съжаляваш.." Недей. От другата позиция ти казвам, че истериите почват именно с претоварване...Тълкувай ме както искаш.
Успех! Радвам се, че си решила проблема си с опората в живота!

Сега обещава да иде на психолог. Старае се...
Да му се доверя ли?

Ейййй, отдавна не бях виждала такова свястно мъжко мнение като на Кико.Евалата, пич!!!
Точке-ми опитайте, наистина, с терапията. Аз също имам проблем .....и мисля да потърся специализирана помощ вече, защото когато ме прихване параноята или хипохондрията-мира нямам по цели нощи.
И тогава обаче знаеш ли кое ми помага най-много?
Ми изплювам си страховете пред мъжа си-той ми казва две три съвсем обикновени думи и ми минава. Но все таки и аз мисля да потърся специалист, че пък сега вече покрай наличието и на дете ептен ще почна да крейзя.
Иначе по въпроса за второто-искам, и то много! Аз нямам терзания относно мъжа си и съм далеч от мисълта да се напускаме или разделяме за момента.
Ако нещо ни възпре за второ, това ще е неналичието на наше собствено жилище........а аз съм на 35 и половина и нямам много още време.
Така че-навсякъде има някакъв проблем, но то проблеми няма май само там, дето няма хора-ако перифразираме Сталин.

Така ли???О,боже....а,че раздавал шамари какво е бе?Той на себе си едва ли ги раздава.Ужас,ужас...вие всички сте полудели щом описания мъж ви се видя нормален за съжителство.
Една жена трябва да е съвършена мазохистка,за да иска даже още едно дете от мъж,с когото живее в тормоз.Нямам думи...

И аз имах подобен проблем.

Има много възможности за повоедението на мъжа ти:

1- може да има проблеми в работата, или нереализирани амбиции там, и да си излива гнева върху семейството. Това е много удобно за него, но ще те разсипе, особено ако служебният му проблем е нерешим. Ако е това, просто му кажи, че не желаеш да поемаш върху себе си гнева му към някой друг. Да отиде и да крещи на тоя, който му е създал проблема. Ако ли не, просто да отиде да живее другаде, където да троши мебели и да бие по възглавниците.

2- може да не знае какво иска в семейството. Някои мъже се женят с представата, че това няма да увеличи задълженията им. И когато застанат лице в лице с живота, започват да се борят да прехвърлят всичко което може на жена си. Такива нямат спиране. Ако има този елемент, кажиму, че вече си уморена, че не можеш да понасяш такова отношение към себе си и детето си, че заслужавате по-добро отношение от това, което той ви предлага. Предложи му да отиде да живее някъде другаде, където няма да има никакви задължения към вас. Обясни му, че така ще отпаднат всичките му грижи, свързани с вас, и всички твои грижи, свързани с него. Увери го, че ще си останете приятели, но повече няма да търпиш това, което прави в дома ви. ДАй му да усети, че ако се махне, ще ти олекне.

3. може да е преумора или нервно разстройство. Това е първото, което трябва да проверите. Нека иде на психиатър или на психолог, но ти задължително иди с него. Иначе рискуваш да се опита да скрие от теб състоянието си. Психично болните често постъпват така.

Каквато и да е причината за неговото поведение, второ дете няма да оправи нещата. Ако причината да искаш второ дете е надеждата, че това ще оправи нещата между вас, много се заблуждаваш. Напротив, ако не се намери коренът на разногласията ви и те не се изгладят, второто дете само ще влоши атмосферата в дома ви. Особено ако мъжът ти се държи лошо поради нежелание да поема семейните си задължения в битов и емоционален план.

Не се самообвинявай за ситуацията. А зимах тази глупост, и изгубих ценни години от живота си. Психическия тормоз у дома се приключи, когато на два пъти в продължение на една година го приканих да напусне дома и да заживее сам; втория път - в присъствие на майка му. Оказа се, че тя му е давала "ценни" съвети как да се държи с нас. И когато разбра, че ще го изгоня, започна да бие отбой. Сега вратата на дома ми е широко отворена, и аз не крия намеремието си да му стегна куфара всеки момент, ако аси позволи макар и един път още да повтори изпълненията си отпреди. И го мисля, и ще го направя. Но той вече много внимава да не ми даде повод.

"Сега вратата на дома ми е широко отворена, и аз не крия намеремието си да му стегна куфара всеки момент, ако аси позволи макар и един път още да повтори изпълненията си отпреди. И го мисля, и ще го направя. Но той вече много внимава да не ми даде повод. "

По този начин просто ще го добуташ дотам че да те напусне - когато той може а ти не можеш да го понесеш Има за тези случаи една басня на Лафонтен - "Жерав и чапла".

Явно съм се заблудил или причината е друга .
Но предния пост не е " мой " ... хаахахахахаа

Ами според мен дала е клетва да се оправя, на 30 г. е има още шанс за нов живот.
Аз жената си не бия , само я ...

Да потърси професионална помощ - психолог, адвокат , бодигард и тн.
Незнам ....

ПЕПЕЛТА Е ПО-ВЕЛИКА ОТ ПРЪСТТА , ЗАЩОТО Е ГОРЯЛА !

А пък аз теб не съм те и питала кво си правиш на жената бе

Девойко, този въпрос ми прилича на двоумене от сорта " да се обеся или да се удавя" Беж.... Глаголът "раздава" ми намирисва на повтаряемост, даже на многократно извършвано действие....
Имаше една детска приказка "беж краченца да бягаме"

Имам приятелка която така търпя, търпя, яде шамари, но стоя "заради детето", но нещата не се оправиха, а се влошиха. И като не издържа, и се разведе /след поредния побой/ - на 36 г. Тогава изведнъж се успокои и направо разцъфтя - една весела, засмяна - сякаш голямо бреме й е паднало от плещите. И със сигурност ще си намери някой - ако вече не го е намерила - не съм я чувала от 2 години.

Само се чудеше защо толкова е чакала, за да сложи края.

"По-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас."

А на 30 си си съвсем млада! Шансове много още! Стига да поискаш!

Но какво се бъркам... Ти си знаеш.

Успех!