Първата думичка

13 отговора 0 прегледа
#1

Първата думичка

Кога вашето бебе каза пръвата си думичка и коя бе тя? Осъзната и неосъзната.

Първата ми дъщеря на 4 м. каза "пюре" и беше абсолютно осъзнато. Ние с таткото естествено се побъркахме от радост, постояно стояхме над нея и повтаряхме "пюре, пюре, пюре", но тя така и не го повтори. След около месец при пореден опит да каже пак пюре, тя сърдито каза "не искам" :))), което естествено ни разстреля :))).... проговори към първата годинка и сега е страшна приказвалка.

Втората ми дъщеря е на 2 м. и 2 седм. и случайно повтори след мен АЛО, след като аз поне 20 пъти казах "ало" опитвайки се да се свържа по телефона. Обаче сега всеки път като започна да повтарям Ало Ало и да очаквам да ми отговори тя ми се подсмихва дяволито и си трае

Отговор
в отговор на 3aиpa #2

Re: Първата думичка

При нас си беше НЕ от първия ден. Аз си мислех, че си втълпявам в началото, но имам свидетели. Просто като почне силно да реве си зареждаше едно Не-не-нееееееее абсолютно отчетливо. Не ми даде сърце да я оставя да реве да я запиша на видео. Пак добре, че не е нещо по-цветущо, че с нея в работата бях луда и доста ги редях
После правеше като магарето и след много размисли и анализи установих, че е груба имитация на смеха ми
Но не си спомням нататък как беше

Отговор
в отговор на gugu #3

Re: Първата думичка

А ние като се родихме вместо да изревем казахме веднага Здравейте, как сте

Отговор
в отговор на gugu #4

Re: Първата думичка

Моите деца пък всички плачеха с "Ляяя" при това толкова нежно и звучно и толкова рядко,че голямата си дъщеря съм я разплаквала нарочно,за да я запиша на касетофон..
От около 2 седмици и на мен понякога ми се причува,че Александър когато плаче т.е. когато се сърди за нещо проплаква нещо като "Не-не-неее"..но..е много вероятно да не е съзнателно или да ми се причува..
Иначе..първата думичка на всички до сега мои дечица е била "МАМА"..като най-рано я чух от голямата си дъщеря,която я каза на 6месеца ,след което известно време не я казваше и после пак започна,вече съвсем съзнателно към 8-9 месечна..
Обаче..тя проговори най-късно от всички..

Малката пък се развиваше толова бързо и понеже имаха малка разлика с каката така и не съм обърнала внимание кога е казала първото "мама"..обаче на годинка и 2 месеца направи страхотно изречение,което помня до днес,понеже беше съвсем подредено: "Това не е моиното киватче ,това е киватчето на Маина" ..
А баткото.. той говореше като възрастен също..на година и половина рецитираше Аз съм българче ,но..заслугата за това беше изцяло на малката кака...
Сега..ще го видим Александър..


Отговор
в отговор на NikiFin #5

Re: Първата думичка

Аз си мисля, че ако имам трето точно това ще направи като се роди ...

Поне имам свидетели за първоте думички на дъщерите ми, че направо нереално звучи :))).

Отговор
в отговор на *щypчo* #6

за ЛЯЯЯ ЛЯЯЯЯ

Това ляяя ляяя и моята си го проплаква и мен много ми харесва, много е сладичко. Обаче ако аз започна да й правя насреща ляяяя ляяя тя адски се натъжава ... ... абе прави ми впечатление, че чувства настроенията ми, което не съм забелязвала с първата - явно не ми е било до това тогава ...

Иначе за пръва думичка НЕ и плачене във вид на НЕЕЕ съм чувала често... имаше и някакво обяснение, ама съм забравила, чела го бях някъде

Отговор
в отговор на 3aиpa #7

Re: за ЛЯЯЯ ЛЯЯЯЯ

Нда..и Александър като му кажем "ляяя" и прави цупичка..ама и като е нацупен е сладък и .. все се каня да купя камера за да ги записвам..(Май чак на петото ще го осъществя)..
Най-важните думички за голямата ми дъщеря бяха : ОХТИИ..(още),МИХМИИИ (мръсно,мокро,мирише), ДАЙ ,АМ-АМ ,и..едно ХМ-ХМ което ползваше вместо "водичка" и представляваше по-скоро някакъв вид сумтене..и с тия няколко ключови думички се оправяше почти докато проговори малката..Ама..това е,защото я разбирах само като я погледна какво иска..пък малката нали все се доказваше милата,че и тя е голям човек и.. при нея всички думички дойдоха някак много по-бързо и наведнъж.

Ще ми е интересно да прочета някъде за плача "Не-не-неее"..защото не плаче всеки път така,а сякаш само,когато правя нещо,а сякаш не съм оцелила какво се очаква от мен...за това казвам,че е възможно да си въобразявам..
От два дни се опитва да казва нещо като ам-ам или ма-ма ама не е отчетливо..(струва ми се,че ползва това за да ми привлече вниманието,когато е гладен и буден..вместо да реве ..)По-скоро се прокрадва звука М из гуканията му верочтно..Напоследък взеха да се появяват по-силни викове и нещо като смях на глас...Иначе са основно гласни букви..и доста интересни съчетания между гласни..Трябва да се заслушам по-внимателно,но ми се струва,че всеки от звуците които употребява си има някакво специфично предназначение..не са просто звуци излезли безцелно..Пък и..като гледам как си върти езичето докато му говоря..все едно и той се опитва да ми проговори..ама все още не излизат същите звуци,както моите..


Отговор
в отговор на 3aиpa #8

Re: Първата думичка

И сега какво, аз трябва да се комплексирам и да си мисля, че моето дете е баси тъпото, след като на 1.3 г казва само баба, мама, тати, кака, дръж и по цял ден си говори на извънземен език, без да е направило 1 нормално изречение досега през живота си?

Отговор
в отговор на little.monkey #9

Re: Първата думичка

Това вече е по желание
Изобщо няма за какво да се притесняваш и още малко комплексираш (децата са ни най-прекрасните независимо какви недостатъчи имат). Моите наблюдения са, че на 2 и 1/2 проговарят много бързо и смислено децата. В градината едно момиче така направи и тя си проговори направо всичко накуп като възрастен, а моето в същия период просто страшно много напредна (аз малко се притесних, защото е в двуезична среда, но стана с времето). Отделно е странно как на моменти проговаря повече, после все едно забравя и изведнъж пак те изненадва...

За Не-то и на мен ми е интересно какво пише - аз досега не бях чувала така да плаче бебе. И тя не ревеше от самото начало на него, а когато положението настане напечено. Е, тя си беше много ревлива и се наслушах, въпреки че хич не я оставях да реве сама. Ревливостта и както казаха докторите си беше от това, че е родена по-голяма и нервната и система е по-финна и довършена. Затова си мислех, че има връзка с Не-то.

Със съгурност каза Мама рано, но не съм сигурна дали и е била първата дума. По това какво каже първо се съдело за пола на второто дете И при мен съвпада за сега

Отговор
в отговор на 3aиpa #10

Няма "мама" и това е!

Моят герой на родителския труд първото смислено нещо, което каза беше "тата". Второто (понеже явно е близо до първото като произнасяне) беше "дада". Третото (отскоро) - "баба", което понякога минава в "папа". Никакво "мама", въпреки многократните ми опити да го науча. Като му повторя няколко пъти "ма-ма" отчетливо, той ме поглежда, нахилва се и казва звучно "тата!". И точка. В момента си говори от време на време на извънземен език, но скоро очаквам нови думи. И така... Купонът е пълен.

Отговор
в отговор на little.monkey #11

по вероятно

... трябва да си спомниш коя е първата думичка, която каза :))). Няма място за комплексиране тук, това са бебета в крайна сметка.

На една приятелка сина й (много държа да отбележа, че става въпрос за момче, понеже все са набедени, че бавно се развивали) на 9 м. (девет месеца !!!!) правеше изречения с по две три думи... Докато не го видях със собствените си очи не повярвах. Държеше се като голям (беше проходил и то доста стабилно) и в общи линии въобще не се усмихваш, никаква емоция не изразяваше. Чесно да ви кажа си беше подтискаща или по-скоро стряскаща гледка. Това дете от първия си ден след изписването от родилния ходише с майка си на работа (в редакция на вестник), беше нонстоп с нея навсякъде, никакви баби, лели вуйни. Направи ми впечатление, че тя не му се прехласва както е прието и не му говори с бебешки пости изречения ... държеше се с него сякаш е голям. Абе бяха си жива атракция двамата (нямаха татко). В крайна сметка преди две г. чух, че учи в специално у-ще за вундеркинди в Кьолн и е много особен (то не че не беше като бебе :))), а майка му за да е с него си изоставила тук кариера и всичко и е в германия ...

Всякакви ги има.

Отговор
в отговор на *щypчo* #12

за НЕНЕЕ-то

Адски съжалявам, че не мога да се сетя къде го четох в книга или интернет. Рехаво си спомням, че имало връзка на духовно ниво. Т.е. ония теории дето се прераждаме и докато сме бебета си спомняме още предишния живот, но после го забравяме (логично, ако се занимаваш само със сукане и спане дори за 3 м. ще забравиш кой си :)))... Нещо такова беше, но ми направи впечатление, че беше доста обосновано. Дори и проучване бяха правили и установили, че в различните държави бебетатат си плачат с тяхното си НЕ (на техния си език). Примерно ако на някой език НЕ е по-дълга дума изплаквали тая част, която 100 % ще се разбере като НЕ... Било нещо като израз на недоволството им, че пак са се родили, неудобството от новото безпомощно тяло и т.н..... Бе не си спомням!!!! Но интересно беше, щом съм го прочела цялото, понеже, чесно казано много не си падам по тая материя....

Отговор
в отговор на little.monkey #13

Re: Първата думичка

А аз направо да се гътна, понеже синът ми още не е казал ни една осъзната дума. Само на бебешки плямпа. Понякога повтаря срички, но само след 2 годишния си братовчед. На дъртите не обръща никакво внимание (с изключение на случите, когато му се на гоненка и си търси някой да го гони)

Отговор
в отговор на 3aиpa #14

Re: Първата думичка

Първата осъзната беше АМ /при глад/ на 8 месеца, последвана от БАУ /за всякакво животно, не само куче/ на 9 месеца и МАМА /за моя милост!/ на годинка и месец! После започна с голяма бързина да добавя нови и нови думички... Сега вече говори безспир, разбираемо, с много думи и цели дълги изречения. Плямпалце, на мама се е метнало!

Първата му неосъзната дума беше ХАЙДЕ, а после и НЕ, БАБА, ДА... просто си ги дрънкаше ей така... интересното е, че като малко бебе казваше ясно и БЪРРРРР... а сега не може да каже Р... чудя се как стана туй нещо...

Децата са индивидуални и място за комплексиране и притеснения няма поне докато детето не стане на 3-4 години. Ако дотогава не е проговорило никак, следва да се уреди среща с логопед, детски психолог или педиатър, за да се прецени правилно състоянието му и реалното му речево развитие. Така че СПОКО!



Отговор