Теменуги

Вас слънце ви не вижда - лъх,

зефирен лъх ви не допира;

сред тръни, скромни и без дъх,

дори пчела ви не намира -

печални бледни теменуги.

Печални, чакате ръка,

сънувате и пръсти нежни.

Напразно чакате!... Така,

в надежда тихо безнадеждни,

вий мрете - болни теменуги.

Вий мрете - в храсти и бодил

от първи ден чела навели...

Желания в живот немил,

мечти неволни и несмели -

вий чезнете едни след други.

О бледни, болни теменуги!


.....Понякога си мисля, ако имах избор, кое ли бих предпочела? Дали свободата от това, че по рождение си изгубил всичко и вече толкова си свикнал, че каквото и да става, пак ще му се смееш с пълно гърло на тоя глупав свят? Или пък онова, простичкото щастие да обичаш... и да бъдеш обичан, ама наистина... наивно и по детски.

ммм... визирам себе си, не се чувствайте длъжни да се олицетворявате с това, което аз чувствам :) интересно колко близко го е почувствал и Яворов.

Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus

Интересно защо? Поредния прочит на теменуги,.... личен разбира се, а не критически, после някои хора казват, че нямало било смисъл в четенето на книги, колко са пропуснали от лесбийските критически интерпретации на същото това стихотворение. А иначе, защо ли да четем?