Какво да правя

Искам да се разделя със съпруга си ,но искам да стане без да го наранявам.Той е трудолюбив,обичаме по своя си начин,но аз съм друга.Не изпитвам нищо друго освен братска обич.Не йелая да се прибирам,искам да съм весела ,а не съм.Искам да изпитам истинска страст .Преди няколко месеца му казах ,че не съм влюбена в него и никога не съм била и че искам вече да бъда сама да разбера какво значи истинска любов ,ако тя съществува.Омръзна ми да го лъжа .Искам и той да се срештне с друга жена да усети разликата но уви той не го приема и не иска да разбере.Оженихме се много малки на 18 години и за мен и него бяхме първите.Ох,ще полудея незнам какво да правя.Искам свобода искам да изживея всичко дори и да бъда разочарована , но как да му обесня.Вече сме по на 40 години ,децата са пълнолетни мисля че могат да ме разберат.Помогнете ми съсъ савети, моля ви!

Никога не си го обичала, казваш? Мда. Не те съдя, но възрастта не може да е оправдание. При това положение ще трябва все пак да го нараниш.

Въпросът е как да се ядат пържоли без да се коли прасето.

ааа
стига вече лъжи, ако не го обичаш няма нищо за решаване, има рана, има и болка, адвокатите уточняват подробностите

пакета е за вас

Явно продължава да си търси полета за изява. Посяга се и на мъжкия мит за кризата на средната възраст. Що само мъжете да търсят нови преживявания. Право е и на жените! Не знам защо но писанието на госпожата ми заприлича на индиректно обвинение към мъжа и че явно той е крив тя да страда от липса на силни чуства. Като предишната Огнена дето орева всички клубове как страдала че мъжа и гледал порно и си пишел с украинки. Явно винаги ще има хора дето все нещо не им е наред и естествено те са невинниа е виновен другия средата обществото и кво ли не само не и те.

Да се съдят хората ей така по нещо написано. Не се знае какво защо и как. Но пък все си мисля че човек би трябвало преди да напише нещо да сметна какво е получил какво е платил за него и крив ли му е някой изобщо за постъпките му по собствена воля. Надявам се нещата при сестра ти да се задвижат в добра посока независмо коя. Важното е да не се правят невъзвратими неща. Хората се променят а с тях и мисленето им.

Ето накратко моят живот.Със съпруга ми се познаваме още когато бях на 15 години.Иченическа любов.По време на връзката ни, аз имах и други гаджета.Но един ден забременях от съпруга си(сигурна съм).Бях само на 17 години.Казах му и решихме че трябва да се оженим защото няма какво друго да правим.Казахме на родителите си и свадба и т.н.Родителите ни са много възрастни,обикновенни хора , просто и двамата сме изстърсаци.Нямаше кой да ни даде някакъв съвет.Никого не обвинявам за това.
През целия ни живот заедно ние сме в постоянна дразга,че ме харесват мъже,едва ли не всеки втори мъж около мен ми е любовник и т.н.Не го обвинявам ,защото аз се държа студено,никога не съм пожелала, аз ,да правим секс, а когато не искам си търся ред причини за това . 5-6 години след брака ни се бяхме разделили за няколко месеца, върнах се единствено заради децата защото бяха много малки и не можех без тяхи тогава решихме да ги отгледаме заедно.Тогава си казах навършат ли 18 години аз ще поискам да се разведем.През тези години признавам имах една връзка за която съпругът ми неразбра.Приключих с нея , защото той беше женен и имаше малко дете, а и аз все още имах задължения към децата си.Не ,че сега нямат нужда от нас, но все пак са големи и по-лесно ще приемат нещата.И ето тази година дъщеря ми навърши 18 и аз започнах да говоря че е време да се разделим.Но той не иска да приеме това.Незнам дали ви стана ясно.Никого не обвинямам освен себе си разбира се ,че лъгах човека толкова години в името на децата ни.

Ако искаш да се разделиш с мъжа си - има съд и развод. Ако искаш съчуствие - съмнявам се че тук е мястото. Личното ми мнение че живот в лъжи и в "името на децата" (ужасно мразена от мен фраза - мирише на лицемерие от километри) не е най-добрия начин за прекарване на времето. Ти си избрала начин на живот и си платила за това. Единствения съвет който мога да ти дам е - поговори с мъжа си обясни му всичко това и се разделете като културни хора. Ако те е страх от репресии или бой не му казвай - едва ли ще цъфне от радост и направо подавай молба за развод. Само да кажа - не те чака път постлан с рози и принц на бял кон. Но ако усещаш че искаш и ти е добре сама и независима направи го.

Аз бях на 23 г. когато се разделиха мойте родители. Болката която преживях не беше малка . Затова " И ето тази година дъщеря ми навърши 18 и ... " не е причина. Годините нямат значение.
Хората са казали , големи деца големи грижи.
Аз отгледах мойте деца заедно със съпругата, без да имат баба до тях. Те не я познаваха доскоро. Сега я виждат рядко и за малко. Защото още ме боли и немога да простя на майка си . Но това е друга история и е прекалено лично.
Та моя съвет е да си гледаш децата и внуците ( в бъдеще ) , останалото е мерак за разнобразие в секса. Голяма разлика няма да знаеш ...
Желая ти успех.

ПЕПЕЛТА Е ПО-ВЕЛИКА ОТ ПРЪСТТА , ЗАЩОТО Е ГОРЯЛА !

И как така си живял толкова години по този начин? Извинявай, но ти си напълно безчувствен човек. Нямаш ли съвест?

Знам, че не ти се ще да ги четеш тези неща, но всеки си тегли последствията от действията и изборите в живота.
Мислиш ли, че е най-добрия вариант децата ти да живеят в семейство в което не виждат любов м-у родителите.. където майката е студена и отдалечена от бащата? Семейството е пример за взаимоотношенията м-у двата пола, който пример е жигосан в съзнанието на всеки човек (сори за силния израз, но е истина).
Хората са много по-повлияни от родителите си, отколкото осъзнават или искат да си признаят. Лъжите не могат да доведат до нищо добро.

Всичко казано по-горе е вярно. Вярно е че си допуснала грешка, но никой не е безгрешен. Няма непоправими грешки. Животът е кратък, направи това което смяташ е най-добре. Няма нищо лошо да помислиш за себе си. Имаш пълното право да бъдеш щастлива и да преследваш пълното щастие , което ти е липсвало до сега.

Помни, няма нищо по-важно от твоето щастие. Успех

Благодаря, на всички за изказаните мнения.Добре ми подействаха и критиките и добрите думи казани от вас.Вече направих крачката,време е да потърся щастието си каквото и да ми струва това.Имам нужда да дам цялата си любов която потулвах толкова години в себе си.С това което написах тук не търсих някой да ми каже какво да направя ,исках да видя отстрани хубавите и лошите неща за моята крачка към търсене на удовлетворение.Благодаря, Ви още веднъж!