любовта...

Колко странен е живота,
колко луд е света?
Забързан и задъхан,
подминава любовта.
И аз почти отминах,
и хукнах по света,
да диря си съдбата,
а тя до мен била!
Стаена в твоето сърце,
е чакала да я намеря,
за да се втурна пак така,
обратно по своята диря.
Не знаех че те има,
в моята малка родина,
не знаех че има душа,
като моята-цветна градина.
Прости ми че си чакал,
прости че не разбрах,
че любовта ми е била,
на прага на моята врата.
Обичам те моя светлина.